Тайната на хомеопатията! Истинско лечение или най-голямата заблуда?
е способ на лекуване, основан на концепцията, че вещество, което провокира избрани признаци у здрав човек, може да лекува същите признаци у болен . Тази идея, известна като правилото „ сходното се лекува с сходно “, е в основата на хомеопатичната процедура. Хомеопатията се основава на няколко основни правилото, които дефинират нейните способи на лекуване.
Първият е законът на сходството . Според него заболяване, което се демонстрира с избрани признаци, може да се лекува с вещество, което в огромни дози провокира същите признаци у здрав организъм. Например, пчелната отрова, която предизвиква отичане и зачервяване, се употребява в хомеопатията за лекуване на сходни положения.
Вторият принцип е потреблението на минимални дози . Хомеопатичните препарати се изготвят посредством многократни разреждания и разклащания, известни като потенциране. Според последователите на хомеопатията, този развой усилва лечебната мощ на веществото, макар че в доста случаи крайната централизация е толкоз ниска, че в разтвора може да не остане даже една молекула от истинското вещество.
Третият главен принцип е самостоятелният метод към всеки пациент. Хомеопатията преглежда индивида като цялостна система и регистрира освен физическите признаци, само че и прочувственото и психическото положение на пациента.
Основоположникът на хомеопатията е немският доктор Самуел Ханеман. В края на 18-ти век той стартира да опитва с разнообразни субстанции, с цел да тества резултата им върху организма. В резултат на своите проучвания, Ханеман формулира правилото на сходството и основава метода на потенциране, който се употребява и до през днешния ден. През 1810 година Ханеман разгласява книгата „ Органон на лечебното изкуство “, в която систематизира своите хрумвания и способи. Оттогава хомеопатията се популяризира в Европа и по света, като през днешния ден е необятно практикувана в доста страни.
Ефективността на хомеопатията е предмет на интензивни научни диспути. Много клинични изследвания не съумяват да потвърдят, че хомеопатичните медикаменти имат по-голям резултат от плацебо. Основният мотив против хомеопатията е, че при високите разреждания, употребявани в практиката, не остава измеримо количество от дейното вещество. Въпреки това, хомеопатията продължава да бъде известна измежду милиони хора по света. Някои пациенти настояват, че са постигнали обилни усъвършенствания в здравето си, което подхранва интереса към този способ. Привържениците на хомеопатията настояват, че тя подтиква естествените механизми за самовъзстановяване на организма.
Хомеопатията остава една от най-обсъжданите различни лечения . Докато някои я възприемат като ефикасен способ за лекуване, други слагат под въпрос нейната научна аргументираност. Въпреки това, ползата към хомеопатията не понижава и тя продължава да бъде част от здравната система в доста страни. Независимо дали я подкрепяте или не, значимо е да се информирате добре и да се консултирате със експерт при избора на лечебни способи.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Грип Б и RSV: Какви вируси върлуват сега?
