Притча за бедуина
Един бедуин пътувал през пустинята със остарелия си болен татко и невръстния си наследник. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна стихия, която траяла три дни и три нощи.
Свити до камилите, завити с чергилата си, пасажерите изпили съвсем цялата вода, която имали. Когато на четвъртия ден вятърът утихнал и слънцето отнова напекло безмилостно, в меха с вода били останали единствено към две кратунки вода. Най-близкият оазис бил на два дни път и водата можела да стигне единствено за двама. Бедуинът дълго мислил на кого да я даде. Само той знаел пътя и в случай че не пийнел вода, нямало да има кой да ги води до избавителния извор и всички щели да загинат.
Оставал тежкият избор, кого от двамата си спътници да лиши от вода и с това да го убие... Баща си или сина си? Да стане отцеубиец или детеубиец?
Дълго се молил той на своя Бог, да му прати отговор, кого да остави в пустинята, само че молбата му оставала нечута. Бедуинът не могъл да избере, кого от околните си да убие. Разделил скъпоценната течност на три равни елементи и я изпили. Знаел, че по този начин обрича на гибел и тримата, само че сърце му не дало, да вземе друго решение... Тръгнали още веднъж на път.
На другия ден, когато били на ръба на силите си и към този момент виждали гибелта в очите, бедуинът пуснал камилите да си вървят и най-малко те да се спасят. А той самият прегърнал татко си и невръстния си наследник за последно и изгубил схващане. Присънил му се Бог, който засенчил слънцето и рекъл:
„ Човече, изпратих ти тежко тестване. Но ти взе най-правилното решение! Заслужаваш да живееш и да разказваш тази преживелица на своите деца и внуци!... " - и подал в устата на бедуина кратунка с вода. Човекът отпил жадно и отворил очи. Над него се били надвесили неколцина мъже, а настрана стояли камилите на кортеж. И тримата - бедуинът, татко му и синът му били избавени...
