Женени или не, трябва да прочетете това
Един ден се прибрах вкъщи и заварих жена си да поставя масата за вечеря. Взех ръката ѝ и ѝ споделих:
- Трябва да си поговорим.
Тя седна и стартира умерено да се храни. Видях болка в очите ѝ. Бързах и не знаех какво да кажа, само че бях задължен да ѝ оповестя желанията си.
− Искам бракоразвод – започнах умерено.
Моите думи обаче не я подразниха. Вместо това тя просто ме попита:
− Защо?
Не ѝ отговорих и това я натъжи. Моето сърце към този момент принадлежеше на Надя. Аз към този момент не обичах жена си. Просто я съжалявах.
На идващия ден се върнах вкъщи доста късно. Жена ми пишеше нещо на масата. Не ѝ обърнах внимание, даже не вечерях, а просто си легнах и заспах на мига, тъй като бях изтощен след осъществявания с страсти и събития ден с Надя.
На сутринта тя показа своите условия за развода: не искаше нищо от мене, само че молеше за пролонгация от месец до развода. Тя искаше през този месец да поставим всички старания, с цел да водим оптимално естествен живот. Причините, които уточни, бяха напълно елементарни и резонни: нашият наследник имаше изпити след месец и тя не искаше да наруши неговата подготовка с нашия бракоразводен развой. Това ме устройваше. Но имаше и още една молба – тя искаше да си напомня за началото на нашите фамилни връзки, за това по какъв начин я носех на ръце в деня на сватбата ни. Искаше в продължение на месец всяка заран да я нося на ръце от спалнята до входната врата. Помислих, че си е изгубила мозъка, само че с цел да направя последни дни търпими, се съгласих.
Аз не бях непосредствен с жена си, което още един път подсилваше моето желание за бракоразвод. Ето за какво още първия ден, когато започнах да я нося на ръце, се чувствахме извънредно неудобно. Нашият наследник обаче ни пляскаше и се смееше:
− Татко държи мама на ръце!
Неговите думи прободоха сърцето му. След като пренесох брачната половинка си от спалнята до входната врата, тя ме погледна право в очите и ми сподели тихичко:
− Не споменавай на сина ни за развода.
Кимнах. Болка извърши душата ми. Пуснах я на прага, тя ми обърна тил и се потегли към автобусната спирка...
Един по един дните отминаваха и аз продължавах да съблюдавам общеанието си.
Една сутрин нашият наследник влезе ненадейно в спалнята ни и сподели, че е време да изнеса майка му. За него моментът, в който татко му изнася на ръце майка му, се бе трансформирал в един от най-хубавите мигове в деня му. Жена ми кимна на сина ни, с цел да пристигна по-близо, и мощно го прегърна. Обърнах се на другата страна, тъй като се боях да не размисля в тази последна минута. След това я взех на ръце и я пренесох от спалнята до антрето. Нейната ръка обгърна врата ми меко и естествено. Аз държах тялото ѝ компактно. Беше тъкмо както в деня на нашата женитба. Но нейното много по-леко тегло ме натъжаваше.
Последния ден, когато я държах в своите ръце, едно от дълго време забравено неспокойствие изпълваше цялото ми тяло. Казах ѝ, че не съм предполагал, че това, което ни е липсвало в нашите връзки, е близостта. Тя не отговори нищо.
Този ден жена ми не отиде на работа.
