Аз не помагам на жена си. Не съм помощник в този дом. Аз съм част от него
Един ден мой другар ми пристигна на посетители за чаша чай. Седнахме в кухнята и се заприказвахме за живота. В един миг му споделих, че ще измия съдовете и ще се върна след минутка. Той ме изгледа по този начин, като че ли му споделям, че отивам да строя галактическа ракета. „ Радвам се, че помагаш на жена си – съобщи той с удивление в гласа си, звучеше даже леко объркан. – Аз не оказвам помощ на моята – няколко пъти го направих и една хвалба не получих. Миналата седмица измих пода, нищо не сподели, нито една дума на признателност. “
След като завърших и се върнах на масата, му обясних, че аз не „ оказвам помощ “ на своята брачна половинка. Тя няма потребност от асистент, а от сътрудник. Аз съм неин сътрудник и вкъщи, само че имаме разнообразни функционалности в това партньорство. Обаче е значимо да се знае, че изпълняването на къщната работа – това не е „ помощ “.
Не оказвам помощ на жена си да чисти къщата, тъй като и аз пребивавам в нея и е редно да го правя точно колкото и тя.
Не оказвам помощ на жена си да готви, тъй като аз също желая да хапвам - готвенето е и мое обвързване.
Не оказвам помощ на жена си да мие чиниите, тъй като аз също съм ги употребявал.
Не оказвам помощ на жена си в развъждането на децата, тъй като аз също съм родител и съм задължен да бъда техен татко!
Не оказвам помощ на жена си и в прането, тъй като там има и мои облекла, както и облекла на децата ни.
Не съм асистент в този дом. Аз съм част от него.
Що се отнася до похвалите, попитах го кога за финален път е споделил: „ Благодаря ти, блага, страхотна си! “ на брачната половинка си, откакто е сготвила, изпрала, изчистила, изкъпала децата и провела цялото домакинство... Говоря за същинско „ Благодаря “, тъй като единствено по себе си това я прави изключителна, щом е свършила всичко това сама!
Струва ти се неуместно, по този начин ли? А не е ли необичайно, че ти – индивидът, който един път в живота си се е прежалил да измие пода – очакваш някаква специфична премия за заслужите си? Защо? Приятелю, не си ли се замислял за това?
Може би си навлязъл прекомерно дълбоко в „ мачовската просвета “, която постановява, че домакинските отговорности са единствено нейна грижа.
Не е изключено и в миналото да са те научили, че нещата се случват ос единствено себе си, че ти изобщо не би трябвало да си даваш напън. В подобен случай я хвали по този начин, както искаш тя тебе да те хвали – със същите думи, със същото възприятие.
Помагай на жена си, бъди ѝ същински сътрудник, а не посетител, който идва в тази къща да се нахрани, да поспи, да си хвърли душ и да си удовлетвори потребностите. Чувствай се вкъщи си! У дома си.
Искаш да промениш обществото? Започни от вкъщи си - дано научим своите синове и дъщери на същинско партньорство и съгласие в фамилията!
Автор: Тий Едуардс, The ideal Mualimah.
