В магазина на истината
Един човек се разхождал по уличките на недодялан град. Разполагал с време и по тази причина спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, внезапно се озовал пред непретенциозно магазинче, под чиято тента не било изложено нищо.
Заинтригуван, той отишъл до прозорците и доближил лице до стъклото, с цел да надникне в тъмната витрина…
Вътре съзрял единствено един пюпитър, на който имало дребна табела, писана на ръка, която гласяла:
МАГАЗИН НА ИСТИНАТА
Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, само че не могъл да си показа какво се продава там.
Влязъл.
Приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал:
— Извинете, това магазинът на истината ли е?
— Да, господине. Какъв тип истина търсите? Частична истина, относителна, статистическа или цялостната истина?
Значи тук продават истина. Никога не му било хрумвало, че това е допустимо. Да отидеш някъде и да получиш истината било прелестно.
— Пълната истина — отвърнал мъжът, без да се колебае.
„ Толкова съм изтощен от лъжите и фалша — помислил си той. — Не желая повече общи приказки и оправдания, неистини и измами “.
— Пълната истина! — повторил той.
— Добре, господине, последвайте ме.
Госпожицата повела клиента към различен бранш и като му показала един продавач с тъмно лице, му рекла:
— Господинът ще ви обслужи.
Продавачът се доближил, очаквайки мъжът да му каже какво желае.
— Искам да купя цялостната истина.
— Аха. Извинете, господине, само че знаете ли каква е цената й?
— Не. Каква е? — отвърнал той по табиет. Но в действителност знаел, че е подготвен да заплати всякаква цена за истината.
— Цената е — рекъл продавачът, — че в случай че си тръгнете с истината, в никакъв случай повече няма да намерите покой.
Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкоз висока.
— Бла… благодаря… Извинете… — измърморил той.
Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава.
Почувствал се малко печален, като схванал, че още не е подготвен за безспорната истина, че към момента има потребност от някакви неистини за разтуха, от някои легенди и мечти, в които да намира покой, от някои оправдания, с цел да не се изправи лице в лице със самия себе си…
„ Може би по-късно “, помислил си.
***
(Хорхе Букай)
