Дзен - това е сложно нещо! Великите майстори с векове

Дзен - това е комплицирано нещо! Великите майстори с епохи разказвали удивителни истории или сами са ставали основни герои в загадъчните митове. Всяка от тези митове прилична на вишна: ние изяждаме сочния, мек плод, само че изхвърляме костилката, въпреки че тъкмо от нея ще израсне след време едно прелестно дърво.

Не можеш да откраднеш луната

 Един дзен-майстор живеел простичко, в дребна барака в полите на планината. Веднъж в колибата влезнал апаш и открил, че в нея няма нищо, което да си заслужава да бъде откраднато. Точно тогава майсторът се върнал у дома и заварил крадеца в колибата си. „ Ти си минал дълъг път, с цел да ме навестиш – споделил той на бродягата – и не би трябвало да си тръгнеш с празни ръце. Моля те, вземи като подарък моята дреха ”. Крадецът бил изумен. Той взел дрехата и безшумно си тръгнал. Тогава майсторът седнал гол, любувайки се на луната. „ Бедното момче – замислено си споделил той, - по този начин ми се искаше да му подаря тази прелестна луна... ”

Ако обичаш, бит намерено

 Двадесет монаси и една монахиня, която се казвала Есюн, се занимавали с медитация при един дзен-учител. Есюн била доста миловидна, въпреки че главата и била обръсната, а облеклата ибили скромни. Няколко монаси се влюбили скрито в нея. Един от тях и написал любовно обръщение, упорито молейки я да се срещнат уединено. Есюн не му дала отговор. На идващия ден учителят провеждал занимание на групата. Когато то приключило, Есюн станала. Обръщайки се към този, който и написал писмото, тя споделила: „ Ако ти в действителност ме обичаш – ела и ме прегърни ”.

Калният път

 МонаситеТандзан и Екидо вървели един път по един кален път. Валял пороен дъжд. Минавайки около един кръстопът, те срещнали красива госпожица с копринено кимоно и копринен шал, която не можела да мине през дълбоката тиня на пътя. „ Хайде, да минем ” – незабавно и споделил Тандзан. Взел я на ръце и я пренесъл през калта. Екидо не споделил нищо и мълчал, до момента в който не стигнали до храма. Тогава той към този момент не съумял да се стърпи и споделил: „ Ние монасите би трябвало да стоим по-далеч от дами, изключително от младите и красивите. Те са рискови. Защо направи това? ” „ Аз оставих момичето там - отвърнал Тандзан. - А ти още ли я носиш? ”

Мигът е по-скъп от богатство

 Един значим господин помолил дзен-учител да му каже по какъв начин да прекарва времето си. Имал чувството, че прекарва прекомерно доста време в своето институция. Учителят написал 8 китайски признака и му ги дал: Този ден няма да се повтори. Мигът е по-скъп от богатство. Този ден няма да пристигна още веднъж. Всяка минута е скъпо богатство.

Така ли е?

 Един дзен-учител бил прочут измежду своите съседи с това, че водил благоверен живот. В прилежащата къща живеела една красива госпожица, чиито родители имали малко магазинче. Един ден те разбрали, че щерка и скоро ще роди дете. Те изпаднали в гняв. Девойката отказала да каже кой е татко на детето, само че след доста ангажименти тя показала учителя като бащата. Разгневени нейните родилите отишли при него. „ Така ли е? ” – било единственото, което той им отвърнал. След като детето се родило, те го донесли при учителя. По това време той бил изгубил всякакво почитание на съседите, само че това въобще не го вълнувало. Учителят обкръжил детето с грижи и топлина, вземал от съседите мляко за него и всичко, от което то се нуждаело. След година дъщерята въпреки всичко не издържала и споделила истината на своите родители: татко на детето бил младеж, който работи на рибния пазар. Бащата и майката на девойката отишли незабавно при учителя и го помолили за амнистия, дълго му се извинявали и го молили да им върне детето. Той драговолно им дал прошка. Връщайки им детето, той споделил единствено: „ Така ли е? ”

Пляскане с една длан

 „ Ти можеш да чуеш пляскането на две ръце, когато те се удрят една в друга – споделил Мокурай. – Сега ми покажи пляскането с една ръка ”. Тойо се поклонил и отишъл в стаята си, с цел да си намерения. През прозореца той чул музиката на гейшите. „ Ах, разбрах! ” – възкликнал той. На идната вечер, когато учителят го помолил да покаже пърпорене с една ръка, Тойо почнал да свири музиката на гейшите. „ Не, не – споделил Мокурай, - това няма да стане. Това не е пърпорене с една ръка. Ти въобще не си го схванал ”. Мислейки, че музиката ще му пречи, Тойо се усамотил на по-спокойно място. И още веднъж се отдал на медитация. „ Какво ли може да бъде пърпорене с една ръка? ” Той чул по какъв начин някъде капе вода. „ Разбрах ” – помислил си Тойо. Когато идващия път се оказал пред учителя, Тойо посочил по какъв начин капе водата. „ Какво е това? – попитал Мокурай. – Това е тон на капеща вода, а не пърпорене на ръката. Опитай още един път ”. Напразно медитирал Тойо, с цел да чуе пляскането на една ръка. Той чул шума напразно, само че и този тон бил отритнат. Той чул вика на совата, само че и това било неуместно. Повече от 10 пъти отивал Тойо при Мокурай с най-различни звуци – всичко било неправилно. Почти една година той обмислял какво ли би могло да бъде пърпорене с една ръка. Накрая дребният Тойо стигнал до същинска медитация и минал рамките на звуците. „ Аз повече не можех да ги групирам – обяснил той по-късно, - по тази причина доближих до беззвучния тон ”. Тойо осъзнал пляскането с една ръка.

Превод от съветски език: Александър Василев

Инфо: www.adme.ru