Юмрукът на третата звезда!
Е, и той си отиде... Без време, без да има причина за това. Почина Миодраг Йешич. Наричаха го Генерала. Не единствено, тъй като го снимаха с генералска униформа за едно родно списание, а и за метода, по който водеше тима. Той остави сърцето си на " Армията ", остави и трайна диря, записвайки името си със златни букви в историята на най-славния български клуб.
Той донесе юбилейната 30-та купа на ЦСКА през сезон 2004/2005 и беше определен за треньор на годината в България за 2005-а.
Сърбинът, оставил и трайна диря в белградския Партизан, където израсна и актуалният ментор на армейците Саша Илич, беше един от обичаните хора. Беше мъжага, не позволяваше да му се бъркат в работата, в прехвърлянията... Казваше всичко, споделяше го в очите, без недомлъвки.
На 30-и ноември отпразнува своя 64-ти рожден ден и не съумя да се порадва още повече на живота.
Когато говореше за ЦСКА, той го правеше откровено и с жар в очите, все едно е проплакал на Българска войска ", все едно е младеж на клуба.
Дори не произнасяше името на Левски, когато даваше изявленията и конференции, постоянно наричаше сините " нашият противник ". Но не се заяждаше, правеше го с финес и почитание, все едно е приключил Сорбоната. Затова и множеството последователи на Левски пишат под постовете в обществената мрежа: " заслужен съперник ", което не е маловажно.
Йешич завладя " Анфийлд Роуд ", победи Байер Леверкузен с Димитър Бербатов, даде още доста страсти на почитателите на ЦСКА. И по тази причина го обичаха, по тази причина засвидетелстваха обичта си към него, по тази причина и в този момент всички скърбят за него, а Facebook е цялостен с негови фотоси и мемоари.
Раздаваше въодушевление и усмивки, съблекалнята на ЦСКА беше задружна, а на терена се действаше като пестник, удряше се крепко и безкомпромисно! Да, той вкара и поздрава с юмрука, въплъщение на единството, за което постоянно твърдеше, че би трябвало да го има. И всички да работят като пестник - управление, почитатели и играчи! Е, той съумя, макар че му подливаха вода, че на моменти играха против него, само че той не се съобщи!
Не се съобщи и продължи да води сурова борба с живота, когато почина и щерка му... още веднъж в автомобилна злополука. Е, в този момент ориста ги събра! Нито един родител не би трябвало да изживява това!!! Йешич откри сили да живее и да се бори, и рядко да приказва за тъгата, за празнотата, останала в сърцето му. Плачеше пред свои, прикриваше сълзите и раната в сърцето си. Сега мнозина плачат за него...
Тези сълзи са за теб, Генерале! Остави огромна празнина в сърцата на почитателите на ЦСКА и в никакъв случай не съобщи тима! За разлика от други.
Е, в този момент повече отвсякога ЦСКА е задължен за вземе купата! По генералски.
Сбогом, Майсторе!
Той донесе юбилейната 30-та купа на ЦСКА през сезон 2004/2005 и беше определен за треньор на годината в България за 2005-а.
Сърбинът, оставил и трайна диря в белградския Партизан, където израсна и актуалният ментор на армейците Саша Илич, беше един от обичаните хора. Беше мъжага, не позволяваше да му се бъркат в работата, в прехвърлянията... Казваше всичко, споделяше го в очите, без недомлъвки.
На 30-и ноември отпразнува своя 64-ти рожден ден и не съумя да се порадва още повече на живота.
Когато говореше за ЦСКА, той го правеше откровено и с жар в очите, все едно е проплакал на Българска войска ", все едно е младеж на клуба.
Дори не произнасяше името на Левски, когато даваше изявленията и конференции, постоянно наричаше сините " нашият противник ". Но не се заяждаше, правеше го с финес и почитание, все едно е приключил Сорбоната. Затова и множеството последователи на Левски пишат под постовете в обществената мрежа: " заслужен съперник ", което не е маловажно.
Йешич завладя " Анфийлд Роуд ", победи Байер Леверкузен с Димитър Бербатов, даде още доста страсти на почитателите на ЦСКА. И по тази причина го обичаха, по тази причина засвидетелстваха обичта си към него, по тази причина и в този момент всички скърбят за него, а Facebook е цялостен с негови фотоси и мемоари.
Раздаваше въодушевление и усмивки, съблекалнята на ЦСКА беше задружна, а на терена се действаше като пестник, удряше се крепко и безкомпромисно! Да, той вкара и поздрава с юмрука, въплъщение на единството, за което постоянно твърдеше, че би трябвало да го има. И всички да работят като пестник - управление, почитатели и играчи! Е, той съумя, макар че му подливаха вода, че на моменти играха против него, само че той не се съобщи!
Не се съобщи и продължи да води сурова борба с живота, когато почина и щерка му... още веднъж в автомобилна злополука. Е, в този момент ориста ги събра! Нито един родител не би трябвало да изживява това!!! Йешич откри сили да живее и да се бори, и рядко да приказва за тъгата, за празнотата, останала в сърцето му. Плачеше пред свои, прикриваше сълзите и раната в сърцето си. Сега мнозина плачат за него...
Тези сълзи са за теб, Генерале! Остави огромна празнина в сърцата на почитателите на ЦСКА и в никакъв случай не съобщи тима! За разлика от други.
Е, в този момент повече отвсякога ЦСКА е задължен за вземе купата! По генералски.
Сбогом, Майсторе!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ