Главен хирург: Родителите са на ръба на акъла си. Можем да се справим по-добре.
Един ден, когато щерка ми беше на годинка, тя спря да движи десния си крайник. Тестовете откриха, че тя има дълбока зараза в бедрото, което е рисково покрай костта. Тя беше откарана по неотложност в интервенция. За благополучие, в този момент тя е крепко, пламенно младо момиче, само че мъчителните дни, които прекарахме в болничното заведение, бяха едни от най-трудните в живота ми. Съпругата ми Алис и аз се чувствахме безпомощни и с разрушено сърце. Преживяхме го с помощта на отличните медицински грижи, разбирането на работните места и околните, които се появиха и ни подсетиха, че не сме сами.
Когато станах родител, другар ми сподели, че се протоколирам за цялостен живот на наслада и паники. Радостите в действителност са в обилие, само че колкото и удовлетворяващо да беше родителството, истината е, че то беше и по-стресиращо от всяка друга работа, която съм имал. Имах доста моменти, в които се усещах загубен и отпаднал. Толкова доста родители, които срещам, до момента в който пътувам и...
Прочетете целия текст »
