Един човек - един глас е добър принцип. Съотношението в ...

Ерата на привилегированите малки държави в Европа приключва/>


"Един човек - един глас" е добър принцип. Съотношението в Европейския съюз обаче е малко по-сложно: "Един гражданин на Люксембург или девет германци - един глас." Германия има право на един евродепутат на всеки 860 хил. граждани. За разлика от Люксембург - страна с приблизителните размери на Дюселдорф - където се избира един евродепутат на 100 хил. граждани.

Непропорционалната парламентарна тежест е едно от многото предимства, на които се радва групата от малки държави в ЕС. Три четвърти от населението на блока живее само в седем държави; останалата част се разпределя върху останалите 20. За тях членството е сладка сделка. Техните политици могат да си уредят най-добрите работни места, обикновено като компромисни кандидати. Общата валута дава право на глас на по-малките европейски икономики по паричните въпроси, вместо да бъдат размятани като парцалени кукли от Bundesbank, както се случваше преди еврото.

Що се отнася до теми като данъци, външна политика или промяна на договорите на ЕС, те имат право на вето. Това означава, че Малта (население: 500 хил.) има също толкова право на глас, колкото и Италия (население: 60 млн.). ЕС действа като геополитическа лупа, която прави малките страни да изглеждат много по-големи.

В рамките на ЕС малките държави могат за първи път да оформят историята, вместо да бъдат нейни жертви. По време на криза лидерите, свикнали да управляват държава с БВП, еквивалентен на оборота на средна компания от S&P 500, сядат около масата с Ангела Меркел и Еманюел Макрон като с привидно равни. Не е изненада, че на първата си такава среща някои лидери се държат като футболист аматьор, който се среща с Кристиано Роналдо. За големите държави смисълът на ЕС е да се придържат към останалото от предишното им влияние; за малките страни ЕС е това, което ги прави по-могъщи, отколкото някога биха могли да си мечтаят.

За нещастие за европейската армия от дребосъци, тази златна ера на малки, но могъщи държави се приближава към своя край. Да вземем за пример данъците - област, в която малките държави отдавна се ползват със своите прекомерни привилегии. В блок, където капиталите могат да се движат свободно, налагането на по-ниски данъци от тези на близкия съсед е доходоносен трик. Ирландия и Люксембург се превърнаха от нации на фермери и производители на стомана в две от най-богатите страни на планетата, като подбиха данъците на по-големите си съседи. В двете страни нахлу капитал, заедно с жалби от съседния двор. Тъй като ЕС може да приема законодателство за данъчното облагане само с единодушие, блокът не можеше да направи много. Той учтиво помоли двете държави да се променят. Те казаха не.

Времената обаче се променят. Американският президент Джо Байдън предприема действия срещу компании, които пренасочват големи части от печалбата си в юрисдикции с ниски данъци, обещавайки да наложи наказателни данъци върху тях. Ирландия, която има 12.5% корпоративен данък, се притеснява. Докато Америка води напред, други големи държави са готови да се присъединят към схемата. Ирландия и приятели не могат да направят много, за да ги спрат. Междувременно Европейската комисия все още разглежда иновативни начини за заобикаляне на ветото на дадена държава, що се отнася до данъците, като по гениален, но правно съмнителен начин използва разпоредбите в договорите на ЕС. Както и да бъде направено това, основният бонус на клуба на малките държави е на изживяване.

Източник: capital.bg