Люба Кулезич пред Фрог: Един човек не спря на протеста за Ваня Рибчева. Умираме!
Един човек не спря на митинга на придвижване БОЕЦ в поддръжка на майката на убития командос Ваня Рибчева. Хората, щом видят митинг, бягат, тъй като думата „ митинг ” се опорочи в България. Това съобщи пред Фрогнюз журналистът Люба Кулезич, която поддържа Ваня Рибчева в битката й да резервира жилището си.
Думата „ протест” се опорочи след огромните митинги през 2013 година против Пеевски и КОЙ, когато се оказа, че тези които сме подкрепяли, са се съюзиха с тези, против които сме се борили. Това беше доста тежка и жестока замяна, която отврати хората.
Борисов и Цветанов бяха уплашили, когато паднаха от власт, че ще бъдат преследвани, задържани, убивани. Сами говореха, че прокуратурата на Цацаров се употребява с политическа цел. Още щом съумяха да се докопат до втория си мандат, не помниха за митингите на хората, за откровените им възмущения и се съюзиха с тези, против които хората стачкуваха. Това ще остане най-голямото клеймо на тази управническа формация. Оттам нататък митингът се трансформира в подозрително начинание, тъй като с присъщия си скепсис и с присъщата си плашливост българите подозират машинация и клопка.
Днес 10 души поддържаха Ваня Рибчева – групичката на БОЕЦ с още трима-четирима. Стояхме, с цел да помолим да не бъде изгонена Ваня Рибчева – майката на убития командос, убит поради некадърността на управлението на Министерство на вътрешните работи, което не получи никакво наказване за гибелта на това момче. Сега тя е застрашена, че ще я изхвърлят от вкъщи й. Единствената ни молба в тази ситуация бе – да не се появява мафията. Нито един човек не спря. Нито един човек не спря да й каже: „ Майко, ние сме с теб!”.
Онзи ден прочетох в блога на български доктор, който живее в Индианаполис, каква диагноза е сложил на България. Когато един организъм умира и духът умира, и той стопира да се бори с заболяването. Болестта го побеждава и той става апатичен към страданията на другите. Съсредоточен е само в личното си самоизтребление. Лекарят споделя: „ Аз съм виждал гибелта на доста хора. Това, което се случва в България, наподобява на гибелта на един човек”.
Отказът от съчувствие, отводът от идея, която да сплотява, нежеланието да се помогне на една майка да остане в жилището си, за което заплаща, единствено тъй като то е панелка в „ Люлин”. Красимир Каракачанов два пъти ме излъга, че ще търси законови способи да се позволи този проблем. Да обвиниш майките на дечицата, че вземали пари, с цел да стачкуват и шефът на един синдикат да каже: „ Защо ми тикате в очите тези уроди!”... Като събера всичките тези фактори, мога да кажа, че ще се съглася с доктора от Индианаполис. Умираме! Когато има такава болест, когато организмът се концентрира в личната си гибел, единственият излаз е чудото – някой да пристигна и да каже: „ Лазаре, стани!”
Хората в Народното събрание всички заедно би трябвало да си вървят. Абсолютно непотребни хора – нито отляво, нито отдясно, нито от центъра. Превърнали са думите в някакъв позор. Слушаме по какъв начин едни хора издевателстват със словото, а това значи, че издевателстват със смисъла. Тези да се махат.
Подиграват се с очевидните неща. Едните не могат да намерят оратори, с цел да запълнят 40- минутното парламентарно време и да се аргументират за какво желаят избор на съмнение за сигурността, в случай че бабите на улицата знаят, че нямат никаква обикновена сигурност. Да не приказваме, че сигурността изпод - догоре, от битовата до високата равнища на обществото, е унищожена. Тези, които внасят вота, не могат да го аргументират, а тези, които би трябвало да носят отговорност, се държат като хора на площада. Заявяват ни: Ще ви мълчим, ще ви игнорираме”. Така както пренебрегват митингите, по този начин както пренебрегват недоволствата.
Вотът на съмнение е тест за това, че цялата политическа сбирщина, би трябвало да се маха. Тя ще се махне – въпросът е дали това ще стане с съзнателен цивилен напън, или с лумпенска гражданска война. На ръба сме. Не може да се правиш, че не забелязваш проблемите, които те унищожават душевен и физически. И Борисов да се гневи, че фамилията му е страдало, тъй като някакви жълтаци, написали, че имал остров. Защо се гневи? Ако това е лъжа – изсмей се. А той има нараснала реакция, което значи, че го е боязън. Когато имаме изплашен човек на върха на властовата пирамида, това значи, че сме пред земетресение.
Възхитена съм от това, което вършат БОЕЦ. От това, че алармираха за откраднатите 16 милиарда лв. от Данък добавена стойност, че сезират КОНПИ и другите празни институции. Те не се отхвърлят и тяхната информация доближава до обществото, колкото и да е умряло то. Отново са спечелили дело в Административния съд. Много са ефикасни и човек е мъчно да не ги поддържа.
Думата „ протест” се опорочи след огромните митинги през 2013 година против Пеевски и КОЙ, когато се оказа, че тези които сме подкрепяли, са се съюзиха с тези, против които сме се борили. Това беше доста тежка и жестока замяна, която отврати хората.
Борисов и Цветанов бяха уплашили, когато паднаха от власт, че ще бъдат преследвани, задържани, убивани. Сами говореха, че прокуратурата на Цацаров се употребява с политическа цел. Още щом съумяха да се докопат до втория си мандат, не помниха за митингите на хората, за откровените им възмущения и се съюзиха с тези, против които хората стачкуваха. Това ще остане най-голямото клеймо на тази управническа формация. Оттам нататък митингът се трансформира в подозрително начинание, тъй като с присъщия си скепсис и с присъщата си плашливост българите подозират машинация и клопка.
Днес 10 души поддържаха Ваня Рибчева – групичката на БОЕЦ с още трима-четирима. Стояхме, с цел да помолим да не бъде изгонена Ваня Рибчева – майката на убития командос, убит поради некадърността на управлението на Министерство на вътрешните работи, което не получи никакво наказване за гибелта на това момче. Сега тя е застрашена, че ще я изхвърлят от вкъщи й. Единствената ни молба в тази ситуация бе – да не се появява мафията. Нито един човек не спря. Нито един човек не спря да й каже: „ Майко, ние сме с теб!”.
Онзи ден прочетох в блога на български доктор, който живее в Индианаполис, каква диагноза е сложил на България. Когато един организъм умира и духът умира, и той стопира да се бори с заболяването. Болестта го побеждава и той става апатичен към страданията на другите. Съсредоточен е само в личното си самоизтребление. Лекарят споделя: „ Аз съм виждал гибелта на доста хора. Това, което се случва в България, наподобява на гибелта на един човек”.
Отказът от съчувствие, отводът от идея, която да сплотява, нежеланието да се помогне на една майка да остане в жилището си, за което заплаща, единствено тъй като то е панелка в „ Люлин”. Красимир Каракачанов два пъти ме излъга, че ще търси законови способи да се позволи този проблем. Да обвиниш майките на дечицата, че вземали пари, с цел да стачкуват и шефът на един синдикат да каже: „ Защо ми тикате в очите тези уроди!”... Като събера всичките тези фактори, мога да кажа, че ще се съглася с доктора от Индианаполис. Умираме! Когато има такава болест, когато организмът се концентрира в личната си гибел, единственият излаз е чудото – някой да пристигна и да каже: „ Лазаре, стани!”
Хората в Народното събрание всички заедно би трябвало да си вървят. Абсолютно непотребни хора – нито отляво, нито отдясно, нито от центъра. Превърнали са думите в някакъв позор. Слушаме по какъв начин едни хора издевателстват със словото, а това значи, че издевателстват със смисъла. Тези да се махат.
Подиграват се с очевидните неща. Едните не могат да намерят оратори, с цел да запълнят 40- минутното парламентарно време и да се аргументират за какво желаят избор на съмнение за сигурността, в случай че бабите на улицата знаят, че нямат никаква обикновена сигурност. Да не приказваме, че сигурността изпод - догоре, от битовата до високата равнища на обществото, е унищожена. Тези, които внасят вота, не могат да го аргументират, а тези, които би трябвало да носят отговорност, се държат като хора на площада. Заявяват ни: Ще ви мълчим, ще ви игнорираме”. Така както пренебрегват митингите, по този начин както пренебрегват недоволствата.
Вотът на съмнение е тест за това, че цялата политическа сбирщина, би трябвало да се маха. Тя ще се махне – въпросът е дали това ще стане с съзнателен цивилен напън, или с лумпенска гражданска война. На ръба сме. Не може да се правиш, че не забелязваш проблемите, които те унищожават душевен и физически. И Борисов да се гневи, че фамилията му е страдало, тъй като някакви жълтаци, написали, че имал остров. Защо се гневи? Ако това е лъжа – изсмей се. А той има нараснала реакция, което значи, че го е боязън. Когато имаме изплашен човек на върха на властовата пирамида, това значи, че сме пред земетресение.
Възхитена съм от това, което вършат БОЕЦ. От това, че алармираха за откраднатите 16 милиарда лв. от Данък добавена стойност, че сезират КОНПИ и другите празни институции. Те не се отхвърлят и тяхната информация доближава до обществото, колкото и да е умряло то. Отново са спечелили дело в Административния съд. Много са ефикасни и човек е мъчно да не ги поддържа.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ