Един човек починал внезапно. Видял, че Бог се приближава към

Един човек умрял ненадейно. Видял, че Бог се доближава към него, носейки един куфар. Той се обърнал към него:
– Сине мой, време е да тръгваме.
Човекът изумен попитал Бог:
– Аз? Точно в този момент ли? Имах толкоз проекти...
– Съжалявам, сине. Но животът ти свърши. Настъпи моментът да си тръгваш.
– А какво носиш в този куфар? – попитал индивидът.
– Това, което ти принадлежеше на земята.
– Моите движимости? Това са моите неща?
– Съжалявам, сине, материалните неща, които си имал, в никакъв случай не са ти принадлежали. Те бяха на земята.
– Може би носиш гениите ми?
– Съжалявам, синко, само че те в никакъв случай не са били твои. Изявиха се от събитията.
– Значи носиш приятелите ми?
– Съжалявам, сине, само че те в никакъв случай не са ти принадлежали. Те бяха част от пътя.
– Носиш жена ми, децата ми?
– Съжалявам сине, те в никакъв случай не са ти принадлежали. Бяха от сърцето ти.
– Може би носиш тялото ми?
– Съжалявам, сине. То в никакъв случай не ти е принадлежало. То пристигна от пръстта.
– Тогава може би душата ми?
– Съжалявам, сине, само че тя в никакъв случай не ти е принадлежала. Аз ти я дадох.
Тогава мъжът, изпълнен със боязън, отворил куфара, който носел Бог. Видял, че е празен.
Със сълзи от страдалчество на лицето си мъжът споделил на Бог:
– Никога ли нищо не съм имал?
– Сине, всеки един от моментите, които си претърпял, беше твой.
***

Пълноценният живот, връзките с хората и скъпите моменти с околните ни вършат това, което сме. Живейте живота си на цялостни обороти!