е един от най-младите владетели в българската история, възкачил се

Българската историята с Румен Петков: Управлението на Коломан I Асен – детето цар

е един от най-младите владетели в българската история, възкачил се на престола едвам на седемгодишна възраст . Той наследява мощната страна, построена от неговия татко Иван Асен II, само че ръководството му е изпълнено с провокации, които бързо разкриват уязвимостта на царството. Външният напън от татарите, вътрешните междуособици и дипломатическите игри на европейските сили вършат интервала на неговото царуване изключително комплициран.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин макар напъните на регентството да резервира стабилността на страната, България е принудена да одобри васална взаимозависимост от Златната орда, а вътрешните спорове сред болярските среди в допълнение отслабват страната. Политическите интриги доближават своя връх с мистериозната гибел на Коломан I Асен, който умира едвам на 12-годишна възраст. Неговото малко и бурно царуване е показателно за несигурността в България след златния век на Иван Асен II и началото на интервал на династични битки и външни закани.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ “Детето цар “ – седемгодишният Коломан I Асен встъпва на престола през 1241 година Син е на цар Иван Асен ІІ и е роден през 1234 година от втория му брак с унгарката Анна-Мария Арпад. Името му се изяснява с унгарското въздействие в българския царски двор. През ХI-ХIII век в Унгария и Австрия е извънредно уважаван Св. Коломан, братът на майка му също се казвал Коломан. Малолетният цар се възкачва на българския трон във време, когато страната ни е с една от най-обширните си територии, оставена му в завещание от татко му. Положението в страната от ден дневно става все по обезпокоително, в резултат на засилващия се напън от страна на татарите, които по това време опустошават Средна Европа.

От есента на 1242 година, на връщане от маджарските земи, татарските орди на хан Бату /внукът на Чингиз хан/ опустошават Северна България и принуждават търновското регентство да одобри васална зависимост. България стартира да заплаща годишен налог на образувалата се в Южна Русия татарска страна, Кипчакското ханство, известно в Европа под названието „ Златната орда “. Освен външните проблеми, България е раздирана и от вътрешни междуособици. Регентството, ръководено от търновския патриарх Йоаким I Български, като аставник на малолетния цар, възобновява мирните контракти с Латинската империя в Константинопол и с Никейската империя.

Сърбия употребява това и се откъсва от българската си взаимозависимост. През 1245 година папа Инокентий ІV, основавайки се на унията, подписана от Калоян и на майчиния маджарски жанр на Коломан І Асен изпраща писмо, в което упорства българският цар да върне народа си в лоното на римската черква. Папата даже дава обещание да свика космополитен църковен събор, който да промени статута на българската черква. Регентството в Търново обаче оставя това писмо без отговор. В края на август 1246 година младият български цар умира на 12-годишна възраст. Недоволна болярска формация, отпред с третата жена на Иван Асен II – Ирина Комнина Дукина, отравя Коломан I Асен и на престола се възкачва нейният наследник Михаил II Асен, който също е невръстен. “

Очаквайте идната неделя още исторически обстоятелства, свързани с българската история, показани от доктор Румен Петков.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия