Кой е най-жестокият изнасилвач у нас, упоявал окованите си жертви с “ваксина на верността”
Един българин, съден у нас повече от 20 години, съумя да избяга и да се скрие някъде по света под непозната идентичност.
Снимката на серийния изнасилвач Пламен Митрев, който поради мудно и несъответстващо българско правораздаване по този начин и не влезе в пандиза е качена на уеб страницата eumostwanted.eu
В продължение на месец изображенията ще бъдат популяризирани онлайн и в обществените мрежи в Европейския съюз, което може да помогне да бъдат хванати най-малко някои от фанатиците или да избави бъдещи техни жертви.
Името на Пламен Митрев внушава смут и през днешния ден у тези, които го помнят,. Година е 1997, в България като гъби никнат фешън организации. Една от най-престижните е на Пламен Митрев, който е продуцент и на известното тогава телевизионно предаване “Блясък”.
Много девойки мечтаят да ги предложения за присъединяване, тъй като има контракт със международната организация “Метрополитен”. По това време Пламен е на 39 година, минава за част от новопръкналия се роден елит. Той има две висши образования - право и интернационалните стопански връзки, наследник е на армейски военачалник, поддържа връзка с видни политици.
На никого даже не му хрумва, че подобен човек може да извърши едни от най-гнусните закононарушения - да отвлече, изнасили и окове във вериги девойки, с цел да проституират за него.
Митрев води успореден живот на секс фанатик. Случайните връзки с манекенки не го задоволяват. Иска да е стопанин на плантация за хубавици - обществен дом, в който да бъдат задоволени и най-перверзните стремежи на висшето общество. През октомври 1997 година той вика няколко мъже да създадат ремонт на вилата му в софийското село Градец, покрай Костинброд.
Те смъкват всички дръжки на прозорците, с цел да не могат да се отварят, а този в тоалетната дори е зазидан. На леглата в стаите и на дивана в хола са инсталирани вериги за бъдещите робини. Митрев харесва, че служащите му са дискретни и ги натоварва и със дилемите да докарват и охраняват девойките.
Предпочита манекенките да са от провинцията. Аверите му ги посрещат на Централна гара и автогарата и ги карат до Градец, където Митров да взема решение ориста им. Първата жертва е 18-годишната И. И. Митрев я примамва с заричане за контракт с “Метрополитен”.
По-късно девойката ще каже, че и през им не му е минало какво може да се случи. Още с влизането във вилата, момичето е вързано с вериги за легло и и свиреп изнасилено и пребито от продуцента.
Следват и клиентите, които той води един след различен. И. И. би трябвало постоянно да звъни на родителите си в дребен град в Шуменско, с цел да ги лъже, че всичко с нея е наред. В противоположен случай ще бъде убита, “обещава” Митрев. За да притъпи съпротивата на И. И, а след това и на идващите жертви, той им дава психотропни субстанции, които самичък назовава “ваксина на верността”.
След дни е докарана втора робиня - Е. В. И тя отива там, примамена от обещанието да стане манекенка. Следват оковаване, обезчестяване и закани, че ще бъде обезобразена със “сярна киселина”. Третото момиче - Е. Г., има същата орис. Митрев ги изнасилва самичък, употребява и полицейски палка. Води и клиенти, само че изискването е девойките да не бъдат развързвани от веригите, тъй като още не са “професионалистки”.
Издънката става, когато във вилата докарват четвъртата манекенка - С. Л. Тя се среща инцидентно с продуцента, само че има шанс, че се хвали на другарка, че Митрев є предлага да се снима в реклама на кожени палта.
Преди да тръгне за “студиото” С. Л. звъни на познатата си. Моли я да каже на приятеля є къде отива, в случай че той я потърси, до момента в който отсъства. Още с влизането в къщата в Градец се разтреперва от смут и не инцидентно. По същия сюжет следва обезчестяване, оковаване във вериги, извратени клиенти.
Приятелят є стартира да я търси още същия ден. Но той не е инцидентен човек, а охранител от компания СОТ 161 - единствената по това време, която не е обвързвана с мутрите от ВИС и СИК и не работи за тях.
Сред сътрудниците му има опитни някогашни чиновници на Министерство на вътрешните работи, които за часове провеждат такава акция по търсене, кавото тогавашната полиция в София и София област не биха могли да осъществят. На 9 ноември 1997 година съгледвачи от СОТ 161 стигат до къщата в село Градец и слагат под наблюдаване.
Много бързо схващат какво се случва вътре и нападат. Митрев излиза против тях, въоръжен с пушка помпа и съумява да гръмне един път, преди да бъде прострелян от приятеля на Е. В. Мъжът след това постоянно е викан в съда като очевидец и са го чували да споделя, че е можел да простреля Митрев на място.
Митрев престоява зад решетките единствено година. Разследването по случая продължава към 2 години, откриват се и данни, че е продал две девойки в Черна гора. И стартира една правосъдна сага, която единствено на първа инстанция - Софийския областен съд, продължава 17 години. Митрев получава присъда от 14 години затвор и изчезва, а процесът против него е апетитен от Инспектората към Висш съдебен съвет като христоматиен образец за дело, надхвърлило каквито и да е рационални периоди.
Докато тече делото против него издава над 10 свои книги под псевдоним. През 2000 година Пламен Митрев основава издателство за фентъзи литература “Елф”, където разгласява свои творби под псевдонимите Питър Дж. Тайлър и Лионард Карпентър. Само за 3 година издава над 10 свои книги, някои от които са преведени на съветски и британски. През 2003 година е лауреат на фестивала “Канониада” за фентъзи литература, взе участие в интернационалните литературни конгреси в Русия, където добре го познават като създател.
Кариерата си Митрев стартира началото на 90-те години Митрев като един от главните играчи на СИК. В пресата тогава го сочат като дясна ръка на Венцислав Джоков, който остава зад кулисите на групировката.
Продуцентът се хвали, че свързал сикаджиите с краснодарската мафия, с която имал мощни връзки, по тази причина доста хора в този момент считат, че е избягал точно в Русия. Най-вероятно обаче той е Южна Африка, тъй като в Русия не се церемонят, в случай че се постанова да екстрадират престъпни нарушители.
В протоколите от разпитите му в Националното разследване през 1998 година, които водил персонално тогавашния му шеф Бойко Рашков, Митрев приказва с детайлности за всички знакови имена от силовата формация.
Твърди, че доста съществени поръчкови убийци, служили дълги години в Афганистан са били в България, когато са убити босът на Първа частна милиция Георги Николов - Мечката, някогашният министър председател Андрей Луканов и създателят на асоциация “Защита” доцент Цветан Цветанов.
Запознати обаче считат, че си е измислил съвсем всичко, с цел да бъде пуснат от ареста. Така и става. Митрев заживява все едно в никакъв случай не е бил задържан и против него не тече дело за тежки закононарушения. Занимава се с търговия с кучета, става ръководител на Българския киноложки съюз. Често е виждан на обществени места с видни политици и предприемачи, които се интересуват от редки породи.
Снимката на серийния изнасилвач Пламен Митрев, който поради мудно и несъответстващо българско правораздаване по този начин и не влезе в пандиза е качена на уеб страницата eumostwanted.eu
В продължение на месец изображенията ще бъдат популяризирани онлайн и в обществените мрежи в Европейския съюз, което може да помогне да бъдат хванати най-малко някои от фанатиците или да избави бъдещи техни жертви.
Името на Пламен Митрев внушава смут и през днешния ден у тези, които го помнят,. Година е 1997, в България като гъби никнат фешън организации. Една от най-престижните е на Пламен Митрев, който е продуцент и на известното тогава телевизионно предаване “Блясък”.
Много девойки мечтаят да ги предложения за присъединяване, тъй като има контракт със международната организация “Метрополитен”. По това време Пламен е на 39 година, минава за част от новопръкналия се роден елит. Той има две висши образования - право и интернационалните стопански връзки, наследник е на армейски военачалник, поддържа връзка с видни политици.
На никого даже не му хрумва, че подобен човек може да извърши едни от най-гнусните закононарушения - да отвлече, изнасили и окове във вериги девойки, с цел да проституират за него.
Митрев води успореден живот на секс фанатик. Случайните връзки с манекенки не го задоволяват. Иска да е стопанин на плантация за хубавици - обществен дом, в който да бъдат задоволени и най-перверзните стремежи на висшето общество. През октомври 1997 година той вика няколко мъже да създадат ремонт на вилата му в софийското село Градец, покрай Костинброд.
Те смъкват всички дръжки на прозорците, с цел да не могат да се отварят, а този в тоалетната дори е зазидан. На леглата в стаите и на дивана в хола са инсталирани вериги за бъдещите робини. Митрев харесва, че служащите му са дискретни и ги натоварва и със дилемите да докарват и охраняват девойките.
Предпочита манекенките да са от провинцията. Аверите му ги посрещат на Централна гара и автогарата и ги карат до Градец, където Митров да взема решение ориста им. Първата жертва е 18-годишната И. И. Митрев я примамва с заричане за контракт с “Метрополитен”.
По-късно девойката ще каже, че и през им не му е минало какво може да се случи. Още с влизането във вилата, момичето е вързано с вериги за легло и и свиреп изнасилено и пребито от продуцента.
Следват и клиентите, които той води един след различен. И. И. би трябвало постоянно да звъни на родителите си в дребен град в Шуменско, с цел да ги лъже, че всичко с нея е наред. В противоположен случай ще бъде убита, “обещава” Митрев. За да притъпи съпротивата на И. И, а след това и на идващите жертви, той им дава психотропни субстанции, които самичък назовава “ваксина на верността”.
След дни е докарана втора робиня - Е. В. И тя отива там, примамена от обещанието да стане манекенка. Следват оковаване, обезчестяване и закани, че ще бъде обезобразена със “сярна киселина”. Третото момиче - Е. Г., има същата орис. Митрев ги изнасилва самичък, употребява и полицейски палка. Води и клиенти, само че изискването е девойките да не бъдат развързвани от веригите, тъй като още не са “професионалистки”.
Издънката става, когато във вилата докарват четвъртата манекенка - С. Л. Тя се среща инцидентно с продуцента, само че има шанс, че се хвали на другарка, че Митрев є предлага да се снима в реклама на кожени палта.
Преди да тръгне за “студиото” С. Л. звъни на познатата си. Моли я да каже на приятеля є къде отива, в случай че той я потърси, до момента в който отсъства. Още с влизането в къщата в Градец се разтреперва от смут и не инцидентно. По същия сюжет следва обезчестяване, оковаване във вериги, извратени клиенти.
Приятелят є стартира да я търси още същия ден. Но той не е инцидентен човек, а охранител от компания СОТ 161 - единствената по това време, която не е обвързвана с мутрите от ВИС и СИК и не работи за тях.
Сред сътрудниците му има опитни някогашни чиновници на Министерство на вътрешните работи, които за часове провеждат такава акция по търсене, кавото тогавашната полиция в София и София област не биха могли да осъществят. На 9 ноември 1997 година съгледвачи от СОТ 161 стигат до къщата в село Градец и слагат под наблюдаване.
Много бързо схващат какво се случва вътре и нападат. Митрев излиза против тях, въоръжен с пушка помпа и съумява да гръмне един път, преди да бъде прострелян от приятеля на Е. В. Мъжът след това постоянно е викан в съда като очевидец и са го чували да споделя, че е можел да простреля Митрев на място.
Митрев престоява зад решетките единствено година. Разследването по случая продължава към 2 години, откриват се и данни, че е продал две девойки в Черна гора. И стартира една правосъдна сага, която единствено на първа инстанция - Софийския областен съд, продължава 17 години. Митрев получава присъда от 14 години затвор и изчезва, а процесът против него е апетитен от Инспектората към Висш съдебен съвет като христоматиен образец за дело, надхвърлило каквито и да е рационални периоди.
Докато тече делото против него издава над 10 свои книги под псевдоним. През 2000 година Пламен Митрев основава издателство за фентъзи литература “Елф”, където разгласява свои творби под псевдонимите Питър Дж. Тайлър и Лионард Карпентър. Само за 3 година издава над 10 свои книги, някои от които са преведени на съветски и британски. През 2003 година е лауреат на фестивала “Канониада” за фентъзи литература, взе участие в интернационалните литературни конгреси в Русия, където добре го познават като създател.
Кариерата си Митрев стартира началото на 90-те години Митрев като един от главните играчи на СИК. В пресата тогава го сочат като дясна ръка на Венцислав Джоков, който остава зад кулисите на групировката.
Продуцентът се хвали, че свързал сикаджиите с краснодарската мафия, с която имал мощни връзки, по тази причина доста хора в този момент считат, че е избягал точно в Русия. Най-вероятно обаче той е Южна Африка, тъй като в Русия не се церемонят, в случай че се постанова да екстрадират престъпни нарушители.
В протоколите от разпитите му в Националното разследване през 1998 година, които водил персонално тогавашния му шеф Бойко Рашков, Митрев приказва с детайлности за всички знакови имена от силовата формация.
Твърди, че доста съществени поръчкови убийци, служили дълги години в Афганистан са били в България, когато са убити босът на Първа частна милиция Георги Николов - Мечката, някогашният министър председател Андрей Луканов и създателят на асоциация “Защита” доцент Цветан Цветанов.
Запознати обаче считат, че си е измислил съвсем всичко, с цел да бъде пуснат от ареста. Така и става. Митрев заживява все едно в никакъв случай не е бил задържан и против него не тече дело за тежки закононарушения. Занимава се с търговия с кучета, става ръководител на Българския киноложки съюз. Често е виждан на обществени места с видни политици и предприемачи, които се интересуват от редки породи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ