Притча за дървената купичка
Един болен дъртак отишъл да живее при сина си, снаха си и четиригодишния си внук. Ръцете му треперели, погледът му бил мъгляв, едвам ходел.
Семейството се хранело дружно, само че слабото зрение на дядото и треперещите му ръце правели храненето същинско тестване. Зърната се разпилявали по масата, а вземел ли чашата, млякото се разливало по покривката. Синът и жена му се дразнели от неразборията.
- Трябва да създадем нещо, не може да продължава по този начин - споделил синът за татко си. - Омръзна ми от разсипаното му мляко, мляскането и храната по пода.
Тогава двамата решили да сложат обособена маса в ъгъла за стареца. Така дядото седял настрана, до момента в който останалите се събирали към масата. След като счупил една-две чинии, даже почнали да му сервират храната в дървена купичка.
Когато фамилията поглеждало към дядото, виждали в очите му сълзи. Обръщали му внимание единствено в случай че трябвали да му се карат, че е изпуснал вилицата или е разсипал храна...
Един ден преди вечеря мъжът забелязал, че дребното му дете си играе с дървени кубчета на пода.
- Какво правиш? - попитал го той.
- Приготвям дървени купички за теб и мама, с цел да ви храня от тях, когато остареете - дало отговор детето със сладостен глас.
Родителите били изумени от чутото и не обелили дума. По бузите им потекли сълзи. И двамата знаели какво би трябвало да създадат. Вечерта синът взел ръката на татко си и деликатно го настанил на общата маса. И той седял на нея с другите до края на дните си. Вече никой не се сърдел, когато дядото изпускал вилицата си, разливал млякото или изцапвал покривката.
Децата са мощно чувствителни. Очите им виждат, ушите им чуват, а съзнанието им запаметява всичко, протичащо се в близост. Ако виждат по какъв начин сътворяваме топла фамилна среда в дома си, те ще повтарят това държание и в своя живот.
Джериес Авад - „ Скритият подарък ”
