Един дърводелец бил известен с уменията и майсторството си да

Един дърводелец бил прочут с уменията и майсторството си да създава изящни творения. Всички се възхищавали на качествата му. Произведенията му били толкоз красиви и точно направени, че като че ли самичък Бог държал длетото му.

Славата му на непостижим занаятчия се носела от уста на уста. Стигнала и до царя, който изискал персонално да се запознае с фамозния дърводелец и да разбере каква е тайната на неговото майсторство.

– Кажи ми по какъв начин създаваш всички тези божествени творения? – попитал царят. – В тях има нещо прелестно и неуловимо, което не може да се опише с думи. Сигурно имаш някаква специфична загадка, която не е известна на другите майстори.

– Да, по този начин е – споделил индивидът. – Имам такава загадка. Когато стартирам работа над нещо ново, първо заговявам няколко дни, с цел да успокоя душата и сърцето си. След три дни пост, аз към този момент не мисля за възнаграждението, което ще получа за работата си, а диря петия ден от поста не помня и за гордостта и похвалите. След седем дни всичко към мен престава да съществува, не помня даже за себе си. Цялата ми духовна сила и мисъл е ориентирана единствено към работата ми, тя изпълва цялото ми създание.
И тогава към този момент аз отивам в гората, с цел да избера дървото за моята работа. Дълго време скитам там, оглеждам дърветата, вглеждам се в божествената им същина, диря съвършенството в тях. И тогава стартирам работа от цялата си душа, с цялата обич и мощ, която ми е дадена от Бог.
Затова и резултатът е възвишен.

***

Прецизността, търпението и вътрешната мощ водят до божествени резултати.