Един човек - един глас е добър принцип. Съотношението в

" Един човек - един глас " е добър принцип. Съотношението в Европейския съюз обаче е малко по-сложно: " Един жител на Люксембург или девет германци - един глас. " Германия има право на един евродепутат на всеки 860 хиляди жители. За разлика от Люксембург - страна с приблизителните размери на Дюселдорф - където се избира един евродепутат на 100 хиляди жители.

Непропорционалната парламентарна тежест е едно от многото преимущества, на които се радва групата от дребни страни в Европейски Съюз. Три четвърти от популацията на блока живее единствено в седем държави; останалата част се разпределя върху останалите 20. За тях участието е сладка договорка. Техните политици могат да си уредят най-хубавите работни места, нормално като компромисни претенденти. Общата валута дава право на глас на по-малките европейски стопански системи по паричните въпроси, вместо да бъдат размятани като парцалени кукли от Bundesbank, както се случваше преди еврото.

Що се отнася до тематики като налози, външна политика или смяна на договорите на Европейски Съюз, те имат право на несъгласие. Това значи, че Малта (население: 500 хил.) има също толкоз право на глас, колкото и Италия (население: 60 млн.). Европейски Съюз работи като геополитическа лупа, която прави дребните страни да наподобяват доста по-големи.

В рамките на Европейски Съюз дребните страни могат за първи път да оформят историята, вместо да бъдат нейни жертви. По време на рецесия водачите, привикнали да ръководят страна с Брутният вътрешен продукт, равностоен на оборота на междинна компания от S&P 500, сядат към масата с Ангела Меркел и Еманюел Макрон като с видимо равни. Не е изненада, че на първата си такава среща някои водачи се държат като футболист дилетант, който се среща с Кристиано Роналдо. За огромните страни смисълът на Европейски Съюз е да се придържат към останалото от предходното им влияние; за дребните страни Европейски Съюз е това, което ги прави по-могъщи, в сравнение с в миналото биха могли да си мечтаят.

За злощастие за европейската войска от дребосъци, тази златна епоха на дребни, само че могъщи страни се доближава към своя край. Да вземем за образец налозите - област, в която дребните страни от дълго време се употребяват със своите несъразмерни привилегии. В блок, където капиталите могат да се движат свободно, налагането на по-ниски налози от тези на близкия комшия е рентабилен трик. Ирландия и Люксембург се трансфораха от народи на фермери и производители на стомана в две от най-богатите страни на планетата, като подбиха налозите на по-големите си съседи. В двете страни нахлу капитал, дружно с тъжби от прилежащия двор. Тъй като Европейски Съюз може да приема законодателство за данъчното облагане единствено с единогласие, блокът не можеше да направи доста. Той учтиво помоли двете страни да се трансформират. Те споделиха не.

Времената обаче се трансформират. Американският президент Джо Байдън подхваща дейности против компании, които пренасочват огромни елементи от облагата си в юрисдикции с ниски налози, обещавайки да наложи наказателни налози върху тях. Ирландия, която има 12.5% корпоративен налог, се тормози. Докато Америка води напред, други огромни страни са подготвени да се причислят към схемата. Ирландия и другари не могат да създадат доста, с цел да ги спрат. Междувременно Европейската комисия към момента преглежда новаторски способи за заобикаляне на ветото на дадена страна, що се отнася до налозите, като по талантлив, само че правно подозрителен метод употребява наредбите в договорите на Европейски Съюз. Както и да бъде направено това, главният бонус на клуба на дребните страни е на преживяване.