Какъв ще стане всеки от нас в трудните моменти – това решаваме самите ние!
Един ден щерка, която към този момент била зряла жена, отишла при татко си и му се оплакала:
– Татко, уморих се от всичко – животът ми е тежък, срещам компликации на всички места: на работа, у дома, при общуването ми с хората. Вече нямам сили… Какво да върша?
А татко ѝ отвърнал:
– Нека по-добре да ти покажа.
Той сложил на печката три съда цялостни с вода: в единия пуснал морков, в другия поставил яйце, а в третия изсипал кафе. След известно време, извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.
– Какво се промени? – попитал той щерка си.
– Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – дала отговор му тя.
– Права си, само че това е единствено на пръв взор. Погледни деликатно: твърдият морков омекна. Крехкото и течно яйце се втвърди. Външно те не се трансформираха, само че промениха същността си под въздействието на идентична враждебна среда – кипящата вода. Така е и с хората – мощните на тип, могат да се огънат и разнежен там, където нежните и нежните единствено стават по-силни и твърди…
– А кафето? – попитала дъщерята.
– О, кафето ли? Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда, като я трансформира – трансформира елементарната гореща вода в чудесна, ароматна напитка. Има едни особени хора, специфични, които не се трансформират от силата на събитията – те трансформират самите условия и ги трансформират в нещо ново и прелестно, като извличат изгода и познания от другите обстановки. Какъв ще стане всеки от нас в сложните моменти – това решаваме самите ние!
