Дневниците на Ейми Уайнхаус: „Аз съм откачалката на класа – шумна и устата“
е нова книга, съдържаща фамилни фотоси, бележки от дневници, писма и ръкописни текстове на песни, които хвърлят светлина върху живота на великата певица.
Между страниците на книгата има лист с фантазии, които починалата певица нахвърля с химикал, когато е едвам 16-годишна ученичка в Brit School, споделя The Guardian.
Някои са типични за всеки младеж – да има лична къща в Саут Бийч, Маями и „ 300 чифта обувки “; желае зашеметяваща прическа, чиито скици върху фотоси на известна по това време попзвезда са много дръзки. Изглежда по-устремена да стане актриса, в сравнение с музикант – желае да работи с Майкъл Медсън и Стив Бушеми и да „ създадем филм, в който наподобявам грозна “, въпреки че изявява и предпочитание да твори взаимно с Миси Елиът и продуцента Тимбаленд. Може би най-поразителната записка е под #12: „ Хората да ми се възхищават. “
И несъмнено го реализира – 12 години след гибелта ѝ Уайнхаус към момента е считана за най-влиятелния английски поп актьор на 21 век.
Почитана е от Лана Дел Рей, Сам Смит, Лейди Гага и Бруно Марс, а Адел я дефинира като индивида, който „ проправи пътя за актьори като мен “.
Все още сме заобиколени от ехото на нейната музика. Когато чуете безпардонно откровена изпълнителка, необикновен ретро-соул претекст в някой аранжимент или поп певица със заваляно наречие и прибързано застарял вокален жанр, има огромна възможност албумът на Ейми от 2006 година BacktoBlack, да е заложен в музикалното ѝ ДНК.
Това е завет, построен върху доста малко музика. Можете да изслушате всички песни, които Уайнхаус записва приживе, за по-малко от два часа.
Кратката дълготрайност на звукозаписната ѝ кариера като че ли е също толкоз огромна част от нестихващото удивление към нея, колкото хаоса и нещастието в персоналния ѝ живот.
На фона на оскъдното ѝ творчество BacktoBlack наподобява като невиждан гръм от ясно небе с тайнствен генезис.
Отначало Уайнхаус като че ли е част от вълна на изпълнителки, които вършат леко джазирана музика, леко повлияна от соула и заимствана от певиците и текстописците на 70-те на предишния век – елементарно можеш да я сбъркаш с Нора Джоунс, Корин Бейли Рей или даже Кати Мелуа. После внезапно издава един от най-влиятелните и високо ценени албуми на своята епоха.
Back to Black представлява проблем и за тези, които се разпореждат с нейното завещание. Звукозаписната ѝ компания съумя да скалъпи обособен албум с неиздадени песни – Lioness: Hidden Treasures (2011), само че даже това явно бе тестване, включващо презаписване на незавършени части и демо записи. При неналичието на повече музика, публичният вкус трябваше да бъде заситен по различен метод.
„ Ейми Уайнхаус: С нейни думи “ адресира и двата казуса. Тя е нов, публично утвърден „ артикул “, допълнен от нейното семейство. Макар да не може да изясни невижданото качество на песните в BacktoBlack, книгата прави опит да освети кариерата на Уайнхаус посредством персонални фотоси и ръкописни бележки, написа The Guardian.
Старанието, с което околните ѝ са прегледали фотоалбумите и дневниците ѝ с отрязъци, е впечатляващо. В книгата има всичко, от домашни работи до текстове на песни, писма и персонални бележки. Резултатът е едно на моменти смущаващо четиво, изключително поради обстоятелството, че в по-късните си години певицата се бори с нежелано внимание. Уводът укорява папараците и таблоидните публицисти, „ лагерували “ пред вратата на дома ѝ, че „ ограбиха Ейми от всякакво усамотение, което можеше да изиска “.
Трудно е обаче да си представим кой би се съгласил дневниците от юношеството му и описите му с фантазии да бъдат оповестени посмъртно, било то и в книга, която предлага умерено изчистена версия на персоналната му история.
Има препратки към „ зависимостите “ на Уайнхаус, а няколко ръкописни бележки и страници за нейната диета приказват за проблемите ѝ с храненето – след гибелта ѝ нейният брат Алекс разяснява, че булимията я е отслабила съдбовно. Така и обаче на никое място не е упоменат нейният някогашен брачен партньор Блейк Фийлдър-Сивил – написа единствено за „ злополучна връзка “.
Снимковият материал също тактично пропуща утежняването на положението ѝ. Въпреки обстоятелството, че името на певицата е нарицателно за неуспеха на музикалната промишленост да защищити уязвимите актьори, в книгата няма намек за изтъкване на виновници за нейната гибел.
Вместо това е загатнато, че през цялото време тя е имала озадачаваща податливост към импулсивност и саморазруха. „ И ние не можем да кажем, че я разбираме “, написа фамилията ѝ в увода. Често догадките идват и от самата Уайнхаус, която си дава сметка за своя избухлив манталитет. В една от бележките в дневника си тя се дефинира като „ откачалката на класа “; споделя, че обича да бъде „ шумна и устата… такава съм си “. Коментарът на шефа на Brit School в края на един учебен отчет гласи единствено: „ Колко тъпо! “
Когато се мести в Театралното учебно заведение „ Силвия Йънг “, Уайнхаус и там „ бързо се забърква с неверната компания “, както сама написа. Плановете ѝ да заживее независимо също пораждат разстройване: „ Неща, които постоянно ще имам в хладилника: 1. Водка. 2. Калуа. 3. „ Бейлис “. 4. Бира. 5. Сайдер. “ Това се и случва – още преди да запише BacktoBlack, описът ѝ със задания за деня стартира с нормални неща като извършване на покупки в супермаркета и срещи с другари за вечеря и приключва с „ да изляза и да се нагърмя “.
Не всички непубликувани текстове на песни в книгата ни открехват вратата към нейната заложба.
„ Здравей, паяк, отново си ти, скърбя, че те отмих в канала “, стартира едно от частите. Списък с евентуални тематики за песни съдържа обещаващото „ ти си единствено на крачка от това да се превърнеш в мен “ и отхвърленото по разбираеми аргументи „ ти изяде всички ядки в бара “.
Въпреки това Уайнхаус е имала афинитет по едно и също време към нещастната обич и откровената самокритика доста преди Фийлдър-Сивил да се появи на хоризонта. Един текст, който можеше да влезе в BacktoBlack, я показва като „ изтощена, отвратена и дрънча нелепости, които назовавам лирика “.
„ Ейми Уайнхаус и патосът са съквартиранти и би трябвало да им видите кухнята “, означи към този момент починалият Клайв Джеймс. За човек, който на всяка крачка основава усещането, че е живял удивително безреден живот, тя въпреки всичко наподобява е била и ненадейно педантична към детайлите.
На фотографията, която се трансформира в нейна емблема може да ни се коства, че певицата носи облеклата, с които се е събудила, само че от книгата излиза наяве, че Уайнхаус безусловно е скицирала по какъв начин желае да наподобява.
Историята в „ Ейми Уайнхаус: С нейни думи “ може да бъде прегледана като повече от трагична загуба – като предизвестие какво се случва, когато музикалната промишленост обърне тил на своя дълг да се грижи за артистите с психологични проблеми.
Все отново преди гибелта си Уайнхаус съумява да реализира съвсем всичко, за което е мечтала като дребна. Тя е известна, сполучлива и уважавана освен от персони от своя сан, само че и от актьори, от които е черпила ентусиазъм – Миси Елиът и Тимбаленд обезверено желаеха да работят с нея, а Тони Бенет я сравняваше с Дайна Уошингтън и Били Холидей и споделяше, че носи „ дух, с който или се раждаш, или не “.
Трудно е обаче да възприемем това като сага от сбъднати фантазии.
Колкото и прочувствени струни да допират нейните детски фотоси и учебни рисунки, най-тъжни остават думите ѝ, откакто придобива популярност – че не може да се задоволи с „ едно равнище на музикалното изкуство “. След това оптимистично прибавя: „ Имам цялото време на света да реализира това. Затова е толкоз вълнуващо – разполагам с години да създавам музика. “
Между страниците на книгата има лист с фантазии, които починалата певица нахвърля с химикал, когато е едвам 16-годишна ученичка в Brit School, споделя The Guardian.
Някои са типични за всеки младеж – да има лична къща в Саут Бийч, Маями и „ 300 чифта обувки “; желае зашеметяваща прическа, чиито скици върху фотоси на известна по това време попзвезда са много дръзки. Изглежда по-устремена да стане актриса, в сравнение с музикант – желае да работи с Майкъл Медсън и Стив Бушеми и да „ създадем филм, в който наподобявам грозна “, въпреки че изявява и предпочитание да твори взаимно с Миси Елиът и продуцента Тимбаленд. Може би най-поразителната записка е под #12: „ Хората да ми се възхищават. “
И несъмнено го реализира – 12 години след гибелта ѝ Уайнхаус към момента е считана за най-влиятелния английски поп актьор на 21 век.
Почитана е от Лана Дел Рей, Сам Смит, Лейди Гага и Бруно Марс, а Адел я дефинира като индивида, който „ проправи пътя за актьори като мен “.
Все още сме заобиколени от ехото на нейната музика. Когато чуете безпардонно откровена изпълнителка, необикновен ретро-соул претекст в някой аранжимент или поп певица със заваляно наречие и прибързано застарял вокален жанр, има огромна възможност албумът на Ейми от 2006 година BacktoBlack, да е заложен в музикалното ѝ ДНК.
Това е завет, построен върху доста малко музика. Можете да изслушате всички песни, които Уайнхаус записва приживе, за по-малко от два часа.
Кратката дълготрайност на звукозаписната ѝ кариера като че ли е също толкоз огромна част от нестихващото удивление към нея, колкото хаоса и нещастието в персоналния ѝ живот.
На фона на оскъдното ѝ творчество BacktoBlack наподобява като невиждан гръм от ясно небе с тайнствен генезис.
Отначало Уайнхаус като че ли е част от вълна на изпълнителки, които вършат леко джазирана музика, леко повлияна от соула и заимствана от певиците и текстописците на 70-те на предишния век – елементарно можеш да я сбъркаш с Нора Джоунс, Корин Бейли Рей или даже Кати Мелуа. После внезапно издава един от най-влиятелните и високо ценени албуми на своята епоха.
Back to Black представлява проблем и за тези, които се разпореждат с нейното завещание. Звукозаписната ѝ компания съумя да скалъпи обособен албум с неиздадени песни – Lioness: Hidden Treasures (2011), само че даже това явно бе тестване, включващо презаписване на незавършени части и демо записи. При неналичието на повече музика, публичният вкус трябваше да бъде заситен по различен метод.
„ Ейми Уайнхаус: С нейни думи “ адресира и двата казуса. Тя е нов, публично утвърден „ артикул “, допълнен от нейното семейство. Макар да не може да изясни невижданото качество на песните в BacktoBlack, книгата прави опит да освети кариерата на Уайнхаус посредством персонални фотоси и ръкописни бележки, написа The Guardian.
Старанието, с което околните ѝ са прегледали фотоалбумите и дневниците ѝ с отрязъци, е впечатляващо. В книгата има всичко, от домашни работи до текстове на песни, писма и персонални бележки. Резултатът е едно на моменти смущаващо четиво, изключително поради обстоятелството, че в по-късните си години певицата се бори с нежелано внимание. Уводът укорява папараците и таблоидните публицисти, „ лагерували “ пред вратата на дома ѝ, че „ ограбиха Ейми от всякакво усамотение, което можеше да изиска “.
Трудно е обаче да си представим кой би се съгласил дневниците от юношеството му и описите му с фантазии да бъдат оповестени посмъртно, било то и в книга, която предлага умерено изчистена версия на персоналната му история.
Има препратки към „ зависимостите “ на Уайнхаус, а няколко ръкописни бележки и страници за нейната диета приказват за проблемите ѝ с храненето – след гибелта ѝ нейният брат Алекс разяснява, че булимията я е отслабила съдбовно. Така и обаче на никое място не е упоменат нейният някогашен брачен партньор Блейк Фийлдър-Сивил – написа единствено за „ злополучна връзка “.
Снимковият материал също тактично пропуща утежняването на положението ѝ. Въпреки обстоятелството, че името на певицата е нарицателно за неуспеха на музикалната промишленост да защищити уязвимите актьори, в книгата няма намек за изтъкване на виновници за нейната гибел.
Вместо това е загатнато, че през цялото време тя е имала озадачаваща податливост към импулсивност и саморазруха. „ И ние не можем да кажем, че я разбираме “, написа фамилията ѝ в увода. Често догадките идват и от самата Уайнхаус, която си дава сметка за своя избухлив манталитет. В една от бележките в дневника си тя се дефинира като „ откачалката на класа “; споделя, че обича да бъде „ шумна и устата… такава съм си “. Коментарът на шефа на Brit School в края на един учебен отчет гласи единствено: „ Колко тъпо! “
Когато се мести в Театралното учебно заведение „ Силвия Йънг “, Уайнхаус и там „ бързо се забърква с неверната компания “, както сама написа. Плановете ѝ да заживее независимо също пораждат разстройване: „ Неща, които постоянно ще имам в хладилника: 1. Водка. 2. Калуа. 3. „ Бейлис “. 4. Бира. 5. Сайдер. “ Това се и случва – още преди да запише BacktoBlack, описът ѝ със задания за деня стартира с нормални неща като извършване на покупки в супермаркета и срещи с другари за вечеря и приключва с „ да изляза и да се нагърмя “.
Не всички непубликувани текстове на песни в книгата ни открехват вратата към нейната заложба.
„ Здравей, паяк, отново си ти, скърбя, че те отмих в канала “, стартира едно от частите. Списък с евентуални тематики за песни съдържа обещаващото „ ти си единствено на крачка от това да се превърнеш в мен “ и отхвърленото по разбираеми аргументи „ ти изяде всички ядки в бара “.
Въпреки това Уайнхаус е имала афинитет по едно и също време към нещастната обич и откровената самокритика доста преди Фийлдър-Сивил да се появи на хоризонта. Един текст, който можеше да влезе в BacktoBlack, я показва като „ изтощена, отвратена и дрънча нелепости, които назовавам лирика “.
„ Ейми Уайнхаус и патосът са съквартиранти и би трябвало да им видите кухнята “, означи към този момент починалият Клайв Джеймс. За човек, който на всяка крачка основава усещането, че е живял удивително безреден живот, тя въпреки всичко наподобява е била и ненадейно педантична към детайлите.
На фотографията, която се трансформира в нейна емблема може да ни се коства, че певицата носи облеклата, с които се е събудила, само че от книгата излиза наяве, че Уайнхаус безусловно е скицирала по какъв начин желае да наподобява.
Историята в „ Ейми Уайнхаус: С нейни думи “ може да бъде прегледана като повече от трагична загуба – като предизвестие какво се случва, когато музикалната промишленост обърне тил на своя дълг да се грижи за артистите с психологични проблеми.
Все отново преди гибелта си Уайнхаус съумява да реализира съвсем всичко, за което е мечтала като дребна. Тя е известна, сполучлива и уважавана освен от персони от своя сан, само че и от актьори, от които е черпила ентусиазъм – Миси Елиът и Тимбаленд обезверено желаеха да работят с нея, а Тони Бенет я сравняваше с Дайна Уошингтън и Били Холидей и споделяше, че носи „ дух, с който или се раждаш, или не “.
Трудно е обаче да възприемем това като сага от сбъднати фантазии.
Колкото и прочувствени струни да допират нейните детски фотоси и учебни рисунки, най-тъжни остават думите ѝ, откакто придобива популярност – че не може да се задоволи с „ едно равнище на музикалното изкуство “. След това оптимистично прибавя: „ Имам цялото време на света да реализира това. Затова е толкоз вълнуващо – разполагам с години да създавам музика. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ