Кирил Кадийски за Фрог: Госпожо, не се дръжте като последна прима! Господине, не се дръж като другар...
Е, часовникът към този момент го няма, живеем в електронни времена, само че позата е останала (живели сме въпреки всичко социализма). Или да не се виждат изтънелите пръсти.
Лошо е, когато изтъкнати създатели, български международни създатели, се държат на сцената на живота, като че ли са към момента под нестихващите овации на оная, другата сцена, под прожекторите. Които скоро ще угаснат. Или когато би трябвало да кажат в случай че не тежката, то най-малко честната си дума, те не престават да си смучат пръстите – много естествена за тях поза, само че единствено когато пишат личните творби.
Да си славянка, не е неприятно, както няма нищо неоправдателно в това да си рускиня или украинка, само че когато децата на едната избиват децата на другата, неприятно е да си човек, който се задоволява единствено и само да види и заявява, че видите ли това били неприятни работи и ти си доста срещу да се случват такива неща. Лошо е да гледаш по какъв начин плачат майките – едните за своите затрупани в руините на детските градини и лечебни заведения дечица, а другите за синовете си, изпратени като пушечно месо и към този момент трупове, изоставени за плячка на гарваните. Тук би трябвало ясно и изрично да се каже кои са ястребите и гарваните – и едните, и другите измамили и подвели своите жертви – и в случай че не може да бъдат наказани и осъдени дейно, то да бъдат прокълнати с някоя от тия женски обети над гроба на убитото ти дете, които рано или късно стигат същинския палач.
Да си хуманист е хубаво, значи да обичаш и обособения човек, и човечеството като цяло. А и всяко живо създание. И конят, и кучето, и безропотният вол са оживели, тъй като са помагали за оцеляването на индивида и той им е помагал и се е грижил, и се грижи към момента за тях. Но към чакалите, койотите и хиените (и най-много към тия в политика) не би трябвало да се демонстрира и капка благосклонност. Не на прага на апокалипсиса, в самия апокалипсис, тъй като той от началото на 20 век към този момент тече и се подвига все по-застрашително към апогея си, да се престараваш в политкоректност с приказки за чистокръвни ангорски котки си е чисто занемаряване на действителните човешки болки. Единадесет годишното момченце – не хванато за майчината ръка, самичко извървяло километри, с цел да избяга от пълзящия по петите му пъклен жупел – то би трябвало да ни вълнува и тревожи, а не толкоз пудела, който под час водим в парка, с цел да препикае в най-хубавия случай някое дърво, а в най-лошия да оака алеята, защото ние към момента не сме привикнали – сякаш европейци – да почистваме след него.
Никой не желае от теб да кажеш, че очакваш доста скоро да видиш овъгления мъртвец на Путин в подножието на кремълската стена измежду гробовете на неговите кумири, само че може и просто си задължен да го назовеш, да кажеш кой е той. Само това, в случай че не ти стига храброст да огласиш и прозрението си, че Байдън (не е наложително иронично Бай Байдън, нито „ Гуд бай, Байдън”) в устрема си да го прати за зелен хайвер даде на Путин зелен семафор да нахлуе в Украйна. И каква подигравка – вместо да марширува по Крешчатик, той се натресе на Зеленски. Комедийният артист, който играе блестящо Крал Лир, до момента в който кандидатът за съветския престол се върти като шут в нозете на призрака на Петър Велики и не е надалеч денят, когато той ще му тегли шута... Никой не желае от тебе чак толкоз, само че не и да мрънкаш, че с не знам какъв брой си % съгласно Алфа Бета и Ала Бала му бил понижен рейтингът. Рейтингът може да му пада, само че апетитът му пораства и ще пораства, посредством и на такива като теб. И не към 1939 година се мъчи да върне света Путин – единствено тъй като, видите ли, това време било разнищено в новия ти разказ, тласка го към 2039 година, времето, когато – добре си го споделил най-сетне! – „ в първия ден след апокалипсиса няма да има никакви медии. Най-важното събитие в историята на човечеството ще остане неотразено”. Капката мед във варела с катрана на войната обаче не може да има резултата на капката катран в кацата с меда.
Законът за отбрана на детето не разрешава децата да бъдат експлоатирани по какъвто и да е метод, в това число и от личните им родители. Така че когато се връщаш вечер вкъщи, не е належащо да обясняваш на невръстната си щерка възгледите си за войната, единствено с цел да придадеш някаква достоверност и надали не уникалност на съчиненията си, все едно определени или събрани. А в случай че е поотраснала, добре е да намериш внимателен метод да й кажеш да не сере в наличието на гаджето си, тъй като може да се изложи както баща й преди години, въпреки той да е бил и по-възрастен от нея и затова е трябвало да бъде от малко малко помъдрял.
Госпожо, Господине! Кураж! Ако се окажете ненадейно в цялостен мрак, не се опасявайте – не е „ първия ден след апокалипсиса”. Просто инспициентът на международната сцена е минал и е изключил прожекторите...
Кирил Кадийски
Лошо е, когато изтъкнати създатели, български международни създатели, се държат на сцената на живота, като че ли са към момента под нестихващите овации на оная, другата сцена, под прожекторите. Които скоро ще угаснат. Или когато би трябвало да кажат в случай че не тежката, то най-малко честната си дума, те не престават да си смучат пръстите – много естествена за тях поза, само че единствено когато пишат личните творби.
Да си славянка, не е неприятно, както няма нищо неоправдателно в това да си рускиня или украинка, само че когато децата на едната избиват децата на другата, неприятно е да си човек, който се задоволява единствено и само да види и заявява, че видите ли това били неприятни работи и ти си доста срещу да се случват такива неща. Лошо е да гледаш по какъв начин плачат майките – едните за своите затрупани в руините на детските градини и лечебни заведения дечица, а другите за синовете си, изпратени като пушечно месо и към този момент трупове, изоставени за плячка на гарваните. Тук би трябвало ясно и изрично да се каже кои са ястребите и гарваните – и едните, и другите измамили и подвели своите жертви – и в случай че не може да бъдат наказани и осъдени дейно, то да бъдат прокълнати с някоя от тия женски обети над гроба на убитото ти дете, които рано или късно стигат същинския палач.
Да си хуманист е хубаво, значи да обичаш и обособения човек, и човечеството като цяло. А и всяко живо създание. И конят, и кучето, и безропотният вол са оживели, тъй като са помагали за оцеляването на индивида и той им е помагал и се е грижил, и се грижи към момента за тях. Но към чакалите, койотите и хиените (и най-много към тия в политика) не би трябвало да се демонстрира и капка благосклонност. Не на прага на апокалипсиса, в самия апокалипсис, тъй като той от началото на 20 век към този момент тече и се подвига все по-застрашително към апогея си, да се престараваш в политкоректност с приказки за чистокръвни ангорски котки си е чисто занемаряване на действителните човешки болки. Единадесет годишното момченце – не хванато за майчината ръка, самичко извървяло километри, с цел да избяга от пълзящия по петите му пъклен жупел – то би трябвало да ни вълнува и тревожи, а не толкоз пудела, който под час водим в парка, с цел да препикае в най-хубавия случай някое дърво, а в най-лошия да оака алеята, защото ние към момента не сме привикнали – сякаш европейци – да почистваме след него.
Никой не желае от теб да кажеш, че очакваш доста скоро да видиш овъгления мъртвец на Путин в подножието на кремълската стена измежду гробовете на неговите кумири, само че може и просто си задължен да го назовеш, да кажеш кой е той. Само това, в случай че не ти стига храброст да огласиш и прозрението си, че Байдън (не е наложително иронично Бай Байдън, нито „ Гуд бай, Байдън”) в устрема си да го прати за зелен хайвер даде на Путин зелен семафор да нахлуе в Украйна. И каква подигравка – вместо да марширува по Крешчатик, той се натресе на Зеленски. Комедийният артист, който играе блестящо Крал Лир, до момента в който кандидатът за съветския престол се върти като шут в нозете на призрака на Петър Велики и не е надалеч денят, когато той ще му тегли шута... Никой не желае от тебе чак толкоз, само че не и да мрънкаш, че с не знам какъв брой си % съгласно Алфа Бета и Ала Бала му бил понижен рейтингът. Рейтингът може да му пада, само че апетитът му пораства и ще пораства, посредством и на такива като теб. И не към 1939 година се мъчи да върне света Путин – единствено тъй като, видите ли, това време било разнищено в новия ти разказ, тласка го към 2039 година, времето, когато – добре си го споделил най-сетне! – „ в първия ден след апокалипсиса няма да има никакви медии. Най-важното събитие в историята на човечеството ще остане неотразено”. Капката мед във варела с катрана на войната обаче не може да има резултата на капката катран в кацата с меда.
Законът за отбрана на детето не разрешава децата да бъдат експлоатирани по какъвто и да е метод, в това число и от личните им родители. Така че когато се връщаш вечер вкъщи, не е належащо да обясняваш на невръстната си щерка възгледите си за войната, единствено с цел да придадеш някаква достоверност и надали не уникалност на съчиненията си, все едно определени или събрани. А в случай че е поотраснала, добре е да намериш внимателен метод да й кажеш да не сере в наличието на гаджето си, тъй като може да се изложи както баща й преди години, въпреки той да е бил и по-възрастен от нея и затова е трябвало да бъде от малко малко помъдрял.
Госпожо, Господине! Кураж! Ако се окажете ненадейно в цялостен мрак, не се опасявайте – не е „ първия ден след апокалипсиса”. Просто инспициентът на международната сцена е минал и е изключил прожекторите...
Кирил Кадийски
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ