Е, случи се. Преди около година написах и се запитах

Е, случи се. Преди към година написах и се запитах " Ако това се случи в България кого ще поддържат хората - него или служителите на реда? ". Сега няма потребност да размишляваме по този въпрос, тъй като предстоящо или не толкоз, и в Казанлък и публичните отзиви са забележими и извънредно спорни. Накратко - дрогиран мъж е застанал зад кормилото и е сложил под риск живота на почтени хора, служителите на реда са го хванали, а един от тях е показал експанзия към задължания, като го удря няколко пъти с палката, а арестуваният крещи от болежка.
Тук излиза наяве в каква страна на парадоксите живеем:
1. Мъж се е дрогирал
2. Същият този мъж е застанал зад кормилото, поставяйки живота на почтени хора в риск - очевидно си мисли, че той може да дефинира орисите на хората, кой да живее и кой не
3. Заловен е, само че не се разкайва
4. Полицай е решил, че в неговите ръце е правосъдната власт под формата на палка - няма потребност да чакаме решението на съда, дай да го наложим по тялото и главата...
5. Другите служители на реда не вършат нищо, с цел да противодействат на експанзията на сътрудника си
6. Всичкото това се случва в един не толкоз топъл пролетен ден в град Казанлък и е снимано на
Монетата обаче има две страни. И двете, печални. 
Приликите сред Джордж Флойд и казанлъшкия ни " воин " са няколко - и двамата злоупотребяват с опиати, поставяли са под риск живота на други почтени хора и най-после излизат жертва. Запитайте се кой щеше да бъде жертвата, в случай че карайки дрогиран с почти 150 км/ч, убиеше някого на пътя. Ами в случай че този някой беше ваш непосредствен? Дали щеше да се покае? Кой щеше да го отбрани? 
От друга страна, един път арестуван няма смисъл от в допълнение физическо принуждение върху него. В обстановка като тази служителите на реда просто демонстрират подсъдна " разпоредителност " - да го пребият, когато е към този момент ненужно.  
Кого ще осъдите в този момент - служителят на реда, който, вероятно, е ядосан, че можеше престъпно проявеният да блъсне негов непосредствен или последният, който крещи от болежка от ударите на служителя на реда, раздаващи мигновена правдивост? Проблемът обаче не е в битово решение и побой. А в това, че след всяка знакова злополука (да си спомним за Милен Цветков) стартират да валят политически обещания за нови наказания, свързани с превишените скорости и по-голяма успеваемост в използването им. Това обаче постоянно остава на предизборно ниво; на каквото е и сега. Не забравяйте, когато карате с 150, да се загледате в билбордите по пътя. Или не:
По-добре забравете. 
 
Автор: Илиана Симеонова