Терорът на колективната посредственост
Един отдалечен спомен ме връща доста години обратно. С сътрудник – двамата млади научни сътрудници в един от " химическите " институти на Българска академия на науките – бяхме излезли от лабораториите си за къса отмора и си бъбрехме в коридора. Вече не помня мотива, само че и двамата внезапно избухнахме в неукротим нехаен смях. По това време край нас мина, запътил се към кабинета си, световноизвестният академик - учен Димитър Иванов – откривателят на " Реакцията на Иванов ". Той се спря, приближи се и се обърна към нас със сериозен звук: " Абе вие за какво по този начин другарски се смеете? Вие би трябвало да сте скарани! Какви учени ще станете? ". След това се усмихна благосклонно и отмина.
Иронията и възприятието за комизъм на остарелия учен, работил в най-реномираните лаборатории на Европа, ми направи мощно усещане. Всички знаехме за обособените групи от множеството от водещите ни учени и за непримиримите битки сред тях. По-късно виждах и разбирах какъв брой огромна роля играе завистта в научното всекидневие, по какъв начин упоритостите и съперничеството пораждат интриги, следих доста нечестни ходове. Още по-късно, когато имах самичък опция да работя в реномирани лаборатории в Германия и Съединени американски щати, разбрах, че и отвън България си подливат вода, вършат си какви ли не мръсотии, убедих се, че съвсем няма разлики в човешката природа.
Дали това е неминуем сателит на всяко творчество?
Нима всеки Моцарт има своя Салиери,
всеки Тесла – своя Едисон?
Завист и непочтено съревнование следих на всички места – и сякаш те бяха даже по-големи тъкмо където и когато ставаше по-значимо творчество.
В Българска академия на науките обаче огромно творчество не ставаше, научните проучвания бяха прекомерно бюрократизирани, партийният надзор на Българска комунистическа партия пораждаше уравниловка, нямаше тласъци да се гонят високи достижения. Докато на Запад виждах подлостта и омразата, подбудени от индивидуализъм и жестока конкуренция, у нас всекидневно следих завистта на груповата незначителност, която деликатно следи някой да не се надигне малко над груповото криво-ляво равнище и бърза да го дръпне обратно.
Изглежда, че
завистта на индивидуалиста и завистта на колектива
имат разнообразни измерения. Некадърността и посредствеността се поддържат, гениите и способните - не. Колективът по природа се стреми да принизява условията, да примитивизира, да размива самостоятелната отговорност.
Иска ми се да опиша нездравата, душна атмосфера в Българска академия на науките (а и в други български научни институции), която даваше опция на некадърния да постанова мърлячеството си, а способният, проведеният, самостоятелният – да се свива в ъгъла; атмосфера, която отваряше път на безскрупулните. Да проучвам некадърната незначителност, която се надушва и поддържа, самонарича се " колектив ", желае да експлоатира кадърните, ненавижда свободното без значение мислене, трансформира се в гнет над търсещите и можещите, изтласква безскрупулни персони на административни постове, инспирира котерийни битки, прегърбва се пред " мощните " - цялата тази атмосфера, която задушава развиването, убива гениите. Атмосфера, която води до образуването на управническа върхушка, бранеща статуквото на своите поддръжници, закоравяла в учрежденски педантизъм, лишена от полета на научната мъдрост.
Безспорно, наследеното социалистическо мислене и социалистическа уравниловка имат огромно значение. Но същинската ежедневна храна научната незначителност, псевдонаучната котерия, получават от това, че
няма точни правила, тъкмо дефинирани условия и надзор
Няма обстоен, изискан устав за атестиране, който прецизно да се съблюдава, няма ясни условия за научните степени и длъжности, няма срочни трудови контракти и подвижност, няма ясно дефинирани отговорности.
В Българска академия на науките съм следил случаи, когато колективът нехае, че всички закъсняват за работа, излизат в работно време, само че става незабавно смутен и недоверчив, в случай че някой от членовете му стартира непрекъснато да работи под напора на някаква креативна концепция. Системата за рецензиране е мощно подчинена на правилото
" аз на тебе – ти на мене "
неотговарящи на интернационалните стандарти изявления не могат да бъдат спрени, дисертационни отбрани на некадърници минават официално с безмълвно единодушие, непригодни за просвета хора се хабилитират за хатър пред пенсиониране.
Спомням си по какъв начин един завеждащ секция оферираше да приемем импровизирано решение всеки да написа в подготвяните от него изявления всички останали от секцията за съавтори. Спомням си изявления по управителен препоръки от рода: " Аз към този момент две години не съм излизал в чужбина, а XY ще излезе за трети път ".
Колективът на научната незначителност генерира неприязън към открояващите се от него, прокужда знаещите и можещите. Колко прокудени от потискащата атмосфера в Българска академия на науките учени са пръснати по университетите на света? Преди десетина години бях направил една сметка – шестима от десетте най-цитирани български учени от биологическите науки работеха в чужбина.
Зад уравниловката на бюрократизираната просвета стои
циничен модел на ръководство
Популистката изборност изпод нагоре води до отбрана и поддръжка на посредствеността. Научният сенат на " най-мъдрите " е сменен с общо заседание на представители на най-широкия теоретичен състав. Често научните качества се преценят не по научни приноси, а по " брой на получени гласове ". Затвореното самоуправление обгръща звената със завеса, зад която окото на обществеността не може да проникне.
Общото заседание на Българска академия на науките - този 100-членен висш групов орган, заседаващ по 20-30 пъти на година, изземва функционалности на оперативното ръководство, като бди да не би с нещо някой учен/институт да не бъде подложен на равна основа с различен. Общото заседание не криеше неприязънта си към основания Съвет на настоятелите и правеше всичко допустимо този съвет на практика да прекрати активността си. В Общото заседание одобряват годишните доклади на Българска академия на науките небрежно, с ръкопляскане, само че могат да отделят през целия ден за разпределението на бюджетната дотация.
Колективната незначителност се усеща предпазена при затвореното самоуправление – непризнат модел на ръководство на научни центрове и университети. При такова самоуправление отбраната на ползите на необятния теоретичен състав се постанова над стимулирането на единиците, които дърпат напред; завистта и задкулисието намират шир.
Колективната незначителност получи мощно рамо от признатия преди няколко години Закон за развиването на университетския състав. Липсата на ясни условия и правила в този закон отвори път към доцентски и професорски трофеи на посредствени, неотговарящи на научните стандарти, само че амбициозни сътрудници. И макар че още при въвеждането му съществени изтъкнати учени сигнализираха за нуждата този закон да бъде изменен, да се вкарат национални условия към претендентите и журитата, до ден сегашен планът за промени не може да мине през Народното събрание – не е мъчно да се види по какъв начин се пречи и бави изменението на този закон. (43-ото Народно заседание не съумя да довърши измененията на Закона за развиване на университетския състав. Промените са записани като задача в управническата стратегия на държавното управление - виж карето. Бел. ред)
Когато няма ясни и прецизни правила, популизмът в науката се извращава в ретроградно задържане на статуквото. Този популизъм се яхва от амбициозни кариеристи без покритие, на негова почва се ражда и разцъфтява управническа върхушка, която стартира да се въплъщава с институцията, с българската просвета. Тази върхушка почита административния пост, а не научните достижения, въздига в фетиш административната власт, а не научния престиж. Тя ненавижда публичността, усеща се в свои води в изискванията на неяснота и подмолни игри.
Спомням си думите на един партиен секретар в Българска академия на науките по времето на тоталитаризма: " Да помогнем на по-слабите, способните сами ще се оправят ". И в този момент научната незначителност в Българска академия на науките напълно не е беззащитна. Дали в случай че Нобелов лауреат изиска да работи в Българска академия на науките, " груповите органи " ще умуват, ще въртят и сучат и ще намерят метод да го отклонят.
В раздела за обучение и просвета в програмата за ръководство на кабинета е записано:
- Приемане на Националната тактика за развиване на научните проучвания ипоследващо изменение и допълнение в други нормативни актове, като Закона за висшетообразование, Закона за развиване на университетския състав и Закона за поощряване на научнитеизследвания.- Създаване на конструкция за ръководство на инструментите за поощряване на научните проучвания, мониторинг върху научноизследователската активност в страната,организиране периодическата оценка на научни организации и реализиране на методичнифункции по приложение на критериите за атестиране на учените.- Въвеждане единни минимални национални критерии за научни степени иакадемични длъжности по обособените научни области.- Разработване и използване на от време на време атестиране на научните организации ивисшите учебни заведения, съобразено със спецификата на обособените науки, и осъществяване нанезависима интернационална оценка, както и от време на време атестиране на учените.
Иронията и възприятието за комизъм на остарелия учен, работил в най-реномираните лаборатории на Европа, ми направи мощно усещане. Всички знаехме за обособените групи от множеството от водещите ни учени и за непримиримите битки сред тях. По-късно виждах и разбирах какъв брой огромна роля играе завистта в научното всекидневие, по какъв начин упоритостите и съперничеството пораждат интриги, следих доста нечестни ходове. Още по-късно, когато имах самичък опция да работя в реномирани лаборатории в Германия и Съединени американски щати, разбрах, че и отвън България си подливат вода, вършат си какви ли не мръсотии, убедих се, че съвсем няма разлики в човешката природа.
Дали това е неминуем сателит на всяко творчество?
Нима всеки Моцарт има своя Салиери,
всеки Тесла – своя Едисон?
Завист и непочтено съревнование следих на всички места – и сякаш те бяха даже по-големи тъкмо където и когато ставаше по-значимо творчество.
В Българска академия на науките обаче огромно творчество не ставаше, научните проучвания бяха прекомерно бюрократизирани, партийният надзор на Българска комунистическа партия пораждаше уравниловка, нямаше тласъци да се гонят високи достижения. Докато на Запад виждах подлостта и омразата, подбудени от индивидуализъм и жестока конкуренция, у нас всекидневно следих завистта на груповата незначителност, която деликатно следи някой да не се надигне малко над груповото криво-ляво равнище и бърза да го дръпне обратно.
Изглежда, че
завистта на индивидуалиста и завистта на колектива
имат разнообразни измерения. Некадърността и посредствеността се поддържат, гениите и способните - не. Колективът по природа се стреми да принизява условията, да примитивизира, да размива самостоятелната отговорност.
Иска ми се да опиша нездравата, душна атмосфера в Българска академия на науките (а и в други български научни институции), която даваше опция на некадърния да постанова мърлячеството си, а способният, проведеният, самостоятелният – да се свива в ъгъла; атмосфера, която отваряше път на безскрупулните. Да проучвам некадърната незначителност, която се надушва и поддържа, самонарича се " колектив ", желае да експлоатира кадърните, ненавижда свободното без значение мислене, трансформира се в гнет над търсещите и можещите, изтласква безскрупулни персони на административни постове, инспирира котерийни битки, прегърбва се пред " мощните " - цялата тази атмосфера, която задушава развиването, убива гениите. Атмосфера, която води до образуването на управническа върхушка, бранеща статуквото на своите поддръжници, закоравяла в учрежденски педантизъм, лишена от полета на научната мъдрост.
Безспорно, наследеното социалистическо мислене и социалистическа уравниловка имат огромно значение. Но същинската ежедневна храна научната незначителност, псевдонаучната котерия, получават от това, че
няма точни правила, тъкмо дефинирани условия и надзор
Няма обстоен, изискан устав за атестиране, който прецизно да се съблюдава, няма ясни условия за научните степени и длъжности, няма срочни трудови контракти и подвижност, няма ясно дефинирани отговорности.
В Българска академия на науките съм следил случаи, когато колективът нехае, че всички закъсняват за работа, излизат в работно време, само че става незабавно смутен и недоверчив, в случай че някой от членовете му стартира непрекъснато да работи под напора на някаква креативна концепция. Системата за рецензиране е мощно подчинена на правилото
" аз на тебе – ти на мене "
неотговарящи на интернационалните стандарти изявления не могат да бъдат спрени, дисертационни отбрани на некадърници минават официално с безмълвно единодушие, непригодни за просвета хора се хабилитират за хатър пред пенсиониране.
Спомням си по какъв начин един завеждащ секция оферираше да приемем импровизирано решение всеки да написа в подготвяните от него изявления всички останали от секцията за съавтори. Спомням си изявления по управителен препоръки от рода: " Аз към този момент две години не съм излизал в чужбина, а XY ще излезе за трети път ".
Колективът на научната незначителност генерира неприязън към открояващите се от него, прокужда знаещите и можещите. Колко прокудени от потискащата атмосфера в Българска академия на науките учени са пръснати по университетите на света? Преди десетина години бях направил една сметка – шестима от десетте най-цитирани български учени от биологическите науки работеха в чужбина.
Зад уравниловката на бюрократизираната просвета стои
циничен модел на ръководство
Популистката изборност изпод нагоре води до отбрана и поддръжка на посредствеността. Научният сенат на " най-мъдрите " е сменен с общо заседание на представители на най-широкия теоретичен състав. Често научните качества се преценят не по научни приноси, а по " брой на получени гласове ". Затвореното самоуправление обгръща звената със завеса, зад която окото на обществеността не може да проникне.
Общото заседание на Българска академия на науките - този 100-членен висш групов орган, заседаващ по 20-30 пъти на година, изземва функционалности на оперативното ръководство, като бди да не би с нещо някой учен/институт да не бъде подложен на равна основа с различен. Общото заседание не криеше неприязънта си към основания Съвет на настоятелите и правеше всичко допустимо този съвет на практика да прекрати активността си. В Общото заседание одобряват годишните доклади на Българска академия на науките небрежно, с ръкопляскане, само че могат да отделят през целия ден за разпределението на бюджетната дотация.
Колективната незначителност се усеща предпазена при затвореното самоуправление – непризнат модел на ръководство на научни центрове и университети. При такова самоуправление отбраната на ползите на необятния теоретичен състав се постанова над стимулирането на единиците, които дърпат напред; завистта и задкулисието намират шир.
Колективната незначителност получи мощно рамо от признатия преди няколко години Закон за развиването на университетския състав. Липсата на ясни условия и правила в този закон отвори път към доцентски и професорски трофеи на посредствени, неотговарящи на научните стандарти, само че амбициозни сътрудници. И макар че още при въвеждането му съществени изтъкнати учени сигнализираха за нуждата този закон да бъде изменен, да се вкарат национални условия към претендентите и журитата, до ден сегашен планът за промени не може да мине през Народното събрание – не е мъчно да се види по какъв начин се пречи и бави изменението на този закон. (43-ото Народно заседание не съумя да довърши измененията на Закона за развиване на университетския състав. Промените са записани като задача в управническата стратегия на държавното управление - виж карето. Бел. ред)
Когато няма ясни и прецизни правила, популизмът в науката се извращава в ретроградно задържане на статуквото. Този популизъм се яхва от амбициозни кариеристи без покритие, на негова почва се ражда и разцъфтява управническа върхушка, която стартира да се въплъщава с институцията, с българската просвета. Тази върхушка почита административния пост, а не научните достижения, въздига в фетиш административната власт, а не научния престиж. Тя ненавижда публичността, усеща се в свои води в изискванията на неяснота и подмолни игри.
Спомням си думите на един партиен секретар в Българска академия на науките по времето на тоталитаризма: " Да помогнем на по-слабите, способните сами ще се оправят ". И в този момент научната незначителност в Българска академия на науките напълно не е беззащитна. Дали в случай че Нобелов лауреат изиска да работи в Българска академия на науките, " груповите органи " ще умуват, ще въртят и сучат и ще намерят метод да го отклонят.
В раздела за обучение и просвета в програмата за ръководство на кабинета е записано:
- Приемане на Националната тактика за развиване на научните проучвания ипоследващо изменение и допълнение в други нормативни актове, като Закона за висшетообразование, Закона за развиване на университетския състав и Закона за поощряване на научнитеизследвания.- Създаване на конструкция за ръководство на инструментите за поощряване на научните проучвания, мониторинг върху научноизследователската активност в страната,организиране периодическата оценка на научни организации и реализиране на методичнифункции по приложение на критериите за атестиране на учените.- Въвеждане единни минимални национални критерии за научни степени иакадемични длъжности по обособените научни области.- Разработване и използване на от време на време атестиране на научните организации ивисшите учебни заведения, съобразено със спецификата на обособените науки, и осъществяване нанезависима интернационална оценка, както и от време на време атестиране на учените.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ