Отвъд видимото. Аднан Абиди, който разказа за ужаса на COVID-19 в Индия с фотоапарата си
Един ден татко му купува фотоапарат и от този момент той се трансформира в повествовател на историите, които не могат да бъдат разказани с думи.
Израснал в Ню Делхи , той от дребен е превзет от „ света на несъгласията “. Макар родителите му да имат проект за бъдещето му, една фотография го отклонява от предначертания път. Днес той демонстрира човешките страсти през обектива си и споделя историите, които мъчно биха могли да се опишат с думи. За работата си той към този момент е награден с две награди „ Пулицър “ .
В понеделник фотографът от Ройтерс Аднан Абиди завоюва третата си премия „ Пулицър “ в категория „ художествена снимка “. Той подели оценката с трима фоторепортери от организацията - Сана Иршад Мату, Амит Дейв и Даниш Сидики, който умря през 2021 година, до момента в който отразяваше конфликт сред афганистанските сили за сигурност и талибаните. И четиримата фотографи са наградени за отразяванеto на пандемията от COVID-19 в Индия.
Като дребен животът на Абиди в родната му страна наподобява предначертан – родителите му желаят да отворят дребен магазин за хранителни артикули, където да работи. Той обаче не желае да бъде въздържан очевидец на света към себе си. На 11-годишна възраст получава членска карта за мобилна библиотека, от която заема комикси. Един ден обаче взима книга с картички на индийския фотограф S Paul . Тогава Абиди открива интереса си към фотографията.
В началото той е превзет от стилната снимка, която провокира у него любознание към „ света на несъгласията “. Израствайки в град като Делхи, Абиди вижда блестящите лица от страниците на стилните списания, само че вижда и страданията на елементарните хора.
Започва кариерата си като помощник в тъмна стаичка. Но от него се чака и да мие пода, да почиства и да прави чай. Семейството му оказва голяма поддръжка и бащата на Абиди даже протяга ръка към пенсионния си фонд, с цел да му купи кино фотоапарат Nikon FM2.
Първата му същинска работа е в локална новинарска организация. Той споделя, че в никакъв случай не са му давали цяла ролка филм, а само останки от филми - нормално 10 до 15 фрагмента.
„ Спомням си, че при първото ми предопределение ми дадоха подобен изрязан филм с 15 фрагмента и трябваше да отразя две събития с него: антиправителствен митинг и конференция. Върнах се, откакто отразих и двете събития, и ми бяха останали три фрагмента “, споделя Абиди пред Ройтерс.
Той споделя, че в никакъв случай не е имал публично образование по снимка, а това, което знае, е научил по метода проба-грешка под управлението на по-опитни фотографи. „ Все още съм в развой на учене “, прибавя той.
В своята над 20-годишна кариера Абиди работи в няколко водещи новинарски организации, преди да се причисли към една от най-големите новинарски организации в света Ройтерс през 2005 година Оттогава насам отразява разнообразни тематики - от изключителни вести, политика и естествени бедствия до спорт и тематични вести.
През 2017 година Абиди отразява гоненията на рохингите от Мианмар , описвани като едно от най-преследваните малцинства в света. Така дружно с сътрудника си Даниш Сидики стават първите индийци, които печелят премия " Пулицър " за художествена снимка като част от Ройтерс.
През 2019 година снима митингите на жителите на Хонконг против нарушаването на гражданските им свободи, до момента в който те отстояват автономията си от Китай. Това носи на Абиди втора екипна премия " Пулицър " за 2020 година
През 2022 година работата на Абиди е отличена с трета премия " Пулицър " като част от различен фотографски екип, който отразява пандемията от COVID-19 в Индия. Същата година фотографията му, озаглавена „ Ужасът на COVID-19 в Делхи “ печели първо място в състезанието на „ Националната асоциация на фоторепортерите “. По време на пандемията огромна част от времето си той прекарва на местата, които са неразрешени за останалите жители – лечебните заведения и площадките за кремация.
„ В лечебните заведения използвах предпазен костюм и дезинфектанти. При фотосите на площадките за кремация носех дезинфектанти – дезинфекцирах се непрекъснато. Когато се връщах вкъщи, се почиствах, доколкото е допустимо “, споделя Абиди пред CBJ.
Фотографът споделя, че схваща процеса на живота и гибелта, като в никакъв случай не изневерява на уважението си към границите.
“Като фотограф одобрявам работата си на очевидец за свещена. За мен това значи да почитам скръбта на хората, техния печал, като в същото време намирам нови, различни и по-фини способи да описвам истории “, споделя Абиди.
Той счита, че фоторепортерът би трябвало да премине оттатък забележимото и да открие история в историята. За Ройтерс Абиди споделя, че най-големият урок, който е научил, е, че с фотоапарат в ръка човек стартира да поддържа връзка с хората по изцяло друг метод.
Израснал в Ню Делхи , той от дребен е превзет от „ света на несъгласията “. Макар родителите му да имат проект за бъдещето му, една фотография го отклонява от предначертания път. Днес той демонстрира човешките страсти през обектива си и споделя историите, които мъчно биха могли да се опишат с думи. За работата си той към този момент е награден с две награди „ Пулицър “ .
В понеделник фотографът от Ройтерс Аднан Абиди завоюва третата си премия „ Пулицър “ в категория „ художествена снимка “. Той подели оценката с трима фоторепортери от организацията - Сана Иршад Мату, Амит Дейв и Даниш Сидики, който умря през 2021 година, до момента в който отразяваше конфликт сред афганистанските сили за сигурност и талибаните. И четиримата фотографи са наградени за отразяванеto на пандемията от COVID-19 в Индия.
Като дребен животът на Абиди в родната му страна наподобява предначертан – родителите му желаят да отворят дребен магазин за хранителни артикули, където да работи. Той обаче не желае да бъде въздържан очевидец на света към себе си. На 11-годишна възраст получава членска карта за мобилна библиотека, от която заема комикси. Един ден обаче взима книга с картички на индийския фотограф S Paul . Тогава Абиди открива интереса си към фотографията.
В началото той е превзет от стилната снимка, която провокира у него любознание към „ света на несъгласията “. Израствайки в град като Делхи, Абиди вижда блестящите лица от страниците на стилните списания, само че вижда и страданията на елементарните хора.
Започва кариерата си като помощник в тъмна стаичка. Но от него се чака и да мие пода, да почиства и да прави чай. Семейството му оказва голяма поддръжка и бащата на Абиди даже протяга ръка към пенсионния си фонд, с цел да му купи кино фотоапарат Nikon FM2.
Първата му същинска работа е в локална новинарска организация. Той споделя, че в никакъв случай не са му давали цяла ролка филм, а само останки от филми - нормално 10 до 15 фрагмента.
„ Спомням си, че при първото ми предопределение ми дадоха подобен изрязан филм с 15 фрагмента и трябваше да отразя две събития с него: антиправителствен митинг и конференция. Върнах се, откакто отразих и двете събития, и ми бяха останали три фрагмента “, споделя Абиди пред Ройтерс.
Той споделя, че в никакъв случай не е имал публично образование по снимка, а това, което знае, е научил по метода проба-грешка под управлението на по-опитни фотографи. „ Все още съм в развой на учене “, прибавя той.
В своята над 20-годишна кариера Абиди работи в няколко водещи новинарски организации, преди да се причисли към една от най-големите новинарски организации в света Ройтерс през 2005 година Оттогава насам отразява разнообразни тематики - от изключителни вести, политика и естествени бедствия до спорт и тематични вести.
През 2017 година Абиди отразява гоненията на рохингите от Мианмар , описвани като едно от най-преследваните малцинства в света. Така дружно с сътрудника си Даниш Сидики стават първите индийци, които печелят премия " Пулицър " за художествена снимка като част от Ройтерс.
През 2019 година снима митингите на жителите на Хонконг против нарушаването на гражданските им свободи, до момента в който те отстояват автономията си от Китай. Това носи на Абиди втора екипна премия " Пулицър " за 2020 година
През 2022 година работата на Абиди е отличена с трета премия " Пулицър " като част от различен фотографски екип, който отразява пандемията от COVID-19 в Индия. Същата година фотографията му, озаглавена „ Ужасът на COVID-19 в Делхи “ печели първо място в състезанието на „ Националната асоциация на фоторепортерите “. По време на пандемията огромна част от времето си той прекарва на местата, които са неразрешени за останалите жители – лечебните заведения и площадките за кремация.
„ В лечебните заведения използвах предпазен костюм и дезинфектанти. При фотосите на площадките за кремация носех дезинфектанти – дезинфекцирах се непрекъснато. Когато се връщах вкъщи, се почиствах, доколкото е допустимо “, споделя Абиди пред CBJ.
Фотографът споделя, че схваща процеса на живота и гибелта, като в никакъв случай не изневерява на уважението си към границите.
“Като фотограф одобрявам работата си на очевидец за свещена. За мен това значи да почитам скръбта на хората, техния печал, като в същото време намирам нови, различни и по-фини способи да описвам истории “, споделя Абиди.
Той счита, че фоторепортерът би трябвало да премине оттатък забележимото и да открие история в историята. За Ройтерс Абиди споделя, че най-големият урок, който е научил, е, че с фотоапарат в ръка човек стартира да поддържа връзка с хората по изцяло друг метод.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ