Защо се заливаме от смях, когато някой падне на земята?
Един човек си върви по улицата, гледа разсеяно нагоре и ненадейно потъва в шахта. Защо тази сценка ни кара да се смеем? Обяснението дават психолози, представени от Scientific American.
Първото условие е " игровата рамка ", която слага житейската преживелица в лекомислен подтекст, изяснява доктор Уилям Фрай от Станфордския университет. Ако някой падне в шахта пред очите ни, по-вероятно е да се притесним и да се притечем на помощ, в сравнение с да се смеем. Ако обаче елегантна дама се спъне и падне, както се разхожда, това евентуално ще ни разсмее. Страданието на " жертвата " не е толкоз мощно, че да наруши игровата рамка.
Друго изискване е несъответствието: вицовете нормално приключват с непредвиден поврат. Препъването е постоянно ненадейно и по тази причина е смешно. Така че макар вроденото ни състрадание, инстинктът за противоречие може да надделее.
Невробиологията даде своя принос в обяснението на явлението с откриването на " огледалните неврони ".
Когато се препънем, се пресягаме, с цел да се хванем. Когато следим някой, който се спъва, избрани неврони в мозъка ни се задействат по този начин, като че ли сме на негово място. Според Уилям Фрай този неврологичен фантом " гъделичка " мозъка, което ускорява чувството за противоречие и ни кара да се смеем.
