Притча за Буда и лебеда
Един ден младият принц Сидхарта видял по какъв начин дивите лебеди, по-бели от облаците в небето, прелитат над царския дворец. Докато се дивял на хубостта им, неговият братовчед взел лъка и с изкусно придвижване изпратил стрелата си. Един от лебедите паднал. И двете момчета се затичали, само че бъдещият Буда първи стигнал на мястото, където лежал простреляният лебед. Той бил още жив. Сидхарта го взел в ръцете си и деликатно извадил стрелата.
- Дай ми лебеда! – упорствал братовчед му. – Мой е, тъй като аз го смъкнах със стрелата си.
Сидхарта му подал стрелата и рекъл:
- Нека мъдреците отсъдят вместо нас.
Мъдрите старци в двореца деликатно претеглили въпроса. Най-старият от тях проговорил:
- Лебедът е живо създание. Един живот не може да принадлежи на този, който му предизвиква щета. – Всички били съгласни с него.
Лебедът останал на грижите на принц Сидхарта. И когато раната заздравяла, младият принц бил благополучен, че може още веднъж да се радва на полета му.
Източник: Wisdom Commons
