Будители? А не сме ли още „Good morning“ върху пешкирите, както писа Станислав Стратиев?
Е, не трябва да се отхвърляме да будим заспалите, нали? Има и хора, които избират да са будни и любопитни към света. Предпочитат провокациите и тестванията. За тях думите имат значение. Днес това не е по никакъв начин малко.
Затова се обръщаме към Станислав Стратиев. Позабравеният Стратиев. Удобно позабравен. Защото е подадена ръка да не потънем в царството на реалити шоутата, чалгата и политическата некомпетентност, обгърната в „ грижа за националните ползи “. Топлото, комфортно тресавище.
Затова Стратиев е толкоз подобаващ за този ден.
А и помним какво бе споделило Яйцето в „ Ние, врабчетата “ на Радичков: „ Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. ”
А в този момент Стратиев.
СВОБОДАТА САНЧО
Когато ставаше дума за независимост, до неотдавна правехме следните асоциации:
Свободен наем.
Свободен баланс върху тел.
Свободно падащо тяло.
Ринг свободен.
Жени със свободно държание.
Свободна Европа.
Свободни валенции.
Свободна служба.
Свободна стая.
Свободно съчинение.
Нелсън Мандела.
И необичайно, никой не се сещаше за себе си.
Онова „ Свобода или гибел “, извезано върху зелените хайдушки флагове, се възприемаше като банално фразеология, нещо като „ Good morning “ върху пешкирите.
По някакво мълчешком съглашение не говорехме за независимост. Не толкоз от боязън, колкото от позор.
За нас свободата беше фантазия.
Пиша „ фантазия “, само че тази дума значи минимум две неща хубави, само че празна фантазия, неосъществимо предпочитание и митическо страшилище с три глави, лъвска, козя и змийска, които бълват огън. Който се приближи до тях, умира.
И не мога да схвана каква фантазия беше за нас свободата.
Мечта или страшилище.
Нещата са на път да се трансформират. Казват, че към този момент сме свободни.
Точно тук е и комплицираното. Какво ще вършим с тази проклета независимост.
Защото, както споделя един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото желае, и яде каквото има.
А ние постоянно сме предпочитали противоположното.
Да ядем каквото желаеме и да мислим каквото има.
Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкова. Какво тук значи някаква си персона.
Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.
И всичките ни генетични увреждания идват оттова.
Мине-не мине и току някой те освободи.
И би трябвало да му вдигаш монумент.
Или ти измисли писменост.
Карл Пети приказва на немски дори с конете си, а той вземе, та ти измисли писменост.
Абе, кой те бие през пръстите — неприятно ли щеше да ни бъде Карл Пети да приказва и с нас на немски.
Сега, като приказваме български — какво? И конете не ни схващат.
Или ти напише история.
Е защо ти е тази история?
За какво ти е това Възраждане?
Ако не бяхме се възраждали толкоз, в този момент можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.
И да взимаме по осем хиляди марки на месец.
А не да сме свободни.
И защо му беше на Македонски тази независимост — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.
А нас ни редуцират и от канцелариите.
Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.
***
Прав е и Стратиев. Толкова е просто: Не може да си безсънен, в случай че не си свободен.
Помислете още един път, кои честваме през днешния ден и какво общо имаме с тях.
Фрог нюз
Затова се обръщаме към Станислав Стратиев. Позабравеният Стратиев. Удобно позабравен. Защото е подадена ръка да не потънем в царството на реалити шоутата, чалгата и политическата некомпетентност, обгърната в „ грижа за националните ползи “. Топлото, комфортно тресавище.
Затова Стратиев е толкоз подобаващ за този ден.
А и помним какво бе споделило Яйцето в „ Ние, врабчетата “ на Радичков: „ Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. ”
А в този момент Стратиев.
СВОБОДАТА САНЧО
Когато ставаше дума за независимост, до неотдавна правехме следните асоциации:
Свободен наем.
Свободен баланс върху тел.
Свободно падащо тяло.
Ринг свободен.
Жени със свободно държание.
Свободна Европа.
Свободни валенции.
Свободна служба.
Свободна стая.
Свободно съчинение.
Нелсън Мандела.
И необичайно, никой не се сещаше за себе си.
Онова „ Свобода или гибел “, извезано върху зелените хайдушки флагове, се възприемаше като банално фразеология, нещо като „ Good morning “ върху пешкирите.
По някакво мълчешком съглашение не говорехме за независимост. Не толкоз от боязън, колкото от позор.
За нас свободата беше фантазия.
Пиша „ фантазия “, само че тази дума значи минимум две неща хубави, само че празна фантазия, неосъществимо предпочитание и митическо страшилище с три глави, лъвска, козя и змийска, които бълват огън. Който се приближи до тях, умира.
И не мога да схвана каква фантазия беше за нас свободата.
Мечта или страшилище.
Нещата са на път да се трансформират. Казват, че към този момент сме свободни.
Точно тук е и комплицираното. Какво ще вършим с тази проклета независимост.
Защото, както споделя един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото желае, и яде каквото има.
А ние постоянно сме предпочитали противоположното.
Да ядем каквото желаеме и да мислим каквото има.
Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкова. Какво тук значи някаква си персона.
Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.
И всичките ни генетични увреждания идват оттова.
Мине-не мине и току някой те освободи.
И би трябвало да му вдигаш монумент.
Или ти измисли писменост.
Карл Пети приказва на немски дори с конете си, а той вземе, та ти измисли писменост.
Абе, кой те бие през пръстите — неприятно ли щеше да ни бъде Карл Пети да приказва и с нас на немски.
Сега, като приказваме български — какво? И конете не ни схващат.
Или ти напише история.
Е защо ти е тази история?
За какво ти е това Възраждане?
Ако не бяхме се възраждали толкоз, в този момент можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.
И да взимаме по осем хиляди марки на месец.
А не да сме свободни.
И защо му беше на Македонски тази независимост — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.
А нас ни редуцират и от канцелариите.
Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин.
***
Прав е и Стратиев. Толкова е просто: Не може да си безсънен, в случай че не си свободен.
Помислете още един път, кои честваме през днешния ден и какво общо имаме с тях.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ