Месни Заговезни: Традиции, обичаи и символика на празника
е един от най-значимите празници в православния календар , обвързван с подготовката за Великденския пост . Този ден бележи последния миг , в който християните могат да употребяват месо , преди да преминат към млечни артикули и по-лека храна през идната седмица. Празникът носи значимо алегорично значение и е съпроводен от богати обичаи , непокътнати и до през днешния ден в българския национален обичай.
Кога се чества Месни Заговезни?
Месни Заговезни се отбелязва постоянно в неделя , осем седмици преди Великден. Датата му е преносима и зависи от деня на Възкресение Христово. Тази година се пада на 23 февруари . Следващата неделя след този празник е Сирни Заговезни , когато дефинитивно се стопира потреблението на скотски артикули и стартира строгият Великденски пост.
Традиции и традиции на празника
Трапезата на Месни Заговезни
Основният акцент на празника е вечерята, на която фамилията се събира, с цел да си хапне за финален път месни ястия преди поста. На трапезата обичайно участват:
- Печено месо – нормално свинско или пилешко;
- Колбаси и кървавици;
- Баница с месо;
- Пълнени чушки с кайма;
- Супи и яхнии с месо.
След Месни Заговезни месото към този момент не се употребява , само че млечните артикули към момента са разрешени до идната седмица.
Подготовка за прошката
Месни Заговезни е предходник на Сирни Заговезни – денят, в който българите желаят и дават амнистия . В този интервал хората стартират да се настройват духовно , като заобикалят спорове и се приготвят за идното филтриране посредством пост и примирение.
Хората и веселбите
В някои райони на България празникът се свързва с веселби и национални традиции. Младежите провеждат огромни събирания, на които се пеят песни и се играят хора . В предишното по това време се провеждали и сватби , тъй като след Заговезни следва дълъг интервал на самоограничение и фамилни тържества не се вършат до Великден.
Месни Заговезни в българската традиция
Макар през днешния ден празникът да не се отбелязва толкоз тържествено, както в предишното, в доста фамилии към момента се съблюдава традицията на последната месна вечеря. Това е време за сближение , за осъзнаване на духовните полезности и за подготовка за пречистването, което носи постът.
Спазването на тези традиции не е просто религиозна традиция, а метод да съхраним връзката си с българските корени и да предадем националната мъдрост на идващите генерации.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Британски всекидневник съпоставя България с Майорка!
