Един аспект от изборите в Нидерландия няма как да не

Един аспект от изборите в Нидерландия няма по какъв начин да не направи усещане.  Социолозите даваха на Герд Вилдерс четвърто място. Той стана първи. Тази, която определяха за любимец остана четвърта.
В страните от Европейски Съюз от ден на ден се вижда тази рецесия на социологията.  Много постоянно тя просто не работи и губи главната си стойност на инструмент с който опознаваме публичните настроения.
Но повода напълно не е в социологията като просвета или методология. Причината е в смазващата медийна доминация на Едната позиция.
Медиите основават напълно изкривена картина на действителността. Там преобладават анализатори, които приказват едно и също и политическата полемика изчезна изцяло.
Този стоманен пестник на мейнстрийм мисленето натика протестния избор във всички вероятни непрестижни ниши.
И хората започнаха да лъжат напълно искрено за кого ще гласоподават и за какво.  
Европейското политическо пространство боледува от личната си агитация, потънало е в блатото, което единствено си сътвори и поради това резултатите от изборите все са изненадващи. И все носят някакъв детайл на катастрофично чувство за земетресение. И все провокират интелектуални, прочувствени и хормонални гърчове на самозвани либерали и полуинтелектуалци.
Недоверието към социологията като инструмент се поражда и от обстоятелството, че тя не е обсъждана като справедлив фен на процесите. В последните години, а България е скръбен образец за това, социологическите изследвания у нас станаха детайл от предизборната борба, а не нейно отражение.
Самите социолози се трансфораха в идеологически политкомисари, които не носят никаква отговорност за своите неточности и откровени неистини. Трябва ли да ви напомням по какъв начин цяла плеяда от блестящи, гениални, свръхпроницателни и супермъдри анализатори преди изборите през април с еротично удоволствие предвидиха по какъв начин Българска социалистическа партия ще се срине до равнищата на извънпарламентарна политическа мощ. Това не беше социология. Това беше хибридна война.
Кой по-късно да има вяра на социолозите? Хората ги подминават или просто ги лъжат. И тази рецесия в жанра е най-голямото изобличение на времената, в които живеем и страдаме.
Социологията може да действа вярно в свободно общество, където никой не се опасява или срами от своите убеждения. Фактът, че тя е в рецесия значи единствено едно - свободата през днешния ден напълно не е това, което беше преди 30 години.
Живеем в някакъв медиен авторитаризъм.
Той не вкарва хората в пандиза поради погрешно мислене, само че изцяло ги пренебрегва и за него те въобще не съществуват.
Това трансформира всички избори в тенджера под налягане. Там избиват всички премълчавани пристрастености и недоизказани истини.
От една страна е вълнуващо. От друга много плаши. Защото замитането на проблемите под килима ражда хора като Вилдерс. Пренебрегването на недоволните ражда безкрайният протестен избор, а това рано или късно по този начин ще раздруса Европейския съюз, че дори и бюрокрацията му няма успее да се направи, че не го вижда...