14 часа пазаруване на ден и дългове от хиляди: Тъмната страна на модната мания
Един ден, прекаран в шопинг терапия, може да бъде тъкмо това, което някои хора желаят да се усещат по-добре, написа.
Но какво се случва, когато не можете да спрете да пазарувате?
Заобиколена от стелажи с ризи, рокли и пуловери, Луси споделя, че може да прекарва до 14 часа дневно в търсене на нови облекла като бягство от действителността.
Животът на 37-годишната жена може да звучи като фантазия, само че Луси е безапелационна, че несъразмерното извършване на покупки е навредило на живота ѝ.
В един миг Луси се озовала в обстановка, в която не си плащала сметките, с цел да може да продължи да си купува облекла.
„ Това е като физическо и прочувствено давене. Постоянно се усещам като че ли съм под тежестта на облеклата “, споделя тя.
Луси нямала визия какъв брой облекла има, само че те заемали цяла стая в дома ѝ в Западен Йоркшир, както и няколко куфара - и складово помещение от 3,4 кв. м.
" My shopping addiction nearly ruined my life ":
— ELLE Magazine (US) (@ELLEmagazine)
„ Дрехите действаха като ризница, с цел да не изпитвам възприятията, които изпитвах в действителния живот “ , изяснява тя.
Луси си създала моден акаунт в Instagram и извършването на покупки ѝ в последна сметка се „ ускорило “ до степен, че харчела по 700 паунда на седмица (около 826 евро) - в последна сметка натрупвайки дълг от 12 000 паунда (около 14 160 евро).
„ Това беше първото нещо, за което си мислех, когато се събуждах. Продължаваш да търсиш облекла по същия метод, по който някой би траял да пие, тъй като не е достигнал точката на бягство от действителността, на която се е надявал “ , спомня си тя, до момента в който продължава да се възвръща.
„ Моментът на осъзнаване “
Тя споделя, че гледането на инфлуенсъри онлайн с обилие от облекла е „ нормализирало “ навиците ѝ.
Едва когато терапевт ѝ споделил, че може да страда от ониомания - компулсивно предпочитание да купува неща - тя осъзнала, че е допустимо да бъде пристрастена към извършването на покупки.
Тя разказва втория миг от сесията си по когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) в NHS, в който е чула за разстройството, като миг на „ загуба на стотинка “.
Пазаруването, известно още като компулсивно извършване на покупки или ониомания , е положение, при което човек изпитва неконтролируема потребност да пазари и да харчи, макар отрицателните последствия.
Не е известно какъв брой хора го имат. Преглед на проучванията демонстрира, че визира към 5% от възрастните, само че по-скорошно изследване споделя, че може да се е нараснал до 10% след пандемията.
Сега Луси и други хора в цяла Англия приканват за по-добро схващане на положението и за повече поддръжка от страна на Националната здравна работа (NHS).
„ Мисля, че сега ресурсите липсват. Изследванията и разбирането за ониоманията просто не са налице по същия метод, както при пристрастяването към субстанции “ , споделя Луси.
Освен Луси и Натали има това, което тя назовава собствен „ долап на обречеността “ с повече от 10 000 домашен предмета в дома си в Родъръм.
При 40-годишната жена, обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) я „ подтиква “ да купува избрани неща – в това число избран брой продукти и цветове.
'I was a shopping addict - it needs to be taken more seriously'
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Шкафът е дом на 300 тубички паста за зъби и 3000 капсули за пране.
„ Просто ескалира до такава степен, че излизах и не се успокоявах, до момента в който количката ми не се изпълни с неща “, споделя Натали.
В пика на пристрастяването си тя е била по магазините всеки ден и е можела да харчи до 3000 паунда на месец (3540 евро) - в това число 1000 паунда (1180 евро) за тоалетни такъми.
„ Не мога да спра - и не желая да спра. Ако видя нещо онлайн, то ми е нужно. Не ме интересува по какъв начин ще го получа, би трябвало да го получа. “
Майката на едно дете неотдавна похарчила 1000 паунда (1180 евро) по време на полет - основно за парфюми - и споделя, че има към 400 аромата, купени за малко повече от две години.
Натали, която работи в частен медицински център, споделя, че рекламите имат „ голям резултат “ върху навиците ѝ за извършване на покупки и може да прекарва към шест часа дневно в гледане на видеоклипове за парфюми онлайн, когато не работи.
Тя е минала през терапия както в границите на Националната здравна работа (NHS), по този начин и частно, само че счита, че не е била сполучлива , защото към момента не е подготвена да спре - само че е съсредоточена върху опитите си да понижи извършването на покупки.
„ Мисля, че всяка взаимозависимост би трябвало да се третира по еднакъв метод и повече помощ и терапия би трябвало да се оферират от NHS на хората, които я желаят “ , прибавя тя.
Би Би Си е разговаряла с 15 души, които считат, че имат взаимозависимост към извършването на покупки.
Много от тях говорят за душевен проблеми и възприятие за виновност и позор. Един споделя, че е развил хранително разстройство вследствие на това, а различен сподели, че то се е трансформирало в „ страшилище “ в живота му.
Всички смятаха, че обществените медии способстват за тяхната взаимозависимост.
Според специалисти, делът на онлайн продажбите на дребно се е нараснал повече от два пъти през последното десетилетие, от 12% през май 2015 година до 27% през май 2025 година
Британската организация за цифрова реклама IAB оповестява, че разноските на рекламодателите за наличие в обществените медии са се нараснали с 20% предходната година, достигайки общо 8,87 милиарда паунда (10,47 милиарда евро).
Захин Ахмед, шеф по терапия в The UKAT Group, която ръководи центрове за лекуване на зависимости в цялата страна, споделя, че са виждали повече хора със взаимозависимост към извършването на покупки.
Той изяснява, че хормоналното очакване на покупка може да се приравни към реакцията на употребяващ опиати, който си обезпечава доза.
Г-н Ахмед споделя, че потреблението на обществените медии като част от притежаването на смарт телефон е „ новото обикновено “.
„ Социалните медии оказват голямо въздействие върху живота ни и способстват за желанието ни да купуваме, да харчим и да взаимодействаме всякога “.
Пазаруването се трансформира в механизъм за справяне с проблемите, свързани със самочувствието и самочувствието на Алис.
Тя почнала да употребява схемите „ Купи в този момент, заплати по-късно “, когато била на 18 години - решение, което тя разказва като „ врата “ към други заеми.
В последна сметка Алис от Бристъл била обременена с задължения от 9 000 паунда (10 620 евро), откакто харчела до 800 паунда (944 евро) всеки месец за нови продукти, по-специално за поръчка на облекла онлайн.
„ Колкото повече пакети трябваше да отворя, толкоз повече неспокойствие имаше. Но щом отворех пакетите, еуфорията отшумяваше и още веднъж се усещах тъжна - тъй че цикълът продължаваше “.
„ Социалните медии са всъщност друга версия на QVC, само че такава, която могат да гледат и по-младите генерации “, споделя тя.
Алис, която работи в бизнес администрацията, от този момент е преодоляла зависимостта си с терапия и в този момент е съвсем без задължения.
„ Ако не бях направила това, в действителност не знам къде щях да бъда. Това в действителност трансформира метода ти на мислене и се прокрадва във всичко, което правиш – целият ти живот се върти към деня на заплатата, когато още веднъж можеш да пазаруваш “ , споделя тя.
Националната здравна работа (NHS) споделя, че е допустимо да се пристрастите към съвсем всичко, само че няма ясна диагноза за пристрастяване към извършването на покупки.
Една от аргументите е, че специалистите спорят по какъв начин да го класифицират, като някои считат, че това е поведенческа взаимозависимост, до момента в който други го свързват с разстройства на настроението или обсесивно-компулсивни разстройства.
Професорът по зависимости в университета в Йорк Иън Хамилтън споделя, че пристрастяването към извършването на покупки е „ застигнало психиатрията на назад във времето “.
Експертът, който работи в региона от три десетилетия, сподели, че съгласно него към момента сме на две или три години, преди разстройството да бъде по-широко прието като публична диагноза.
Проф. Хамилтън споделя, че секторът на дребно е премахнал някои от тактиките, с цел да поддържа ангажираността на хората онлайн.
„ Не мисля, че е инцидентно, че на хората им е мъчно, откакто стартират този цикъл на харчене, пазаруване, възприятие за положително и по-късно имат скрупули на съвестта “.
Академикът прибавя, че възходът на инфлуенсърите не е просто съвпадане.
„ Едно е да ти бъде разказан даден продукт, само че това няма същото влияние като да видиш бляскав, добре формиран видео пакет, който възхвалява достолепията на даден продукт и демонстрира единствено позитивните му страни “.
Памела Робъртс, психотерапевт в здравния център Priory Group, е безапелационна: „ Трябва да научим разнообразни тактики за справяне, само че можем да ги научим единствено когато казусът бъде разпознат като подобен – и това се прави единствено когато е публично разгласен “, прибавя тя.
Говорител на NHS съобщи: „ NHS Talking Therapies дава лекуване за редица положения, в това число обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), и дава на практика умения и техники, които да оказват помощ за справяне. “
Те прибавиха, че всеки, който се бори с обсесивно-компулсивно държание, може да се свърже със своя персонален доктор или да се насочи самичък към терапия.
Но какво се случва, когато не можете да спрете да пазарувате?
Заобиколена от стелажи с ризи, рокли и пуловери, Луси споделя, че може да прекарва до 14 часа дневно в търсене на нови облекла като бягство от действителността.
Животът на 37-годишната жена може да звучи като фантазия, само че Луси е безапелационна, че несъразмерното извършване на покупки е навредило на живота ѝ.
В един миг Луси се озовала в обстановка, в която не си плащала сметките, с цел да може да продължи да си купува облекла.
„ Това е като физическо и прочувствено давене. Постоянно се усещам като че ли съм под тежестта на облеклата “, споделя тя.
Луси нямала визия какъв брой облекла има, само че те заемали цяла стая в дома ѝ в Западен Йоркшир, както и няколко куфара - и складово помещение от 3,4 кв. м.
" My shopping addiction nearly ruined my life ":
— ELLE Magazine (US) (@ELLEmagazine)
„ Дрехите действаха като ризница, с цел да не изпитвам възприятията, които изпитвах в действителния живот “ , изяснява тя.
Луси си създала моден акаунт в Instagram и извършването на покупки ѝ в последна сметка се „ ускорило “ до степен, че харчела по 700 паунда на седмица (около 826 евро) - в последна сметка натрупвайки дълг от 12 000 паунда (около 14 160 евро).
„ Това беше първото нещо, за което си мислех, когато се събуждах. Продължаваш да търсиш облекла по същия метод, по който някой би траял да пие, тъй като не е достигнал точката на бягство от действителността, на която се е надявал “ , спомня си тя, до момента в който продължава да се възвръща.
„ Моментът на осъзнаване “
Тя споделя, че гледането на инфлуенсъри онлайн с обилие от облекла е „ нормализирало “ навиците ѝ.
Едва когато терапевт ѝ споделил, че може да страда от ониомания - компулсивно предпочитание да купува неща - тя осъзнала, че е допустимо да бъде пристрастена към извършването на покупки.
Тя разказва втория миг от сесията си по когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) в NHS, в който е чула за разстройството, като миг на „ загуба на стотинка “.
Пазаруването, известно още като компулсивно извършване на покупки или ониомания , е положение, при което човек изпитва неконтролируема потребност да пазари и да харчи, макар отрицателните последствия.
Не е известно какъв брой хора го имат. Преглед на проучванията демонстрира, че визира към 5% от възрастните, само че по-скорошно изследване споделя, че може да се е нараснал до 10% след пандемията.
Сега Луси и други хора в цяла Англия приканват за по-добро схващане на положението и за повече поддръжка от страна на Националната здравна работа (NHS).
„ Мисля, че сега ресурсите липсват. Изследванията и разбирането за ониоманията просто не са налице по същия метод, както при пристрастяването към субстанции “ , споделя Луси.
Освен Луси и Натали има това, което тя назовава собствен „ долап на обречеността “ с повече от 10 000 домашен предмета в дома си в Родъръм.
При 40-годишната жена, обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) я „ подтиква “ да купува избрани неща – в това число избран брой продукти и цветове.
'I was a shopping addict - it needs to be taken more seriously'
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Шкафът е дом на 300 тубички паста за зъби и 3000 капсули за пране.
„ Просто ескалира до такава степен, че излизах и не се успокоявах, до момента в който количката ми не се изпълни с неща “, споделя Натали.
В пика на пристрастяването си тя е била по магазините всеки ден и е можела да харчи до 3000 паунда на месец (3540 евро) - в това число 1000 паунда (1180 евро) за тоалетни такъми.
„ Не мога да спра - и не желая да спра. Ако видя нещо онлайн, то ми е нужно. Не ме интересува по какъв начин ще го получа, би трябвало да го получа. “
Майката на едно дете неотдавна похарчила 1000 паунда (1180 евро) по време на полет - основно за парфюми - и споделя, че има към 400 аромата, купени за малко повече от две години.
Натали, която работи в частен медицински център, споделя, че рекламите имат „ голям резултат “ върху навиците ѝ за извършване на покупки и може да прекарва към шест часа дневно в гледане на видеоклипове за парфюми онлайн, когато не работи.
Тя е минала през терапия както в границите на Националната здравна работа (NHS), по този начин и частно, само че счита, че не е била сполучлива , защото към момента не е подготвена да спре - само че е съсредоточена върху опитите си да понижи извършването на покупки.
„ Мисля, че всяка взаимозависимост би трябвало да се третира по еднакъв метод и повече помощ и терапия би трябвало да се оферират от NHS на хората, които я желаят “ , прибавя тя.
Би Би Си е разговаряла с 15 души, които считат, че имат взаимозависимост към извършването на покупки.
Много от тях говорят за душевен проблеми и възприятие за виновност и позор. Един споделя, че е развил хранително разстройство вследствие на това, а различен сподели, че то се е трансформирало в „ страшилище “ в живота му.
Всички смятаха, че обществените медии способстват за тяхната взаимозависимост.
Според специалисти, делът на онлайн продажбите на дребно се е нараснал повече от два пъти през последното десетилетие, от 12% през май 2015 година до 27% през май 2025 година
Британската организация за цифрова реклама IAB оповестява, че разноските на рекламодателите за наличие в обществените медии са се нараснали с 20% предходната година, достигайки общо 8,87 милиарда паунда (10,47 милиарда евро).
Захин Ахмед, шеф по терапия в The UKAT Group, която ръководи центрове за лекуване на зависимости в цялата страна, споделя, че са виждали повече хора със взаимозависимост към извършването на покупки.
Той изяснява, че хормоналното очакване на покупка може да се приравни към реакцията на употребяващ опиати, който си обезпечава доза.
Г-н Ахмед споделя, че потреблението на обществените медии като част от притежаването на смарт телефон е „ новото обикновено “.
„ Социалните медии оказват голямо въздействие върху живота ни и способстват за желанието ни да купуваме, да харчим и да взаимодействаме всякога “.
Пазаруването се трансформира в механизъм за справяне с проблемите, свързани със самочувствието и самочувствието на Алис.
Тя почнала да употребява схемите „ Купи в този момент, заплати по-късно “, когато била на 18 години - решение, което тя разказва като „ врата “ към други заеми.
В последна сметка Алис от Бристъл била обременена с задължения от 9 000 паунда (10 620 евро), откакто харчела до 800 паунда (944 евро) всеки месец за нови продукти, по-специално за поръчка на облекла онлайн.
„ Колкото повече пакети трябваше да отворя, толкоз повече неспокойствие имаше. Но щом отворех пакетите, еуфорията отшумяваше и още веднъж се усещах тъжна - тъй че цикълът продължаваше “.
„ Социалните медии са всъщност друга версия на QVC, само че такава, която могат да гледат и по-младите генерации “, споделя тя.
Алис, която работи в бизнес администрацията, от този момент е преодоляла зависимостта си с терапия и в този момент е съвсем без задължения.
„ Ако не бях направила това, в действителност не знам къде щях да бъда. Това в действителност трансформира метода ти на мислене и се прокрадва във всичко, което правиш – целият ти живот се върти към деня на заплатата, когато още веднъж можеш да пазаруваш “ , споделя тя.
Националната здравна работа (NHS) споделя, че е допустимо да се пристрастите към съвсем всичко, само че няма ясна диагноза за пристрастяване към извършването на покупки.
Една от аргументите е, че специалистите спорят по какъв начин да го класифицират, като някои считат, че това е поведенческа взаимозависимост, до момента в който други го свързват с разстройства на настроението или обсесивно-компулсивни разстройства.
Професорът по зависимости в университета в Йорк Иън Хамилтън споделя, че пристрастяването към извършването на покупки е „ застигнало психиатрията на назад във времето “.
Експертът, който работи в региона от три десетилетия, сподели, че съгласно него към момента сме на две или три години, преди разстройството да бъде по-широко прието като публична диагноза.
Проф. Хамилтън споделя, че секторът на дребно е премахнал някои от тактиките, с цел да поддържа ангажираността на хората онлайн.
„ Не мисля, че е инцидентно, че на хората им е мъчно, откакто стартират този цикъл на харчене, пазаруване, възприятие за положително и по-късно имат скрупули на съвестта “.
Академикът прибавя, че възходът на инфлуенсърите не е просто съвпадане.
„ Едно е да ти бъде разказан даден продукт, само че това няма същото влияние като да видиш бляскав, добре формиран видео пакет, който възхвалява достолепията на даден продукт и демонстрира единствено позитивните му страни “.
Памела Робъртс, психотерапевт в здравния център Priory Group, е безапелационна: „ Трябва да научим разнообразни тактики за справяне, само че можем да ги научим единствено когато казусът бъде разпознат като подобен – и това се прави единствено когато е публично разгласен “, прибавя тя.
Говорител на NHS съобщи: „ NHS Talking Therapies дава лекуване за редица положения, в това число обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), и дава на практика умения и техники, които да оказват помощ за справяне. “
Те прибавиха, че всеки, който се бори с обсесивно-компулсивно държание, може да се свърже със своя персонален доктор или да се насочи самичък към терапия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ