Един читател ми сподели, че му харесва много повече, когато

Един четец ми показа, че му харесва доста повече, когато пиша за разликите сред католицизма и православието, за истината и свободата, за прегрешението и за други такива значими, въпреки и малко отвлечени неща, в сравнение с когато пиша за политика, идеологии и апаратни маневри. При други читатели е тъкмо противоположното – за тях е значимо какво се случва тук и през днешния ден, а не в недоказаните селения на превъзбудени мозъци. А в действителност мен ме интересува пресечната зона сред тези две области – злободневната и съзерцателната. Защото политиката е мястото, където се разпределя и усвоява властта, а властта е силата, с чиято помощ индивидът реализира по съборен метод своята природа, наречена „ човечество “. Властта официално бива световна и духовна, само че даже и най-земната власт има своите небесни корени и същинските политици ясно го осъзнават, без значение от това какво приказват по пътя към постигането на задачите си. И когато разсъждаваме по тематики като днешната, ние отвън всяко подозрение се намираме във въпросната пресечна зона. И по този начин, каква е вероятността да се прегърнат ГЕРБ и ПППП? ПППП, които от време на време назовавам Макс и Мориц, само че се старая да не го върша постоянно, с цел да не се докачат, въпреки че няма нищо обидно в тези две подрастващи бюргерчета на Вилхелм Буш, е прагматичен политически индивид, тарикати, с които, както се споделя, елементарно ще се схванеш и елементарно ще се договориш. Ще се учуди ли някой, в случай че ПППП (М&М) се съберат с ГЕРБ. Вероятно няма да е предизборно, с цел да не повърнат гласоподавателите, само че по-късно, когато пристигна време да се прави държавно управление, когато за трети път тази година надвисне заплахата такова да не се сформира от дебелоглав и лошотия, тогава в името на народа, в името на родината ще се появи избавителна, въпреки и компромисна коалиция. Трудно ще се сформира кабинет без първата политическа мощ - ГЕРБ. Това го схващат даже и най-начинаещите тарикати. Най-логичните обединения са или ГЕРБ-ДПС-БСП, или ГЕРБ-ДПС-ПППП. Разбира се, всички, които основателно или не, се дефинират като десни, ще предпочетат втората. Пък има и една друга разлика сред двете. Първата е коалиция на статуквото. При нея акцентът е подложен не толкоз върху природата на партиите и идеологическите им профили, колкото върху кадровия потенциал и управническия опит. И най-много върху това, че сме ги виждали по какъв начин ръководят и можем да си създадем сметката. Другите не сме ги виждали. В подобен случай борбата ще бъде сред всичко познато против всичко непознато. Втората коалиция е съюз сред остарялото (ДПС), междинното (ГЕРБ) и ултрановото (М&М). Следователно правилото към този момент не е познато/непознато, а някакъв различен. Какъв? Макар че приказваме за парламентарни избори, те отвън всякакво подозрение ще се състоят в сянката на президентските. А президентските избори ще бъдат заключителен конфликт сред Радев и Борисов, без значение по какъв начин се споделят останалите претенденти за президент и без значение от това, че Борисов не е измежду тях. Тоест президентските избори ще бъдат конфликт сред българското ляво и българското дясно - истински Хар Мегидо! Да спрем, да помълчим няколко секунди и да повторим, с цел да е пределно ясно: идната изборна есен ще бъде конфликт сред българското ляво и българското дясно. Струва си, нали? Така че, пренесена от полето на президентските върху полето на парламентарните избори, борбата ще е същата – ляво/дясно. И в този смисъл коалиция на ГЕРБ с М&М вместо с Българска социалистическа партия наподобява по-органична.  Ами Движение за права и свободи? Те нали са либерали, нали са центристи? Не се заблуждавайте. Движение за права и свободи е една консервативна, нежели центристка структура; строго йерархична, нежели демократична. Движение за права и свободи е корпорация, което го прави дясно, даже и оттатък личното му предпочитание. Що се отнася до Българска социалистическа партия те са ненапълно трагически облик, тъй като са принудени да разделят лявото с Демократична България. Независимо от лидерските качества на Корнелия Нинова, които също имат своя значителен принос за унизителното проваляне на тази партия, Българска социалистическа партия е обречена да се бори за душата на левия гласоподавател с една групировка, която неизвестно за какво, даже срещу личния си интерес, драпа да минава за дясна – обединението сред левичарската „ Да, България! “ и Зелените, в която – необяснимо за какво – се подмята и ДСБ, изоставено от смислените си фигури и порозовяло до възмутително наситени нюанси. Някои ще кажат, че у Българска социалистическа партия към този момент няма нищо ляво, тъй като това е партия на номенклатурните олигарси. И е по този начин, и не е по този начин. Каква е една партия зависи от две неща – от нейната идеология и от нейните гласоподаватели. Ако идеологията е лява, то и партията е лява. Но в случай че гласоподавателите са леви, то тя отново е лява, без значение от идеологията. Затова Българска социалистическа партия постоянно ще бъде лява – тъй като за нея гласоподават хора, които се осъзнават като леви. Затова и ГЕРБ постоянно ще бъде дясна – тъй като за тях гласоподават хора, които се осъзнават като десни. Независимо от идеологиите, без значение от политиките. Понякога от цялата тази работа на партиите не им е кеф, само че това е ситуацията, Минке! Стига за Българска социалистическа партия. Ще се учуди ли някой, в случай че ГЕРБ и ПППП (простете задето ту ги назовавам по този начин, ту М&М, само че аз съм един разпръснат човек), ще се учуди ли някой, в случай че се прегърнат? Със сигурност ще има един изумен и то по извънредно мъчителен метод – Румен Радев. Неговата партия, неговата рожба, креатурата му, неговият пасаван за политическо бъдеще оттатък президентството (а за какво не и паралелно с него!) да пристане като развратна мома на най-омразния му зложелател! Ужас! Няма да се учудят тези, които се намират в пресечната зона сред двете области, за които стана дума първоначално. Тази зона е значима, бих я нарекъл съдбоносна, тъй като не можеш да правиш политика, не можеш даже да приказваш за политика, без да приемаш нещо оттатък политиката и постоянно да мислиш за него. Не можеш да живееш единствено в зоната, правейки се че не съществуват двете огромни области, които са я породили посредством пресичането си. Човек, който гледа оттатък зоната, е подготвен да допусне неща, които за други биха били неприемливи, да речем някои екстравагантни обединения. А колкото повече неща си в положение да допуснеш, толкоз животът ти е по-омиротворен. Освен това мисля, че Картаген – онази пресечна зона сред Азия и Европа – би трябвало да бъде опустошен. Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.