През 1962 г. е публикувана първата повест на Александър Солженицин
"Един ден на Иван Денисович " е първото произведение на Александър Солженицин, оповестено в Съюз на съветските социалистически републики. Това се случва през 1962 година в списание "Нов свят ".
Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин (на съветски: Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын; на британски: Aleksandr Solzhenitsyn) е съветски романист, драматург, историк и отстъпник. Благодарение на него обществеността отвън Съветския съюз научава за системата на руските лагери за насилствен труд.
Става лауреат на Нобеловата премия за литература през 1970 година, а през 1974-а е изгонен от родината си.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 в Кисловодск, Русия - град курорт в Ставрополския край. Разположен в подножието на Северен Кавказ сред Каспийско и Черно море. Наименуван е на многото минерални извори в региона. В края на XIX век и началото на XX век Кисловодск е дом на доста съветски музиканти, художници и аристократи, в това число и на съветския живописец и портретист Николай Ярошенко. Част от действието в романа "Герой на нашето време " на Михаил Лермонтов се развива в Кисловодск.
Солженицин учи математика и физика в Ростовския университет и го приключва преди началото на Втората международна война, по време на която се бори в Червената войска. Получава чин капитан, преди да бъде задържан на 9 февруари 1945 година поради това, че подлага на критика Сталин в писмата си до собствен някогашен съученик. Затворен е за осем години - от 1945 до 1952-а, без съд по член 58 от Съветския углавен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка - затвор, където наложително се трудят научни служащи и други интелигенти. Описва тамошните си прекарвания в романа "В първия кръг ".
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък насилствен труд в системата на ГУЛаг. За тях той написа в "Един ден на Иван Денисович " и "Архипелагът ГУЛаг ".
През 1952 година Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по знамение в ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта "Раково поделение ".
По време на ръководството на Никита Хрушчов Солженицин е оправдан и през 1956 година съумява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става учител в учебно заведение по математика и физика, като в същото време работи над своите книги.
"Един ден на Иван Денисович " (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, оповестено в Съюз на съветските социалистически републики. След 1966 година задълго престават да разгласяват негови неща. Произведенията му се популяризират по системата на така наречен "самиздат ". Неговото Писмо до IV-я конгрес на руските писатели, в което той упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на ред писатели, убити по време на репресиите, и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година, провокира сериозен спор със руската власт. След издаването в чужбина на "В първия кръг " (1968 г.) и "Раково поделение " (1968-1969 г.), и приемането на Нобеловата премия (1970 г.), спорът се изостря още повече.
На 13 февруари 1974 година Солженицин е лишен от руско поданство и депортиран в Западна Германия. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откриват ръкописа на първата част на "Архипелаг ГУЛаг ". След по-малко от седмица, руските управляващи подхващат репресивни ограничения против поета Евгений Евтушенко поради неговата поддръжка за Солженицин.
Солженицин се открива първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 година - във Върмънт, Съединени американски щати. През 1990 година руското му поданство е възобновено и през 1994 година той се завръща в Русия. Въпреки радушния банкет в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.
Критиците на Солженицин го считат за коренен, тъй като (според техните твърдения) той постоянно прави връзка сред дейностите на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през ХХ век.
През май 1997 година Солженицин е определен за постоянен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя лична премия за литература (от 25 хиляди долара).
Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 година и с президента Владимир Путин през 2000-а и през 2002 година.
Двутомният труд на Солженицин "200 години дружно " (отчасти основан върху неговия ръкопис от 1968 година "Евреите в Съюз на съветските социалистически републики и бъдещето на Русия ", в който е употребявал изрази от рода на ленинско-еврейска революция), от мнозина се счита за антисемитски. Редица книги и публикации биват написани, с цел да оборят тези изказвания на Солженицин.
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 година, от сърдечен удар в Москва.
Солженицин е идвал в България, с цел да лекува очите си в Добридолския манастир "Света Троица " - настоящ мъжки манастир в Северна България. Намира се на 4 километра южно от село Добри дол (Община Лом) край шосето Лом - Видин, на 22 км от Лом и на 35 км от Видин. Разположен е в дол, в който в миналото са били застроени с. Добри дол и манастирът, през днешния ден прочут като Добридолски манастир. На към 200-300 метра на юг от манастира се намира аязмо с лечебна вода, наречено на Св. св. Козма и Дамян (празникът им е на 1 ноември).
Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин (на съветски: Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын; на британски: Aleksandr Solzhenitsyn) е съветски романист, драматург, историк и отстъпник. Благодарение на него обществеността отвън Съветския съюз научава за системата на руските лагери за насилствен труд.
Става лауреат на Нобеловата премия за литература през 1970 година, а през 1974-а е изгонен от родината си.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 в Кисловодск, Русия - град курорт в Ставрополския край. Разположен в подножието на Северен Кавказ сред Каспийско и Черно море. Наименуван е на многото минерални извори в региона. В края на XIX век и началото на XX век Кисловодск е дом на доста съветски музиканти, художници и аристократи, в това число и на съветския живописец и портретист Николай Ярошенко. Част от действието в романа "Герой на нашето време " на Михаил Лермонтов се развива в Кисловодск.
Солженицин учи математика и физика в Ростовския университет и го приключва преди началото на Втората международна война, по време на която се бори в Червената войска. Получава чин капитан, преди да бъде задържан на 9 февруари 1945 година поради това, че подлага на критика Сталин в писмата си до собствен някогашен съученик. Затворен е за осем години - от 1945 до 1952-а, без съд по член 58 от Съветския углавен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка - затвор, където наложително се трудят научни служащи и други интелигенти. Описва тамошните си прекарвания в романа "В първия кръг ".
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък насилствен труд в системата на ГУЛаг. За тях той написа в "Един ден на Иван Денисович " и "Архипелагът ГУЛаг ".
През 1952 година Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по знамение в ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта "Раково поделение ".
По време на ръководството на Никита Хрушчов Солженицин е оправдан и през 1956 година съумява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става учител в учебно заведение по математика и физика, като в същото време работи над своите книги.
"Един ден на Иван Денисович " (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, оповестено в Съюз на съветските социалистически републики. След 1966 година задълго престават да разгласяват негови неща. Произведенията му се популяризират по системата на така наречен "самиздат ". Неговото Писмо до IV-я конгрес на руските писатели, в което той упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на ред писатели, убити по време на репресиите, и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година, провокира сериозен спор със руската власт. След издаването в чужбина на "В първия кръг " (1968 г.) и "Раково поделение " (1968-1969 г.), и приемането на Нобеловата премия (1970 г.), спорът се изостря още повече.
На 13 февруари 1974 година Солженицин е лишен от руско поданство и депортиран в Западна Германия. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откриват ръкописа на първата част на "Архипелаг ГУЛаг ". След по-малко от седмица, руските управляващи подхващат репресивни ограничения против поета Евгений Евтушенко поради неговата поддръжка за Солженицин.
Солженицин се открива първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 година - във Върмънт, Съединени американски щати. През 1990 година руското му поданство е възобновено и през 1994 година той се завръща в Русия. Въпреки радушния банкет в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.
Критиците на Солженицин го считат за коренен, тъй като (според техните твърдения) той постоянно прави връзка сред дейностите на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през ХХ век.
През май 1997 година Солженицин е определен за постоянен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя лична премия за литература (от 25 хиляди долара).
Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 година и с президента Владимир Путин през 2000-а и през 2002 година.
Двутомният труд на Солженицин "200 години дружно " (отчасти основан върху неговия ръкопис от 1968 година "Евреите в Съюз на съветските социалистически републики и бъдещето на Русия ", в който е употребявал изрази от рода на ленинско-еврейска революция), от мнозина се счита за антисемитски. Редица книги и публикации биват написани, с цел да оборят тези изказвания на Солженицин.
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 година, от сърдечен удар в Москва.
Солженицин е идвал в България, с цел да лекува очите си в Добридолския манастир "Света Троица " - настоящ мъжки манастир в Северна България. Намира се на 4 километра южно от село Добри дол (Община Лом) край шосето Лом - Видин, на 22 км от Лом и на 35 км от Видин. Разположен е в дол, в който в миналото са били застроени с. Добри дол и манастирът, през днешния ден прочут като Добридолски манастир. На към 200-300 метра на юг от манастира се намира аязмо с лечебна вода, наречено на Св. св. Козма и Дамян (празникът им е на 1 ноември).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ