е първородният син на цар Мицо Асен и Мария Асенина

е първородният наследник на цар Мицо Асен и Мария Асенина – щерка на Иван Асен II. От 1263 година, когато той е едвам 4-годишен фамилията му се укрива във Византийската империя и живее там до гибелта на българския цар Константин Тих Асен (1277 г.).

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в  книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата му написа още, че опасявайки се от набиращия мощ Ивайло , императорът на Византия Михаил VIII Палеолог взема решение да изпрати на престола 20-годишния Иван Асен III, който произлиза от Асеновия жанр и има законни искания към българския трон. С упоритостта да се намеси във вътрешните междуособици в България и да провали проектите на българската кралица Мария Кантакузина, Михаил VIII Палеолог омъжва най-голямата си 17-годишна щерка Ирина Палеологина за Иван Асен ІІІ. След това изпраща няколко византийски армии да обсадят българската столица, стремейки се да утвърди шурей си на престола.

Докато Ивайло се брани в обсадения Дръстър, се пуска слух , че е погубен . Търновското болярство се поддава на пропагандата за гибелта на царя и предава града, признавайки Иван Асен III за новия легален държател . С цел да затвърди позицията си на престола, Иван Асен III предлага ръката на сестра си Кира Мария Асенина на благородника Георги Тертер . Решен се да се сроди с новия български цар, Тертер приема предлагането и изпраща законната си първа брачна половинка Мария Тертер и сина си Теодор Светослав в Константинопол като заложници. Това обаче не реализира навсякъде утвърждение измежду болярското съсловие и в страната стартират да се готвят протести .

В тази конюнктура отписаният Ивайло още веднъж се появява пред крепостните стени на Търновград и разрушава византийските бранители на Иван Асен III. Царят и Ирина Палеологина скрито напущат столицата, вземайки със себе си търновското царско златното богатство , в това число и орнаменти на победени в стълкновение византийски императори. Дезертират до Несебър, а от двамата отплават за Константинопол с транспортен съд, където разяреният Михаил VIII в началото отхвърля да ги одобри поради страхливата им постъпка .

През 1280 – 1281 година Иван Асен III е командирован до Златната орда , стремейки се да завоюва на своя страна армиите на хан Ногай , където по-същото време обитава и неговият противник Ивайло. По време на визитата си за малко не изгубва живота си, когато на един гуляй пияният Ногай заповядва двамата някогашни царе да бъдат екзекутирани . Ивайло е погубен, а Иван Асен съумява да избегне гибелта заради застъпничеството на дамата на татарина – Ефросина Палеологина, противозаконна щерка на византийския василевс Михаил VIII Палеолог.

Въпреки неуспеха си при татарите, Иван Асен продължава да носи царската си купа още няколко години – до сключването на съглашение сред цар Георги I Тертер и новия василевс Андроник II. Според клаузите българският цар изпраща назад във Византия втората си брачна половинка, сестрата на Иван Асен – Мария, против връщането на своята първа жена и сина си Теодор Светослав. Също по този начин, по силата на това съглашение Иван Асен губи царската си купа и става византийски диктатор до гибелта си през 1303 година

Бившият цар умира в имението си на р. Скамандър в Мала Азия, покрай руините на античната Троя, обещано като апанаж на татко му Мицо Асен, надалеч от България и надалеч от уважението на българите. По този метод търновското златно богатство, което се е съхранявало в родовото имение попада в ръцете на наемника Роже дьо Флор , който се дами за дъщерята на Иван Асен III – Мария Асенина , след което следите му са изгубени.

Иван Асен III и Ирина Палеологина стават основоположници на авторитетен жанр във Византия , чиито членове заемат разнообразни дворцови и провинциални постове до самия завършек на империята към средата на ХV век. Една от потомките на Иван Асен III, неговата внучка Ирина Асенина (дъщеря на сина му Андроник Асен), се омъжва за бъдещия византийски император Йоан VI Кантакузин и по линия на щерка си Елена (омъжена за император Йоан V Палеолог) свързва българския жанр с редица византийски василевси .

Очаквайте  идната неделя  още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Българската история с Румен Петков: Цар Ивайло – селянинът, раздрусал три империи (Втора част)