Анна Кръстева: Амбициите на Радев далеч надхвърлят управлението със служебни кабинети
Един научен взор на ситуацията в България по-малко от две седмици преди изборите. Възможно ли е след тях да се сформира държавно управление и кое би било най-хубавото и кое би било най-вероятно? Какви са упоритостите на президента? Ще излезе ли крал Чарлз III от сянката на майка си? А какви ще бъдат последствията за Унгария, откакто евродепутатите я оповестиха за недемократична страна?
- По-малко от две седмици останаха до изборите, професор Кръстева. Каква е обстановката съгласно вас?
Тъжна, изморена, без небосвод, с доста минало и малко бъдеще. Имаше един остарял филм „ Уморените коне ги убиват, нали “. В него изтощените коне бяха докарани до това положение, нашите политици са се самодокарали до него. Има доста малко благоприятни условия за пробиви и малко вероятности и надлежно доста компликации и провокации за сформиране на държавно управление след изборите.
- И въпреки всичко има ли възможност за сформиране на устойчиво държавно управление, какво би било то - съдружно, експертно, от какво зависи това - от вътрешни или от външни фактори?
Да разделим въпроса на две - кое би било най-хубавото и кое би било най-вероятно. Най-доброто би било устойчиво държавно управление, което да отлепи България от нежеланото първо място по корупция и последно по благополучие в Европейски Съюз, първо място по беднотия. Тази стратегическа задача продължава да стои 30 години след измененията и доста години след европейското ни участие да сме последни на опашката. Колкото по-висока е корупцията, толкоз по-ниско е благоденствието. Правителство, което би могло да стартира да извършва тази задача, би било най-хубавото за България и надлежно най-стабилното, тъй като би било необятно подкрепено както от българското поданство, по този начин и от европейските ни сътрудници. Но това е малко евентуално да се случи. По евентуално за родните ни действителности са два сюжета.
- Кажете ги?
Единият, който има електорална и политическа аргументация, е държавно управление на малцинството на ГЕРБ с имплицитната поддръжка на Движение за права и свободи, това е играно и отиграно и може да се случи отново. Другият по-малко вероятен сюжет, който не е игран, тъй като опонира на дискурсите и тона на акцията, е проевропейските партии, само че без водачите си. Поне по име и по поръчки такива партии са ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. За да е допустимо изобщо да се мисли като сюжет, водачите ще би трябвало да правят отстъпка крачка обратно. Защото когато седнат на масата на договаряния доста нереалистично би било едните да кажат - вие оттеглете вашия водач, а ние оставаме с нашите. Трябва да има паритет. И един технократски професионален метод на относително нови и носещи експертиза, насочена към бъдещето политици и управленци. Това би би дало късмет на България и би осигурило нужната непоклатимост. До наскоро в Италия имаше подобен добър образец - технократско държавно управление на Марио Драги, в което имаше всички вероятни политически цветове - от ляво до доста нюанси на дясното.. То беше позитивният образец, само че го катурна - дребна партия. Както стана у нас - дребната Има Такъв Народ смъкна кабинета на четворната коалиция.
- Но министър председателят Марио Драги бе световнопризнат престиж. Ние имаме ли подобен възможен претендент за министър-председател на държавно управление, за което говорихме доскоро?
Нямаме такава големина. Драги е не просто прочут, а приет на Запад, познаващ и най-малките колелца на европейската машина и познаващ ръководството точно като технократ. Той беше един късмет за Италия и съумя да прекара страната си в един доста комплициран интервал на рецесия. А за България късмет биха били проевропейските партии. Такива са ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. На противоположния полюс е „ Възраждане “ и някои по-видими и по-невидими партийни и политически субекти. Виждаме, че ГЕРБ отваря вратата към Политическа партия, с което желае да каже - вие направихте Българска социалистическа партия артист на смяната, а за какво ние да не можем? Това си е мотив, както и да го гледаме. Но партийната еднаквост на Политическа партия мъчно приема това, тъй като считат, че ГЕРБ е притежател на статуквото. Това прави политическата сцена нестабилна плюс дребните партии, на които в спешна обстановка политическата им тежест нараства, тъй като те вършат обединенията и надлежно ги разпадат. Някои от тези играчи са деструктивни и работят за раздробяване и това основава турболентната обстановка на непрестанни избори.
- Каква е ролята на президента Радев в тази турбулентна среда?
Той изрично играе с Има Такъв Народ, само че те са прекомерно дребни. Те срутиха три Народното събрание, с цел да му дадат опция да сме непрекъснато с негови служебни държавни управления. Това е очевидно и ясно. Но това, което е по-малко очевидно и съгласно мен е определящо, е че упоритостите на президента надалеч надвишават ръководството със служебни кабинети. От мига, в който е спечелил втория си мандат, той гледа след него и използва служебните кабинети, в това число и сегашния, да тества в действително време до каква степен може да стигне в едно бъдещо свое ръководство, не като президент, което е конституционно невероятно и не подхожда на неговите упоритости, а като част от действителна управническа власт. Той опитва до каква степен може да се обърне ориентацията на България - тестванията с „ Газпром “ са повече от явни. Така че упоритостите на президента Радев са не просто да играе с дребни играчи през днешния ден, а да стане той основен състезател на управническата сцена на следващия ден. И надлежно да работи за преориентацията на България. Наблюдаваме една радикална смяна на неговия облик. Да си спомним, че в първия си мандат непрекъснато наблягаше, че е натовски военачалник и не залиташе в толкоз очевидно в русофилска посока. Сега имаме коренно отменяне на един по-умерен облик към различен, който блестящо опонира на геополитическата ориентировка на България като член на Европейски Съюз и НАТО.
- В изпълнителната власт той може да отиде или като партиен водач на партия, спечелила изборите, или в случай че станем президентска република...
Очевидно се готви за партиен водач. Защото президентска република допуска смяна на Конституцията, Велико национално заседание и поддръжка на по-големи играчи, а не просто дребни партии, за които не е ясно дали ще влязат в Народното събрание. Или да се промени коренно Конституцията да има повече от два мандата за президента, та да може като Путин да влиза и излиза. На бюрото му са повече от един сюжет и се пробват в действително политическо време.
- Протестните партии като Отровното трио да вземем за пример, които застанаха под юмрука му преди две години, ги няма...
Нека разграничим митингите от протестните партии. Протестите доста ясно насочиха две послания към президента - отбрана на президентската институция от потъпкването на нейната автономност от прокуратурата, и второто обръщение на митингите беше - ние не пазиме фигурата на президента Радев, а институцията. Така че митинги и президент би трябвало да се разделят. Юмрукът на Радев бе неговият метод да си присвои силата на митинга, само че той в нито един миг не бе общопризнат като негов водач, младежите на площада в никакъв случай не са се разпознали с него.
- Машините или хората ще решат изборите, съгласно вас?
Хората, изрично. Българските жители неведнъж изненадват институциите със своята просветеност. При ръчното гласоподаване има доста повече фактори за злоупотреби.
- В рецесиите се раждат нови водачи. Има ли в България визионери и до каква степен се простира техният хоризонт?
В този миг в действителност е значим хоризонта и вярата да се върви напред. В това е огромната разлика сред изборите през предходната година и в този момент. Тогава го имаше това водачество на образовани, приветливи лица, носители на бъдеще и смяна, на предпочитание за разкъсване с досегашния модел. Множеството съперници използваха късия интервал в ръководството, с цел да потъмнят тези облици. България има потребност не толкоз от коренно нова визия. Защото огромните избори сме ги създали - Европейски Съюз и НАТО, въпросът е в този момент да продължим да вършим всички стадии, които удостоверяват тези избори. Единият, който все го следваме и не съумяваме да го реализираме, е Шенген. Вторият е еврозоната. Не съумяваме да ги реализираме, тъй като непрекъснато сме една крачка напред и две обратно. Това политическо танго измори всичките ни европейски сътрудници. Многократно те ни споделят, че в случай че имат запаси към нас не са от техническо естество, които сме изпълнили, а тъй като границите ни са пробити от корупция и през тях минава незаконна миграция и опасности както за ръководството, по този начин и за елементарните жители на европейските ни сътрудници. като непроверени или нездравословни храни. Не трябват толкоз визионери, които да измислят някакво напълно друго бъдеще от Европейски Съюз. Нищо по-добро не ни се е случило за тези 30 години, няма потребност някой да изобретява ново бъдеще.. А би трябвало да има хайлайф, който последователно да ни приближава до Шенген и еврозоната. и европейски стандарт на живот. Не да търсим нови гурута, а управленци, които да вървят по пътя, която сме избрали като страна, само че без корупция.
- Да отидем в Европа, професор Кръстева. Ще успее ли да излезе ли крал Чарлз III от сянката на майка си, кралица Елизабет II? Ще се резервира ли Британската общественост при него? Ще се отдели ли Шотландия от Обединеното кралство?
Чарлз III влиза в кралските си пълномощия в двойна сянка - в дълбоката сянка на своята величествена майка и в огромната сянка на своите звездни синове. И майка му, и синовете му са доста медийно разпознаваеми, топ любимци на медиите, познати и обичани в целия свят. Той е бил постоянно в тази двойна сянка. Плюс в тази на незабравимата Даяна. Така че по какъв начин да избяга от нея? Едната е влезнала в историята и нищо не може да помрачи нейния ореол, другите не престават извънредно блестящо да блестят на медийния хоризонт. Той е първият крал, приключил висше обучение, само че му липсват лидерски качества досега. Второто огромно предизвикателство е какъв вид монарх ще бъде. В доста дългите години на престолонаследник, това, което го построява до момента, е политик-активист. Тук е голямата разлика с майка му, тъй като тя е на върха на аполитичността, тя не взимаше отношение по никакъв въпрос с позиция или мнение. Докато Чарлз като същински деятел има няколко огромни тематики, да вземем за пример климата. Сега английското общество си задава въпроса какъв крал ще бъде той - отхвърлен от ръководството, както бе майка му, или по-включен в настоящите държавни каузи. Шотландия си върви по своя път, има доста по-проевропейски профил, не губи хъса си и не губи своята еднаквост. Тя правеше това даже при харизмата на майка му. Нови детайли има при Северна Ирландия. Има един хубав антимонархически апел - ние служим не на краля, а на Ирландия, изписан в полето и се чете от аероплан, с цел да го види краля, когато идва на посещаване. Така че вътре в самото Обединено кралство има сили, които го дебалансират. За Британската общественост... Едно от най-големите достижения на кралицата, откакто се качва на трона през 1952 година е, че общността през днешния ден включва 56 страни, едно удивително повишаване. Това става в интервал на деколонизация и раздробяване на империята, само че кралицата консолидира новите страни в Британската общественост. Голямата заслуга на кралицата бе, че тя сътвори облика на монарха от средата на 20 и началото на 21 век - който не ръководи като великите u предшественички Елизабет I и Виктория, а фигурата на монарха, който има символна власт в една парламентарна монархия. Това е нейната историческа заслуга. Но тази символна власт е извънредно значима, тъй като в случай че партиите разделят здравословно обществото, символната власт на монарха, която е равно отдалечена от всички политически играчи, е мощната заварка в обществото. Тя е работила еднообразно с консерватори, либерали и лейбъристи. Според мен като премине траурът по-силни ще станат гласовете в другите страни от Общността за смяна на формата на ръководство, да вземем за пример за прекосяване към републикански модел. В Австралия да вземем за пример подобен спор тече от дълго време.
- Какви ще бъдат последствията за Унгария, откакто евродепутатите я оповестиха за недемократична страна?
В политологията определението е „ хибриден режим, изборна автокрация “. Т. е. има избори, само че демокрацията е изпразнена от наличие, доста демократични институции са празни черупки, а режимът става все по-авторитарен. Можем да обобщаваме обстановката с един абсурд - Орбан направи себе си водач с опълчване на Европейската комисия. Една дребна Унгария, която я знае целия свят, тъй като има куражът да се опълчи съвсем непрекъснато на Брюксел. Но същият Орбан има потребност от евросредствата и по тази причина дава обещание да направи Агенция за битка с корупцията и непрекъснато насочва послания, че се надява на съглашение с Европейска комисия, с цел да не отреже евросредствата по проекта за възобновяване и развиване. (Бел. ред. В неделя Европейската комисия (предложи заледяване на 7.5 милиарда евро или над една трета от кохезионния бюджет на Унгария за 2021-2027 година Подобна невиждана стъпка ще би трябвало да бъде утвърдена от квалифицирано болшинство в Европейския съвет, а срокът за това е един месец. А средствата ще бъдат отпуснати още веднъж, единствено откакто Брюксел види на разположение предстоящите реформи).
- По-малко от две седмици останаха до изборите, професор Кръстева. Каква е обстановката съгласно вас?
Тъжна, изморена, без небосвод, с доста минало и малко бъдеще. Имаше един остарял филм „ Уморените коне ги убиват, нали “. В него изтощените коне бяха докарани до това положение, нашите политици са се самодокарали до него. Има доста малко благоприятни условия за пробиви и малко вероятности и надлежно доста компликации и провокации за сформиране на държавно управление след изборите.
- И въпреки всичко има ли възможност за сформиране на устойчиво държавно управление, какво би било то - съдружно, експертно, от какво зависи това - от вътрешни или от външни фактори?
Да разделим въпроса на две - кое би било най-хубавото и кое би било най-вероятно. Най-доброто би било устойчиво държавно управление, което да отлепи България от нежеланото първо място по корупция и последно по благополучие в Европейски Съюз, първо място по беднотия. Тази стратегическа задача продължава да стои 30 години след измененията и доста години след европейското ни участие да сме последни на опашката. Колкото по-висока е корупцията, толкоз по-ниско е благоденствието. Правителство, което би могло да стартира да извършва тази задача, би било най-хубавото за България и надлежно най-стабилното, тъй като би било необятно подкрепено както от българското поданство, по този начин и от европейските ни сътрудници. Но това е малко евентуално да се случи. По евентуално за родните ни действителности са два сюжета.
- Кажете ги?
Единият, който има електорална и политическа аргументация, е държавно управление на малцинството на ГЕРБ с имплицитната поддръжка на Движение за права и свободи, това е играно и отиграно и може да се случи отново. Другият по-малко вероятен сюжет, който не е игран, тъй като опонира на дискурсите и тона на акцията, е проевропейските партии, само че без водачите си. Поне по име и по поръчки такива партии са ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. За да е допустимо изобщо да се мисли като сюжет, водачите ще би трябвало да правят отстъпка крачка обратно. Защото когато седнат на масата на договаряния доста нереалистично би било едните да кажат - вие оттеглете вашия водач, а ние оставаме с нашите. Трябва да има паритет. И един технократски професионален метод на относително нови и носещи експертиза, насочена към бъдещето политици и управленци. Това би би дало късмет на България и би осигурило нужната непоклатимост. До наскоро в Италия имаше подобен добър образец - технократско държавно управление на Марио Драги, в което имаше всички вероятни политически цветове - от ляво до доста нюанси на дясното.. То беше позитивният образец, само че го катурна - дребна партия. Както стана у нас - дребната Има Такъв Народ смъкна кабинета на четворната коалиция.
- Но министър председателят Марио Драги бе световнопризнат престиж. Ние имаме ли подобен възможен претендент за министър-председател на държавно управление, за което говорихме доскоро?
Нямаме такава големина. Драги е не просто прочут, а приет на Запад, познаващ и най-малките колелца на европейската машина и познаващ ръководството точно като технократ. Той беше един късмет за Италия и съумя да прекара страната си в един доста комплициран интервал на рецесия. А за България късмет биха били проевропейските партии. Такива са ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. На противоположния полюс е „ Възраждане “ и някои по-видими и по-невидими партийни и политически субекти. Виждаме, че ГЕРБ отваря вратата към Политическа партия, с което желае да каже - вие направихте Българска социалистическа партия артист на смяната, а за какво ние да не можем? Това си е мотив, както и да го гледаме. Но партийната еднаквост на Политическа партия мъчно приема това, тъй като считат, че ГЕРБ е притежател на статуквото. Това прави политическата сцена нестабилна плюс дребните партии, на които в спешна обстановка политическата им тежест нараства, тъй като те вършат обединенията и надлежно ги разпадат. Някои от тези играчи са деструктивни и работят за раздробяване и това основава турболентната обстановка на непрестанни избори.
- Каква е ролята на президента Радев в тази турбулентна среда?
Той изрично играе с Има Такъв Народ, само че те са прекомерно дребни. Те срутиха три Народното събрание, с цел да му дадат опция да сме непрекъснато с негови служебни държавни управления. Това е очевидно и ясно. Но това, което е по-малко очевидно и съгласно мен е определящо, е че упоритостите на президента надалеч надвишават ръководството със служебни кабинети. От мига, в който е спечелил втория си мандат, той гледа след него и използва служебните кабинети, в това число и сегашния, да тества в действително време до каква степен може да стигне в едно бъдещо свое ръководство, не като президент, което е конституционно невероятно и не подхожда на неговите упоритости, а като част от действителна управническа власт. Той опитва до каква степен може да се обърне ориентацията на България - тестванията с „ Газпром “ са повече от явни. Така че упоритостите на президента Радев са не просто да играе с дребни играчи през днешния ден, а да стане той основен състезател на управническата сцена на следващия ден. И надлежно да работи за преориентацията на България. Наблюдаваме една радикална смяна на неговия облик. Да си спомним, че в първия си мандат непрекъснато наблягаше, че е натовски военачалник и не залиташе в толкоз очевидно в русофилска посока. Сега имаме коренно отменяне на един по-умерен облик към различен, който блестящо опонира на геополитическата ориентировка на България като член на Европейски Съюз и НАТО.
- В изпълнителната власт той може да отиде или като партиен водач на партия, спечелила изборите, или в случай че станем президентска република...
Очевидно се готви за партиен водач. Защото президентска република допуска смяна на Конституцията, Велико национално заседание и поддръжка на по-големи играчи, а не просто дребни партии, за които не е ясно дали ще влязат в Народното събрание. Или да се промени коренно Конституцията да има повече от два мандата за президента, та да може като Путин да влиза и излиза. На бюрото му са повече от един сюжет и се пробват в действително политическо време.
- Протестните партии като Отровното трио да вземем за пример, които застанаха под юмрука му преди две години, ги няма...
Нека разграничим митингите от протестните партии. Протестите доста ясно насочиха две послания към президента - отбрана на президентската институция от потъпкването на нейната автономност от прокуратурата, и второто обръщение на митингите беше - ние не пазиме фигурата на президента Радев, а институцията. Така че митинги и президент би трябвало да се разделят. Юмрукът на Радев бе неговият метод да си присвои силата на митинга, само че той в нито един миг не бе общопризнат като негов водач, младежите на площада в никакъв случай не са се разпознали с него.
- Машините или хората ще решат изборите, съгласно вас?
Хората, изрично. Българските жители неведнъж изненадват институциите със своята просветеност. При ръчното гласоподаване има доста повече фактори за злоупотреби.
- В рецесиите се раждат нови водачи. Има ли в България визионери и до каква степен се простира техният хоризонт?
В този миг в действителност е значим хоризонта и вярата да се върви напред. В това е огромната разлика сред изборите през предходната година и в този момент. Тогава го имаше това водачество на образовани, приветливи лица, носители на бъдеще и смяна, на предпочитание за разкъсване с досегашния модел. Множеството съперници използваха късия интервал в ръководството, с цел да потъмнят тези облици. България има потребност не толкоз от коренно нова визия. Защото огромните избори сме ги създали - Европейски Съюз и НАТО, въпросът е в този момент да продължим да вършим всички стадии, които удостоверяват тези избори. Единият, който все го следваме и не съумяваме да го реализираме, е Шенген. Вторият е еврозоната. Не съумяваме да ги реализираме, тъй като непрекъснато сме една крачка напред и две обратно. Това политическо танго измори всичките ни европейски сътрудници. Многократно те ни споделят, че в случай че имат запаси към нас не са от техническо естество, които сме изпълнили, а тъй като границите ни са пробити от корупция и през тях минава незаконна миграция и опасности както за ръководството, по този начин и за елементарните жители на европейските ни сътрудници. като непроверени или нездравословни храни. Не трябват толкоз визионери, които да измислят някакво напълно друго бъдеще от Европейски Съюз. Нищо по-добро не ни се е случило за тези 30 години, няма потребност някой да изобретява ново бъдеще.. А би трябвало да има хайлайф, който последователно да ни приближава до Шенген и еврозоната. и европейски стандарт на живот. Не да търсим нови гурута, а управленци, които да вървят по пътя, която сме избрали като страна, само че без корупция.
- Да отидем в Европа, професор Кръстева. Ще успее ли да излезе ли крал Чарлз III от сянката на майка си, кралица Елизабет II? Ще се резервира ли Британската общественост при него? Ще се отдели ли Шотландия от Обединеното кралство?
Чарлз III влиза в кралските си пълномощия в двойна сянка - в дълбоката сянка на своята величествена майка и в огромната сянка на своите звездни синове. И майка му, и синовете му са доста медийно разпознаваеми, топ любимци на медиите, познати и обичани в целия свят. Той е бил постоянно в тази двойна сянка. Плюс в тази на незабравимата Даяна. Така че по какъв начин да избяга от нея? Едната е влезнала в историята и нищо не може да помрачи нейния ореол, другите не престават извънредно блестящо да блестят на медийния хоризонт. Той е първият крал, приключил висше обучение, само че му липсват лидерски качества досега. Второто огромно предизвикателство е какъв вид монарх ще бъде. В доста дългите години на престолонаследник, това, което го построява до момента, е политик-активист. Тук е голямата разлика с майка му, тъй като тя е на върха на аполитичността, тя не взимаше отношение по никакъв въпрос с позиция или мнение. Докато Чарлз като същински деятел има няколко огромни тематики, да вземем за пример климата. Сега английското общество си задава въпроса какъв крал ще бъде той - отхвърлен от ръководството, както бе майка му, или по-включен в настоящите държавни каузи. Шотландия си върви по своя път, има доста по-проевропейски профил, не губи хъса си и не губи своята еднаквост. Тя правеше това даже при харизмата на майка му. Нови детайли има при Северна Ирландия. Има един хубав антимонархически апел - ние служим не на краля, а на Ирландия, изписан в полето и се чете от аероплан, с цел да го види краля, когато идва на посещаване. Така че вътре в самото Обединено кралство има сили, които го дебалансират. За Британската общественост... Едно от най-големите достижения на кралицата, откакто се качва на трона през 1952 година е, че общността през днешния ден включва 56 страни, едно удивително повишаване. Това става в интервал на деколонизация и раздробяване на империята, само че кралицата консолидира новите страни в Британската общественост. Голямата заслуга на кралицата бе, че тя сътвори облика на монарха от средата на 20 и началото на 21 век - който не ръководи като великите u предшественички Елизабет I и Виктория, а фигурата на монарха, който има символна власт в една парламентарна монархия. Това е нейната историческа заслуга. Но тази символна власт е извънредно значима, тъй като в случай че партиите разделят здравословно обществото, символната власт на монарха, която е равно отдалечена от всички политически играчи, е мощната заварка в обществото. Тя е работила еднообразно с консерватори, либерали и лейбъристи. Според мен като премине траурът по-силни ще станат гласовете в другите страни от Общността за смяна на формата на ръководство, да вземем за пример за прекосяване към републикански модел. В Австралия да вземем за пример подобен спор тече от дълго време.
- Какви ще бъдат последствията за Унгария, откакто евродепутатите я оповестиха за недемократична страна?
В политологията определението е „ хибриден режим, изборна автокрация “. Т. е. има избори, само че демокрацията е изпразнена от наличие, доста демократични институции са празни черупки, а режимът става все по-авторитарен. Можем да обобщаваме обстановката с един абсурд - Орбан направи себе си водач с опълчване на Европейската комисия. Една дребна Унгария, която я знае целия свят, тъй като има куражът да се опълчи съвсем непрекъснато на Брюксел. Но същият Орбан има потребност от евросредствата и по тази причина дава обещание да направи Агенция за битка с корупцията и непрекъснато насочва послания, че се надява на съглашение с Европейска комисия, с цел да не отреже евросредствата по проекта за възобновяване и развиване. (Бел. ред. В неделя Европейската комисия (предложи заледяване на 7.5 милиарда евро или над една трета от кохезионния бюджет на Унгария за 2021-2027 година Подобна невиждана стъпка ще би трябвало да бъде утвърдена от квалифицирано болшинство в Европейския съвет, а срокът за това е един месец. А средствата ще бъдат отпуснати още веднъж, единствено откакто Брюксел види на разположение предстоящите реформи).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ