Смрадливото минало на България
Един български публицист от българската секция на славно в предишното немско радио написа в обществените мрежи безусловно следното:
" С всичките тези шевици и носии, които са толкоз публикувани през днешния ден в България, какво тъкмо демонстрират младите? Крият се от тъжното си настояще в едно въобразено минало, което другояче е много смрадливо и нехигиенично ".
Не загатвам името му, не с цел да не се обиди - той няма да се обиди, а ще навири пренебрежително нос, само че и да се обиди, мен това не ме интересува, - не го загатвам, с цел да не увредя художественото резюме.
Темата с така наречен " пратрЕотизъм " от дълго време не стои с остротата от преди европейските избори, само че избрана вариация интелектуалци не престават да се занимават с нея и ни карат да се чудим - дали това е политика на демократичните им медии, дали организират акция за всеобща глобализация на човешките мозъци, или просто ги е гнус от родината и народа им в персонално качество. Или може би и двете? Ако са и двете, блазя на такива хора, тъй като явно си вадят хляба с това, което обичат.
Това са гордите и рационални внуци на късноантичния разколник Евномий, който беше споделил, че е толкоз интелигентен, че интелектът му е задоволителен да познава Бог по-добре от себе си. Същите тези " просвещени " европейци, които изобретиха жителя, нацията и националната страна, през днешния ден се гнусят от национализма. Но по този начин е, когато " всичко е релативно ".
Какво ги нервира някой, който носи риза с шевици? Какво ги нервира някой, който при случай се облича в носия? Когато на публични събития шотландците обличат килтовете с цветовете на клана, нашите " просвещени " фенове на Добри Войниковия кир Маргариди се задъхват от удивление, забравяйки че съгласно дипломатическия протокол националната носия е позволена като най-официално облекло. Забравят също, че гиздавата носия е облеклото на елита, а не на " смрадливата и нехигиенична " фукария, от която интелектуалците се гнусят, макар че множеството от тях произлизат точно оттова.
Какво ги нервира някой, който играе хоро? Защо не го одобряват с великодушна усмивка от интелектуално-естетическата висота, на която сами са се сложили? Тях никой не ги кара да играят, никой не протяга ръка на космополитната им изисканост. Но нали от несъмнено равнище на резюме те с радостните хороводци са един народ, едно разбиране дружно със " смрадливото и нечистоплътно " простолюдие. Презирайки него, те презират себе си или най-малко карат страничния (чуждестранен) наблюдаващ да презира тях. Цял свят познава британските футболни почитатели и знае що за простаци са те, целия свят знае, че в Англия пораства към този момент пето или дори шесто потомство white trash, некомпетентно на нищо друго, с изключение на да получава обществени помощи. Но аз не съм попадал на представител на британската интелигенция, който да е споделил, че британският народ е отпадък, тъпанар и предишното му е " смрадливо и нечистоплътно ". И освен да го е споделил, само че и да го е трансформирал в свое верую. Какво печелиш? Какво печелиш, в случай че на един прогнил народ повтаряш, че е мърша (Петко Славейков), по-добър ли очакваш да стане? В прочут смисъл народът е организъм - има си глава, крайници и други " смрадливи " елементи. Смешно е, когато главата бърчи носи и се прави, че няма нищо общо с въпросните елементи.
Дали народите, сходно на хората, имат душа? Дори и да не е тъкмо душа, коства ми се, че най-малко в преносен смисъл имат. Народът е органична единица, най-малкото поради някаква обща просвета, учредена на общ език и общо минало, пък било то " смрадливо и нечистоплътно ". Индивидът живее, идентифицирайки се. След като се е разпознал посредством общото естество " човечество ", той се разпознава и съгласно националната си принадлежност и страната, от чието име се показва пред света. Много пъти съм казвал, че системата от национални страни носи много неприятности, концепцията за нация води до гротескови извращения като да вземем за пример тези в връзките сред балканските страни, само че такова е ситуацията сега - светът се състои от национални страни. Народи, които си нямат страни, нормално ги смятат за нещастни. Има доста такива: кюрди, баски, каталунци... Дали тяхното минало е било по-смрадливо и нечистоплътно от нашето? Срамуват ли се те от носиите си?
Всеки човек има потребност от идентичности - доктор, бургазлия, левскар, българин, демократ, европеец, човек. Идентичността извършва две противоположни задания: служи за проявление на принадлежност, само че и за проявление на отлика. Идентичността е елементарен етикет, с чиято помощ другите ни одобряват и си сформират мнение за нас. Визитната картичка е съсредоточен извлек от нашата еднаквост. Когато сред хората има прекомерно доста разлики, те търсят еднаквости - ти си доктор, аз съм боксьор, само че и двамата сме българи; аз съм българин, ти си китаец, само че и двамата сме лекари.
Да се срамуваш от личната си еднаквост, от личната си принадлежност, е налудничаво. Не споделям, че не може да се случи. Но когато се случи, свестният човек не бърза да се отхвърля, а се стреми да поправи мнението на другите посредством личните си каузи, че да кажат: " Гледай ти какви били българите! ". Никой, който се е отрекъл от родовата си принадлежност, не е срещнал освен удивление, само че и най-обикновено почитание. Аз не зная по какъв начин се играе хоро, намирам го за досадно. Намирам, че в последно време играенето на хоро е обвързвано с безвкусна показност. Но няма да кажа, че тези, които го играят, са мизерници, копнеещи по измислено " смрадливо " минало. Няма да кажа, че личните ми сънародници са отпадъци, с цел да просияя със своята ерудиция, величественост и просвета в очите кой знае на кого.
Мисля си за всички тези интелектуалци във въпросната българска секция. В очите на света те имат (евентуално) някаква стойност, точно тъй като са в българска секция. А българска секция има, тъй като има българска страна. А българска страна има, тъй като има български народ, който понякога носи шевици и играе хорà. Ако въпросните интелектуалци се срамят от това, дано изоставен, дано си намерят работа в някоя немска медия и там да обяснят на читателите какви простаци са баварците, какви носии обличат на Октоберфест, по какъв начин се оригват и какви танци танцуват. Техните читатели и най-много техните работодатели ще бъдат възхитени. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
" С всичките тези шевици и носии, които са толкоз публикувани през днешния ден в България, какво тъкмо демонстрират младите? Крият се от тъжното си настояще в едно въобразено минало, което другояче е много смрадливо и нехигиенично ".
Не загатвам името му, не с цел да не се обиди - той няма да се обиди, а ще навири пренебрежително нос, само че и да се обиди, мен това не ме интересува, - не го загатвам, с цел да не увредя художественото резюме.
Темата с така наречен " пратрЕотизъм " от дълго време не стои с остротата от преди европейските избори, само че избрана вариация интелектуалци не престават да се занимават с нея и ни карат да се чудим - дали това е политика на демократичните им медии, дали организират акция за всеобща глобализация на човешките мозъци, или просто ги е гнус от родината и народа им в персонално качество. Или може би и двете? Ако са и двете, блазя на такива хора, тъй като явно си вадят хляба с това, което обичат.
Това са гордите и рационални внуци на късноантичния разколник Евномий, който беше споделил, че е толкоз интелигентен, че интелектът му е задоволителен да познава Бог по-добре от себе си. Същите тези " просвещени " европейци, които изобретиха жителя, нацията и националната страна, през днешния ден се гнусят от национализма. Но по този начин е, когато " всичко е релативно ".
Какво ги нервира някой, който носи риза с шевици? Какво ги нервира някой, който при случай се облича в носия? Когато на публични събития шотландците обличат килтовете с цветовете на клана, нашите " просвещени " фенове на Добри Войниковия кир Маргариди се задъхват от удивление, забравяйки че съгласно дипломатическия протокол националната носия е позволена като най-официално облекло. Забравят също, че гиздавата носия е облеклото на елита, а не на " смрадливата и нехигиенична " фукария, от която интелектуалците се гнусят, макар че множеството от тях произлизат точно оттова.
Какво ги нервира някой, който играе хоро? Защо не го одобряват с великодушна усмивка от интелектуално-естетическата висота, на която сами са се сложили? Тях никой не ги кара да играят, никой не протяга ръка на космополитната им изисканост. Но нали от несъмнено равнище на резюме те с радостните хороводци са един народ, едно разбиране дружно със " смрадливото и нечистоплътно " простолюдие. Презирайки него, те презират себе си или най-малко карат страничния (чуждестранен) наблюдаващ да презира тях. Цял свят познава британските футболни почитатели и знае що за простаци са те, целия свят знае, че в Англия пораства към този момент пето или дори шесто потомство white trash, некомпетентно на нищо друго, с изключение на да получава обществени помощи. Но аз не съм попадал на представител на британската интелигенция, който да е споделил, че британският народ е отпадък, тъпанар и предишното му е " смрадливо и нечистоплътно ". И освен да го е споделил, само че и да го е трансформирал в свое верую. Какво печелиш? Какво печелиш, в случай че на един прогнил народ повтаряш, че е мърша (Петко Славейков), по-добър ли очакваш да стане? В прочут смисъл народът е организъм - има си глава, крайници и други " смрадливи " елементи. Смешно е, когато главата бърчи носи и се прави, че няма нищо общо с въпросните елементи.
Дали народите, сходно на хората, имат душа? Дори и да не е тъкмо душа, коства ми се, че най-малко в преносен смисъл имат. Народът е органична единица, най-малкото поради някаква обща просвета, учредена на общ език и общо минало, пък било то " смрадливо и нечистоплътно ". Индивидът живее, идентифицирайки се. След като се е разпознал посредством общото естество " човечество ", той се разпознава и съгласно националната си принадлежност и страната, от чието име се показва пред света. Много пъти съм казвал, че системата от национални страни носи много неприятности, концепцията за нация води до гротескови извращения като да вземем за пример тези в връзките сред балканските страни, само че такова е ситуацията сега - светът се състои от национални страни. Народи, които си нямат страни, нормално ги смятат за нещастни. Има доста такива: кюрди, баски, каталунци... Дали тяхното минало е било по-смрадливо и нечистоплътно от нашето? Срамуват ли се те от носиите си?
Всеки човек има потребност от идентичности - доктор, бургазлия, левскар, българин, демократ, европеец, човек. Идентичността извършва две противоположни задания: служи за проявление на принадлежност, само че и за проявление на отлика. Идентичността е елементарен етикет, с чиято помощ другите ни одобряват и си сформират мнение за нас. Визитната картичка е съсредоточен извлек от нашата еднаквост. Когато сред хората има прекомерно доста разлики, те търсят еднаквости - ти си доктор, аз съм боксьор, само че и двамата сме българи; аз съм българин, ти си китаец, само че и двамата сме лекари.
Да се срамуваш от личната си еднаквост, от личната си принадлежност, е налудничаво. Не споделям, че не може да се случи. Но когато се случи, свестният човек не бърза да се отхвърля, а се стреми да поправи мнението на другите посредством личните си каузи, че да кажат: " Гледай ти какви били българите! ". Никой, който се е отрекъл от родовата си принадлежност, не е срещнал освен удивление, само че и най-обикновено почитание. Аз не зная по какъв начин се играе хоро, намирам го за досадно. Намирам, че в последно време играенето на хоро е обвързвано с безвкусна показност. Но няма да кажа, че тези, които го играят, са мизерници, копнеещи по измислено " смрадливо " минало. Няма да кажа, че личните ми сънародници са отпадъци, с цел да просияя със своята ерудиция, величественост и просвета в очите кой знае на кого.
Мисля си за всички тези интелектуалци във въпросната българска секция. В очите на света те имат (евентуално) някаква стойност, точно тъй като са в българска секция. А българска секция има, тъй като има българска страна. А българска страна има, тъй като има български народ, който понякога носи шевици и играе хорà. Ако въпросните интелектуалци се срамят от това, дано изоставен, дано си намерят работа в някоя немска медия и там да обяснят на читателите какви простаци са баварците, какви носии обличат на Октоберфест, по какъв начин се оригват и какви танци танцуват. Техните читатели и най-много техните работодатели ще бъдат възхитени. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ