Румен Христов: БСП-БКП с мнозинството си във ВНС заложи модел за трансформиране на политическата власт в икономическа
е водач на Съюза на демократичните сили. Той е бил консултант на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е бил министър на земеделието - в служебните държавни управления на Ренета Инджова (1994 – 1995) и на Стефан Софиянски (1997). От 1997 до 2002-ра е основен секретар в администрацията на президента Петър Стоянов, народен представител в 43-то Народно заседание от Реформаторски блок. Actualno.com го потърси за изявление във връзка оповестените от Съюз на демократичните сили стратегия и цели за ръководство.
Г-н Христов, към този момент обявихте програмата си за изброите напролет. Сякаш бързате, за какво?
От една страна би могло да се каже, че бързаме. От друга - останаха единствено няколко месеца и е хубаво през тези предизборни месеци, когато ще тече акцията, политическите сили да дебатираме какво виждаме за идващия парламент като съществени цели, кой по какъв начин си показва ръководството на България, по какъв начин ще излезем от рецесията. В този смисъл аз считам, че и останалите политически сили би трябвало да стартират да афишират своите цели, с цел да стане спор и в последна сметка гласоподавателите да създадат своя избор осведомено.
На първо място поставяте интензивен стопански напредък – 6%, и удвояване на Брутния вътрешен артикул (БВП) за идващите 10 година Постижимо ли е това желание и в случай че да - по какъв начин?
О, да. На първо място в действителност слагаме увеличението на Брутният вътрешен продукт, само че тук е належащо единодушие сред главните политически сили или още по-добре сред всички политически сили, тъй като с напъните единствено на една партия няма да се случи. Ускореният стопански напредък е в основата на удвояването на Брутният вътрешен продукт. Това е извънредно значимо за България, тъй като е на последно място по съвсем всички стопански индикатори. Тя е догонваща страна и в случай че допуснем, че за в бъдеще също имаме напредък в границите на 2-3%, а страните, които са пред нас, задържат това равнище на растежа си, значи, че ние постоянно ще стоим на мястото, на което се намираме.
Защо сме на последно място обаче?
Нека да спрат да ни укоряват, че все търсим виновността в предишното, само че тя е доста значима, тъй като базата, от която потегля България, бих споделил е нулева. България загуби 7 години, през които се направиха промени в Централна и Източна Европа. Спомняте си фрапантните промени, извършени в Полша от Балцерович, от Вацлав Клаус в Чехия. Спомняте си, че приватизационната организация на Германия завърши с този развой за 1,5-2 години до края на 1992-ра. Всички тези страни превключиха на пазарна стопанска система доста по-рано, организираха промени и по тази причина потеглиха напред. А ние до 97-ма година, с едно малко изключение при Филип Димитров, само че прекомерно за малко - една година, буксувахме на едно място. 97-ма година бяхме на кота 0 - с хиперинфлацията, със заплати от няколко $, с пенсии от няколко $. И имаме учредения да твърдим, че тръгваме от доста ниска база, само че това би трябвало да ни подтиква да търсим интензивен стопански напредък, тъй като другояче доближаването до тези, които са преди нас, няма да се случи.
Но посредством какво ще търсим интензивен стопански напредък?
Има няколко разновидността - основаване на удобни условия, бих споделил супер удобни условия за всички вложители - родни и задгранични, облекчение на бизнеса, понижаване на бюрокрацията, унищожаване на този безконечен лабиринт от разрешителни, лицензионни, съгласувателни, уведомителни и какви ли не още режими. Ние сме за понижаване на налог дял от 5 на 2%. Убедени сме, че увеличението на налозите, за което се заприказва, ще изиграе противоположен резултат, а намаляването постоянно води до нараснала събираемост. Ние сме за опазване на корпоративния налог облага в границите на 10%, както и на прихода за облагане на физически лица в границите на 10%. Спомняте си, че когато те бяха въведени, се усили сумата, която се събираше от тези два типа налози. Моделът, който употребява България към този момент 30 години, несъмнено, с не дребни разлики при ръководството на левица и десница, само че като цяло той явно не дава този старт, от който имаме потребност. И тук би трябвало да се търсят по-нетрадиционни способи - да се подкрепи стопанска система, да се даде път на предприемчивите, на знаещите и можещите, тотална поддръжка от страна на страната, по-малка администрация, по-малка интервенция на държавния служител, с цел да може капацитетът на България да бъде осъществен.
Казвате, че ще работите за удвояване на приходите в идващите 4 години, само че тази цел без увеличение на налозите дали е допустима?
Според мен и съгласно нас - да. Ако погледнете нашата стратегия, ще видите, че ние настояваме, и то от десетилетие, брутният вътрешен артикул, който се заделя за републиканския бюджет, да бъде в границите на 37-38%. За 2021 година той е 42,2%. Тоест 42,2% от това, което се създаде от жителите, компаниите, от страната като цяло, се изземва за потребностите на бюджета ни. Това с изключение на, че нарушава Закона за обществените финанси, иззема и една част от средствата, които повярвайте ми, компаниите и жителите биха решили доста по-добре по какъв начин да ги употребяват. При груби сметки, в случай че понижим единствено с 2% разноските, ще оставим към 1,5 милиарда у жителите и компаниите, които могат да ги реинвестират, да започват някакъв личен бизнес. От друга страна, интензивен стопански напредък, с изключение на оставянето на по-голяма част от средствата в жителите, дава опция за увеличение на заплатите. Това значи откриване на нови работни места, търсене на пазара на труда и естествено повишение на заплатите. Сега е тежка обстановката с Ковид-19, само че малко преди този момент безработицата в България беше на доста невисок % - имаше търсене на служащи. Както виждате, малко по малко, приходите се усилват. Според мен, в случай че си сложим цел и работим интензивно в тази посока, междинните приходи могат да бъдат удвоени в границите на 4-годишния мандат.
Продължавате да сте срещу диференцираните ставки на Данък добавена стойност, за какво?
Категорично, и то от доста години. Диференцираните ставки водят до деформиране на пазарните връзките и до злоупотреби, изключително за страни, които не са чак толкоз финансово дисциплинирани, каквато бих могъл да дефинира и България. И още нещо, намаляването на Данък добавена стойност не значи понижаване на цените. Давам образец с страната Израел неведнъж. Там Данък добавена стойност за питателните артикули е нулев, само че храните са едни от най-скъпите.За този Данък добавена стойност в България, който от 20 се понижава на 9% за ресторантьорите, ще бъде в тяхна помощ. Това обаче в никакъв случай не води до резултата, който се чака. В същото време това е значим налог, който акумулира главната част от средствата в републиканския бюджет. Ако преценим като общество и политическа класа, че размерът на Данък добавена стойност би могъл да бъде понижен, то дано ставката да бъде единна! Съюз на демократичните сили е за 18- процентна ставка за всички артикули и услуги. И в случай че би трябвало да бъдем почтени, в прочут смисъл Данък добавена стойност е обективен налог.
Защо?
![Какво ще отстоява Съюз на демократичните сили в 45-то Народно заседание?]( "Какво ще отстоява Съюз на демократичните сили в 45-то Народно заседание?")
Какво ще отстоява Съюз на демократичните сили в 45-то Народно заседание?
Светът и България са сковани от пандемията. Тя промени живота ни, пренареди целите и ни принуди да се съобразяваме с нови правила...
Защото този, който употребява по-скъпи артикули, заплаща повече. Примерно сирене от 15 лв. е с Данък добавена стойност 3 лв.. Сирене от 10 лв. е с Данък добавена стойност 2 лв.. Има някаква доза правдивост. Разбира се, хората, които са в затруднено състояние би трябвало да бъдат подкрепени, само че не посредством понижаване на Данък добавена стойност. За това има обществено министерство, обществени стратегии. Допуснатото понижаване през последните години на Данък добавена стойност е неточност, да не приказваме, че един път реализирано, то мъчно може да бъде върнато обратно. В момента държавното управление контракти въвеждане на диференцирани ставки за някои услуги и действия до края на 2021-ва година. Отсега Ви споделям, че тяхното връщане на 20% ще бъде доста мъчно.
Прогнозирате митинги ли?
Завоювани богатства мъчно се лишават. Ще има всевъзможни опити това, което е реализирано, да бъде непокътнато.
Съюз на демократичните сили от дълго време упорства за понижаване броя на общините. Толкова ли е значимо това?
Наистина от дълго време отстояваме тази теза. Имаме общини с по 500-600 души. Очевидно е, че те не дават отговор на актуалните условия. България е към този момент член на Европейски Съюз. Много от правилата и законите, които важат в България, са в огромна степен в унисон с европейското законодателство. Знаете за икономическото райониране, за което от Брюксел упорстват. От друга страна тези общини са доста немощни. Ако върнем историята обратно, ще забележим, че преди 9-ти септември у нас е имало към 135 околии - една нелоша форма. Ние не споделяме, че би трябвало да са толкоз, само че е време да се седне и да се намерения могат ли тези общини да бъдат окрупнени. Една по-голяма община освен има по-голям финансов запас и може да реализира планове, в това число и по линия на Европейски Съюз, тя ще може да си разреши проектант на 8-часов работен ден, ще може да редуцира и средства за кметове, за личен състав, техника и така нататък Окрупняването на общината я прави по-стабилна икономическа единица, която би могла да предприеме по-солидни дейности и във връзка с вложения, просветителни и културни стратегии, инфраструктурни проекти и всевъзможни действия за възстановяване стандарта на живот, тъй като бюджетът ще е по-голям. При такова уедряване съответната община ще разполага с по-голям бюджет и ще може да събира повече доходи. Това е рационално предложение. Разбира се, локалните шовинистични ползи ще бъдат доста мощни и ще има несъмнено мощен отпор. Общините с дребен брой население са отживялост.
![Румен Христов: За да бъдем реформатори, е значима консолидацията на десните]( "Румен Христов: За да бъдем реформатори, е значима консолидацията на десните")
Румен Христов: За да бъдем реформатори, е значима консолидацията на десните
България има потребност от дясно ръководство и от промени. Ако Съюз на демократичните сили влезе в идващия парламент, ще бъде политическата мощ, която ще упорства...
А обвързвано ли е това ви желанието ви с финансовата децентрализация на общините или това са две, самостоятелни една от друга цели?
Всъщност, в случай че има политическа воля за финансова децентрализация, тя би могла да стане и при този брой общини - 265. Но резултатът й ще бъде по-голям при сведен брой общини, след уедряване и оставяне на част от корпоративния налог облага на компаниите, работещи на територията на общината. Ние предлагаме 25% от него да остава в общините, плюс налог общ приход на физическите лица. Така общините стават по-самостоятелни, събират по-голям финансов запас, с цел да аплайват по-лесно с планове, защото по всяка стратегия се изисква съфинансиране. Вярно е, че има помощ от страната, само че би било добре вместо да се централизират тези средства и след това да се разпределят назад към общините за извършване на избрани планове, те да остават при тях и те да си преценят кое е най-важно за съгражданите им.
Вие сте за ускорение на промените във всички браншове, където това е належащо, с приоритет в опазването на здравето – в каква посока смятате, че то би трябвало да се промени?
Тази рецесия ни сподели, че има много неща, които не сме свършили, по които би трябвало да работим и надграждаме. Като че ли това, от което имаме най-голяма потребност, е медицински личен състав - лекари, медицински сестри и спомагателен личен състав. За да запазим тези фрагменти, защото страната отделя средства за тяхното образование, а и това са млади, интелигентни хора, съгласно нас би трябвало да има стартова заплата за лекари 2000 лв., за сестри - 1000 лв.. Разбира се, с придобиване на специализация да се усилват възнагражденията. Видяхме, че казусът с инфекциозните отделения е доста значим. Без значение дали ще успеем да овладеем тази пандемия, на което аз доста се надявам, тя ще отшуми, само че човечеството постоянно може да бъде изправено пред подобен риск. Смятаме, че би трябвало да има построени независими и обособени инфекциозни отделения във всеки регионален град, а там, където не са подобаващи - да бъдат построени нови. В такава посока би трябвало да се мисли - най-вече за хората, които оказват здравна помощ на жителите плюс материална база, с цел да се реализира предстоящият резултат.
Но нали във всички регионални лечебни заведения има инфекциозни отделения, май с едно изключение?
![Румен Христов: Водим диалози с ГЕРБ, предварителни избори няма да има]( "Румен Христов: Водим диалози с ГЕРБ, предварителни избори няма да има")
Румен Христов: Водим диалози с ГЕРБ, предварителни избори няма да има
Съюз на демократичните сили води диалози с ГЕРБ за обединяване на десния избор, когато и да са изборите. Това съобщи през днешния ден в Русе ръководителят на партията Румен...
Да, само че постоянно те са в постройките на съществуващите лечебни заведения. Много мъчно бяха отделени потоци и така нататък Ние по тази причина споделяме физически обособени инфекциозни отделения. Ако не са с задоволителен потенциал, да бъдат разширени или издигнати нови. Тоест, да има сигурност, че всяка област би могла да поеме подобаващ % от заболелите на нейна територия.
Вие първи излязохте с тезата за привикване на Велико национално заседание (ВНС). Кои са най-важните неща, които би трябвало да бъдат изменени, в случай че се свика, без значение по кое време ще стане това?
Сега имаме конституция, наложена от БСП-БКП през 90-та година. Аз съм очевидец на тези събития. Още оттогава съм деен член на Съюз на демократичните сили. Истината е, че ние не бяхме подготвени за тази конституция. Бяхме млади, наивни романтици, мечтатели и бяхме подлъгани да влезем в клопката на Велико национално заседание. Голяма част от Централноевропейските страни доста по-късно си трансформираха конституциите. С болшинството си във Великото национално заседание БСП-БКП заложи модел за трансформиране на политическата власт в икономическа. Ако погледнете така наречен олигарси, ще видите, че всички са с червен генезис. Аз мъчно бих показал някой, който е откровен последовател на Съюз на демократичните сили и е олигарх. Вижте, там има несъгласия, които би трябвало да бъдат решени. България се води парламентарна република, само че дефакто е премиерска от позиция на конституционните пълномощия на изпълнителната власт. За да се ускори ролята на Народното събрание, съгласно мен е добре да бъде въведен двустепенен парламент - долна и горна камара. Могат да запазят същия брой депутати или да бъдат понижени, като горната камара ще има по един представител от всеки изборен регион без значение какъв брой е броят на популацията, с цел да са с една и съща тежест и гласът на Силистра, и този на София. Това е един спомагателен филтър, който подсигурява, че в случай че примерно политическа мощ има болшинство в долната камара, в горната може да го няма и това е една гаранция за качество на законите. Нещо друго, което отстояваме, е за президентската институция, която аз доста почитам - пет години съм бил основен секретар на президента Петър Стоянов. В нея има противоречие сред директния избор и пълномощията на президента. Сред измененията в конституцията ние предлагаме изборът на президент да се реализира с 2/3 от списъчния състав на долната и горната камара, а не директно, с цел да няма тази колизия сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2, сред изпълнителна и президентска институция. Разбира се, във Велико народно събрание ще приказваме и за промени в правосъдната система, които са извънредно значими, за мястото на прокуратурата. Там ще приказваме за районирането на страната, за броя на общините, за финансовата децентрализация, въобще неща, които през годините и новото положение на страната, като член на Европейски Съюз, изискват. Свикването на Велико национално заседание би трябвало да даде опция този институт да бъде разпусната. За мен тя е анахронизъм, няма го на никое място в Европа и измененията в конституцията в бъдеще да стават от нормално национално заседание, при доста тежка процедура. Примерно с 3/4 от гласовете или с 2/3, само че на долната и горната камара, с цел да бъдем по-гъвкави. Животът е доста динамичен и от време на време се постанова да се вършат промени, каквито бяха нужни по отношение на приемането ни в Европейски Съюз.
Кои са най-ярките белези на тази доверчивост и романтика, за която споменахте, в сегашната конституция?
В конституцията има доста положителни и доста прогресивни текстове, които явно би трябвало да бъдат непокътнати. Тезата на Съюз на демократичните сили е, че има потребност от смяна на конституцията, не от чисто нова. Това, което касае правата на жителите, на индивида - би трябвало да се резервира. Трябва да се трансформират на първо място нещата, които касаят управническия модел. Знаете, че тези, които стачкуваха, желаят да се смени модела. Моделът обаче е закован в конституцията и в случай че тя не бъде изменена, той няма по какъв начин да бъде изменен. Ние ще продължим да възпроизвеждаме това, което сме имали досега. Така че взаимоотношенията сред обособените управляващи, правосъдната промяна са свързани с смяна в конституцията. Относно наивността - 39-те народни представители се " усетиха ", напуснаха парламент, не я подписаха. Всъщност още няколко депутати се причислиха след това, само че това не стигна да се попречи на тази конституция да влезе в действие.
Г-н Христов, към този момент обявихте програмата си за изброите напролет. Сякаш бързате, за какво?
От една страна би могло да се каже, че бързаме. От друга - останаха единствено няколко месеца и е хубаво през тези предизборни месеци, когато ще тече акцията, политическите сили да дебатираме какво виждаме за идващия парламент като съществени цели, кой по какъв начин си показва ръководството на България, по какъв начин ще излезем от рецесията. В този смисъл аз считам, че и останалите политически сили би трябвало да стартират да афишират своите цели, с цел да стане спор и в последна сметка гласоподавателите да създадат своя избор осведомено.
На първо място поставяте интензивен стопански напредък – 6%, и удвояване на Брутния вътрешен артикул (БВП) за идващите 10 година Постижимо ли е това желание и в случай че да - по какъв начин?
О, да. На първо място в действителност слагаме увеличението на Брутният вътрешен продукт, само че тук е належащо единодушие сред главните политически сили или още по-добре сред всички политически сили, тъй като с напъните единствено на една партия няма да се случи. Ускореният стопански напредък е в основата на удвояването на Брутният вътрешен продукт. Това е извънредно значимо за България, тъй като е на последно място по съвсем всички стопански индикатори. Тя е догонваща страна и в случай че допуснем, че за в бъдеще също имаме напредък в границите на 2-3%, а страните, които са пред нас, задържат това равнище на растежа си, значи, че ние постоянно ще стоим на мястото, на което се намираме.
Защо сме на последно място обаче?
Нека да спрат да ни укоряват, че все търсим виновността в предишното, само че тя е доста значима, тъй като базата, от която потегля България, бих споделил е нулева. България загуби 7 години, през които се направиха промени в Централна и Източна Европа. Спомняте си фрапантните промени, извършени в Полша от Балцерович, от Вацлав Клаус в Чехия. Спомняте си, че приватизационната организация на Германия завърши с този развой за 1,5-2 години до края на 1992-ра. Всички тези страни превключиха на пазарна стопанска система доста по-рано, организираха промени и по тази причина потеглиха напред. А ние до 97-ма година, с едно малко изключение при Филип Димитров, само че прекомерно за малко - една година, буксувахме на едно място. 97-ма година бяхме на кота 0 - с хиперинфлацията, със заплати от няколко $, с пенсии от няколко $. И имаме учредения да твърдим, че тръгваме от доста ниска база, само че това би трябвало да ни подтиква да търсим интензивен стопански напредък, тъй като другояче доближаването до тези, които са преди нас, няма да се случи.
Но посредством какво ще търсим интензивен стопански напредък?
Има няколко разновидността - основаване на удобни условия, бих споделил супер удобни условия за всички вложители - родни и задгранични, облекчение на бизнеса, понижаване на бюрокрацията, унищожаване на този безконечен лабиринт от разрешителни, лицензионни, съгласувателни, уведомителни и какви ли не още режими. Ние сме за понижаване на налог дял от 5 на 2%. Убедени сме, че увеличението на налозите, за което се заприказва, ще изиграе противоположен резултат, а намаляването постоянно води до нараснала събираемост. Ние сме за опазване на корпоративния налог облага в границите на 10%, както и на прихода за облагане на физически лица в границите на 10%. Спомняте си, че когато те бяха въведени, се усили сумата, която се събираше от тези два типа налози. Моделът, който употребява България към този момент 30 години, несъмнено, с не дребни разлики при ръководството на левица и десница, само че като цяло той явно не дава този старт, от който имаме потребност. И тук би трябвало да се търсят по-нетрадиционни способи - да се подкрепи стопанска система, да се даде път на предприемчивите, на знаещите и можещите, тотална поддръжка от страна на страната, по-малка администрация, по-малка интервенция на държавния служител, с цел да може капацитетът на България да бъде осъществен.
Казвате, че ще работите за удвояване на приходите в идващите 4 години, само че тази цел без увеличение на налозите дали е допустима?
Според мен и съгласно нас - да. Ако погледнете нашата стратегия, ще видите, че ние настояваме, и то от десетилетие, брутният вътрешен артикул, който се заделя за републиканския бюджет, да бъде в границите на 37-38%. За 2021 година той е 42,2%. Тоест 42,2% от това, което се създаде от жителите, компаниите, от страната като цяло, се изземва за потребностите на бюджета ни. Това с изключение на, че нарушава Закона за обществените финанси, иззема и една част от средствата, които повярвайте ми, компаниите и жителите биха решили доста по-добре по какъв начин да ги употребяват. При груби сметки, в случай че понижим единствено с 2% разноските, ще оставим към 1,5 милиарда у жителите и компаниите, които могат да ги реинвестират, да започват някакъв личен бизнес. От друга страна, интензивен стопански напредък, с изключение на оставянето на по-голяма част от средствата в жителите, дава опция за увеличение на заплатите. Това значи откриване на нови работни места, търсене на пазара на труда и естествено повишение на заплатите. Сега е тежка обстановката с Ковид-19, само че малко преди този момент безработицата в България беше на доста невисок % - имаше търсене на служащи. Както виждате, малко по малко, приходите се усилват. Според мен, в случай че си сложим цел и работим интензивно в тази посока, междинните приходи могат да бъдат удвоени в границите на 4-годишния мандат.
Продължавате да сте срещу диференцираните ставки на Данък добавена стойност, за какво?
Категорично, и то от доста години. Диференцираните ставки водят до деформиране на пазарните връзките и до злоупотреби, изключително за страни, които не са чак толкоз финансово дисциплинирани, каквато бих могъл да дефинира и България. И още нещо, намаляването на Данък добавена стойност не значи понижаване на цените. Давам образец с страната Израел неведнъж. Там Данък добавена стойност за питателните артикули е нулев, само че храните са едни от най-скъпите.За този Данък добавена стойност в България, който от 20 се понижава на 9% за ресторантьорите, ще бъде в тяхна помощ. Това обаче в никакъв случай не води до резултата, който се чака. В същото време това е значим налог, който акумулира главната част от средствата в републиканския бюджет. Ако преценим като общество и политическа класа, че размерът на Данък добавена стойност би могъл да бъде понижен, то дано ставката да бъде единна! Съюз на демократичните сили е за 18- процентна ставка за всички артикули и услуги. И в случай че би трябвало да бъдем почтени, в прочут смисъл Данък добавена стойност е обективен налог.
Защо?
Светът и България са сковани от пандемията. Тя промени живота ни, пренареди целите и ни принуди да се съобразяваме с нови правила...
Защото този, който употребява по-скъпи артикули, заплаща повече. Примерно сирене от 15 лв. е с Данък добавена стойност 3 лв.. Сирене от 10 лв. е с Данък добавена стойност 2 лв.. Има някаква доза правдивост. Разбира се, хората, които са в затруднено състояние би трябвало да бъдат подкрепени, само че не посредством понижаване на Данък добавена стойност. За това има обществено министерство, обществени стратегии. Допуснатото понижаване през последните години на Данък добавена стойност е неточност, да не приказваме, че един път реализирано, то мъчно може да бъде върнато обратно. В момента държавното управление контракти въвеждане на диференцирани ставки за някои услуги и действия до края на 2021-ва година. Отсега Ви споделям, че тяхното връщане на 20% ще бъде доста мъчно.
Прогнозирате митинги ли?
Завоювани богатства мъчно се лишават. Ще има всевъзможни опити това, което е реализирано, да бъде непокътнато.
Съюз на демократичните сили от дълго време упорства за понижаване броя на общините. Толкова ли е значимо това?
Наистина от дълго време отстояваме тази теза. Имаме общини с по 500-600 души. Очевидно е, че те не дават отговор на актуалните условия. България е към този момент член на Европейски Съюз. Много от правилата и законите, които важат в България, са в огромна степен в унисон с европейското законодателство. Знаете за икономическото райониране, за което от Брюксел упорстват. От друга страна тези общини са доста немощни. Ако върнем историята обратно, ще забележим, че преди 9-ти септември у нас е имало към 135 околии - една нелоша форма. Ние не споделяме, че би трябвало да са толкоз, само че е време да се седне и да се намерения могат ли тези общини да бъдат окрупнени. Една по-голяма община освен има по-голям финансов запас и може да реализира планове, в това число и по линия на Европейски Съюз, тя ще може да си разреши проектант на 8-часов работен ден, ще може да редуцира и средства за кметове, за личен състав, техника и така нататък Окрупняването на общината я прави по-стабилна икономическа единица, която би могла да предприеме по-солидни дейности и във връзка с вложения, просветителни и културни стратегии, инфраструктурни проекти и всевъзможни действия за възстановяване стандарта на живот, тъй като бюджетът ще е по-голям. При такова уедряване съответната община ще разполага с по-голям бюджет и ще може да събира повече доходи. Това е рационално предложение. Разбира се, локалните шовинистични ползи ще бъдат доста мощни и ще има несъмнено мощен отпор. Общините с дребен брой население са отживялост.
България има потребност от дясно ръководство и от промени. Ако Съюз на демократичните сили влезе в идващия парламент, ще бъде политическата мощ, която ще упорства...
А обвързвано ли е това ви желанието ви с финансовата децентрализация на общините или това са две, самостоятелни една от друга цели?
Всъщност, в случай че има политическа воля за финансова децентрализация, тя би могла да стане и при този брой общини - 265. Но резултатът й ще бъде по-голям при сведен брой общини, след уедряване и оставяне на част от корпоративния налог облага на компаниите, работещи на територията на общината. Ние предлагаме 25% от него да остава в общините, плюс налог общ приход на физическите лица. Така общините стават по-самостоятелни, събират по-голям финансов запас, с цел да аплайват по-лесно с планове, защото по всяка стратегия се изисква съфинансиране. Вярно е, че има помощ от страната, само че би било добре вместо да се централизират тези средства и след това да се разпределят назад към общините за извършване на избрани планове, те да остават при тях и те да си преценят кое е най-важно за съгражданите им.
Вие сте за ускорение на промените във всички браншове, където това е належащо, с приоритет в опазването на здравето – в каква посока смятате, че то би трябвало да се промени?
Тази рецесия ни сподели, че има много неща, които не сме свършили, по които би трябвало да работим и надграждаме. Като че ли това, от което имаме най-голяма потребност, е медицински личен състав - лекари, медицински сестри и спомагателен личен състав. За да запазим тези фрагменти, защото страната отделя средства за тяхното образование, а и това са млади, интелигентни хора, съгласно нас би трябвало да има стартова заплата за лекари 2000 лв., за сестри - 1000 лв.. Разбира се, с придобиване на специализация да се усилват възнагражденията. Видяхме, че казусът с инфекциозните отделения е доста значим. Без значение дали ще успеем да овладеем тази пандемия, на което аз доста се надявам, тя ще отшуми, само че човечеството постоянно може да бъде изправено пред подобен риск. Смятаме, че би трябвало да има построени независими и обособени инфекциозни отделения във всеки регионален град, а там, където не са подобаващи - да бъдат построени нови. В такава посока би трябвало да се мисли - най-вече за хората, които оказват здравна помощ на жителите плюс материална база, с цел да се реализира предстоящият резултат.
Но нали във всички регионални лечебни заведения има инфекциозни отделения, май с едно изключение?
Съюз на демократичните сили води диалози с ГЕРБ за обединяване на десния избор, когато и да са изборите. Това съобщи през днешния ден в Русе ръководителят на партията Румен...
Да, само че постоянно те са в постройките на съществуващите лечебни заведения. Много мъчно бяха отделени потоци и така нататък Ние по тази причина споделяме физически обособени инфекциозни отделения. Ако не са с задоволителен потенциал, да бъдат разширени или издигнати нови. Тоест, да има сигурност, че всяка област би могла да поеме подобаващ % от заболелите на нейна територия.
Вие първи излязохте с тезата за привикване на Велико национално заседание (ВНС). Кои са най-важните неща, които би трябвало да бъдат изменени, в случай че се свика, без значение по кое време ще стане това?
Сега имаме конституция, наложена от БСП-БКП през 90-та година. Аз съм очевидец на тези събития. Още оттогава съм деен член на Съюз на демократичните сили. Истината е, че ние не бяхме подготвени за тази конституция. Бяхме млади, наивни романтици, мечтатели и бяхме подлъгани да влезем в клопката на Велико национално заседание. Голяма част от Централноевропейските страни доста по-късно си трансформираха конституциите. С болшинството си във Великото национално заседание БСП-БКП заложи модел за трансформиране на политическата власт в икономическа. Ако погледнете така наречен олигарси, ще видите, че всички са с червен генезис. Аз мъчно бих показал някой, който е откровен последовател на Съюз на демократичните сили и е олигарх. Вижте, там има несъгласия, които би трябвало да бъдат решени. България се води парламентарна република, само че дефакто е премиерска от позиция на конституционните пълномощия на изпълнителната власт. За да се ускори ролята на Народното събрание, съгласно мен е добре да бъде въведен двустепенен парламент - долна и горна камара. Могат да запазят същия брой депутати или да бъдат понижени, като горната камара ще има по един представител от всеки изборен регион без значение какъв брой е броят на популацията, с цел да са с една и съща тежест и гласът на Силистра, и този на София. Това е един спомагателен филтър, който подсигурява, че в случай че примерно политическа мощ има болшинство в долната камара, в горната може да го няма и това е една гаранция за качество на законите. Нещо друго, което отстояваме, е за президентската институция, която аз доста почитам - пет години съм бил основен секретар на президента Петър Стоянов. В нея има противоречие сред директния избор и пълномощията на президента. Сред измененията в конституцията ние предлагаме изборът на президент да се реализира с 2/3 от списъчния състав на долната и горната камара, а не директно, с цел да няма тази колизия сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2, сред изпълнителна и президентска институция. Разбира се, във Велико народно събрание ще приказваме и за промени в правосъдната система, които са извънредно значими, за мястото на прокуратурата. Там ще приказваме за районирането на страната, за броя на общините, за финансовата децентрализация, въобще неща, които през годините и новото положение на страната, като член на Европейски Съюз, изискват. Свикването на Велико национално заседание би трябвало да даде опция този институт да бъде разпусната. За мен тя е анахронизъм, няма го на никое място в Европа и измененията в конституцията в бъдеще да стават от нормално национално заседание, при доста тежка процедура. Примерно с 3/4 от гласовете или с 2/3, само че на долната и горната камара, с цел да бъдем по-гъвкави. Животът е доста динамичен и от време на време се постанова да се вършат промени, каквито бяха нужни по отношение на приемането ни в Европейски Съюз.
Кои са най-ярките белези на тази доверчивост и романтика, за която споменахте, в сегашната конституция?
В конституцията има доста положителни и доста прогресивни текстове, които явно би трябвало да бъдат непокътнати. Тезата на Съюз на демократичните сили е, че има потребност от смяна на конституцията, не от чисто нова. Това, което касае правата на жителите, на индивида - би трябвало да се резервира. Трябва да се трансформират на първо място нещата, които касаят управническия модел. Знаете, че тези, които стачкуваха, желаят да се смени модела. Моделът обаче е закован в конституцията и в случай че тя не бъде изменена, той няма по какъв начин да бъде изменен. Ние ще продължим да възпроизвеждаме това, което сме имали досега. Така че взаимоотношенията сред обособените управляващи, правосъдната промяна са свързани с смяна в конституцията. Относно наивността - 39-те народни представители се " усетиха ", напуснаха парламент, не я подписаха. Всъщност още няколко депутати се причислиха след това, само че това не стигна да се попречи на тази конституция да влезе в действие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ