Е ребус е не само най-южният активен вулкан на планетата,

Е ребус е освен най-южният деен вулкан на планетата, само че и същинска естествена мистерия. Освен с непрекъснато бълбукащото си езеро от лава, той изумява учените с това, че ежедневно изхвърля в атмосферата същинско злато, до момента в който в ледените му пещери процъфтява необикновен живот.

В Антарктида има десетки вулкани, само че един от най-свирепите на континента е планината Еребус. Това е най-високият деен вулкан в Антарктида – с височина на върха 3794 метра – и най-южният настоящ вулкан на Земята.

Кръстен на олицетворението на мрака в гръцката митология, за Еребус се споделя, че е изригвал още когато капитан сър Джеймс Кларк Рос го зърва за първи път през 1841 година Той разполага с непрекъснато езеро от лава, което може да е надълбоко километри и клокочи най-малко от 1972 година насам. То остава нажежено до алено даже през зимата, което го прави едно от едвам петте известни езера от лава на планетата, които не изстиват.

Еребус се отличава и с любопитно изобретение, направено от учени, изследващи газовите му излъчвания. Облаците пушек са наситени с дребни кристали от железно злато, не по-големи от 20 микрометъра. Изчислено е, че в границите на един ден вулканът изхвърля към 80 грама злато – количество, което се прави оценка на близо 6000 $.

Златният прахуляк пътува далеко. Антарктическите откриватели са разкрили следи от злато в атмосферния въздух на разстояние до 1000 километра от вулкана. Гигантът постоянно изпуска стълбове от газ и пара, а в интервали на по-силна интензивност е известно, че изхвърля големи парчета от отчасти разтопена канара, известни като „ вулканични бомби “.

Въпреки цялата гореща вулканична активност, Еребус е затрупан и с ледени пещери. Криволичещите мрежи са издълбани от газовете, излизащи от вулкана, което ги трансформира във фумаролни ледени пещери. Екстремните условия в тях ги вършат гореща точка за проучване на екстремофили (организми, живеещи в немислими условия), като в пещерите на Еребус са открити 61 типа гъбички.

Откриването им през 2013 година се смята за първия отчет за общественост от гъбички, открила се в тъмна, бедна на хранителни субстанции вулканична екосистема в Антарктида. Тези гъбички нормално са свързани с повърхността на кожата на животните и се нуждаят от високо наличие на липиди, с цел да порастват. Според откривателите това евентуално е доказателство за човешко замърсяване.

Пещерите са посещавани от учени и полеви групи още от „ Героичната епоха “ на антарктическите проучвания при започване на XX век. Пещерата Уорън е измежду най-посещаваните; тя се намира покрай открит полеви лагер и е ситуирана на към 300 метра от ръба на кратера.

Източник: iflscience