Истории от миналия век: Как едни пантофи разкриха Дядо Мраз?
Дядо Коледа несъмнено е една от най-емблематичните фигури в наши дни. Децата постоянно го дефинират като техен любимец - в конкуренция с Феята на зъбките и Торбалан. Белобрадият дъртак е благ, със занимателен смях и има цяла войска елени, джуджета и други приказни същества, които го вършат още по-специален.
Как да не го обикнеш? Когато наближи краят на годината, стартира и трескавата подготовка – писмо с стремежи и благодарности до джуджетата на Дядо Коледа, накичване на коледната елха и други. Определено става дума за един прочувствен интервал за всяко малко дете. Това не е реалност от през вчерашния ден и през днешния ден. През миналия век тази традиция също е била толкоз забавна и почитана, само че с някои промени.
Snow Maiden & Santa Claus - Retold Russian Fairy Tales: Snegurochka & Ded Moroz - Winter Russian Fairy Tales for New Year's C AFI8CUL
— Krystal.Fay75eHXq (@fay75ehxq)
Ако си мислите, че единствено вие сте чакали с неспокойствие да чуете „ Хо-хо-хо “ и да получите чаканата поръчка от приятния белобрад дъртак, то би трябвало да знаете, че това надалеч не е по този начин. Родителите ви също в миналото са били на тази възраст и са чакали на вратата с усмивка на разположение.
Образът на радостния възрастен господин, облечен в червен костюм, произлиза от Свети Николай. В България, както в доста страни от Източния блок по това време, той е носил името Дядо Мраз. Разбира се, Дед Мороз също е имал помощници и Снежанка или Снегоръчка го е съпътствала на всички места, помагайки за раздаването на подаръците.
Основната разлика е била, че по това време значимият празник е бил посрещането на новата година и точно тогава се е появявал той, с цел да изненада послушните деца.
Дядо Мраз бе митична фигура за мен в моето детство и постоянно си задавах въпроса какъв брой ли друго е било да си дете през миналия век.
Тогава баба ми описа една от фамилните ни истории: Как пантофите на Дядо Мраз унищожиха празника на цяла детска градина.
Годината е 1975, още веднъж е декември и още веднъж предстоят празничните дни. Всички домове кипят от трескава подготовка, а една детска градина в дребен недодялан град край Дунава остава без своите Дядо Мраз и Снежанка, които всяка година я посещават с торба с дарове.
Това е градината на моята майка, която тъкмо по това време я посещава и точно тя е едно от тези деца. Разбира се, нейната роля ще бъде доста по-голяма. Детските учителки са разочаровани и търсят метод по какъв начин да върнат положителното въодушевление на децата, които всеки ден питат: „ Кога ще пристигна Дядо Мраз? “.
Ded Moroz (Santa Claus) delivering presents in the Soviet Union (1979)
— Groovy History (@GroovyHistory)
Единствената опция, която се изправя пред тях е някой от родителите да поеме тази роля, каквато и постоянно е била практиката. В случая, със задачата се заема моя дядо, който взема за своя помощница по-голямата си щерка. След известно търсене на костюми и подготовка, те се насочат към детската градина, където към този момент са се събрали всички дечица. Започва раздаването на подаръците, смях и врява изпълват постройката, а щастието се усеща във въздуха.
Тогава обаче идва моментът своя подарък да получи моята майка. Тя, с присъщата си проницателност, отивайки да седне в скута на Дядо Мраз за фотография, незабавно вижда малък подробност – Дядо Мраз носи пантофите на татко ѝ. Тогава мощно възклицание достигнало до ушите на всички: „ Защо Дядо Мраз е с татковите пантофи, а Снежанка наподобява на кака? “.
Всички останали по местата си и не знаели какво да отговорят. Децата почнали да задават въпроси, а някои даже да плачат, осъзнавайки истината. Дегизираният дядо опитал да разведри ситуацията, само че децата търсели отговори. Все пак всички били щастливи, получавайки мечтаните играчки. За жал, към този момент било ясно за дребните човечета, че Дядо Мраз е митична фигура, а подаръците идват непосредствено от родителите им.
Така в един дребен град и в една детска градина, фигурата на Дядо Мраз била развенчана поради един възклик и разпознати пантофи.
Как да не го обикнеш? Когато наближи краят на годината, стартира и трескавата подготовка – писмо с стремежи и благодарности до джуджетата на Дядо Коледа, накичване на коледната елха и други. Определено става дума за един прочувствен интервал за всяко малко дете. Това не е реалност от през вчерашния ден и през днешния ден. През миналия век тази традиция също е била толкоз забавна и почитана, само че с някои промени.
Snow Maiden & Santa Claus - Retold Russian Fairy Tales: Snegurochka & Ded Moroz - Winter Russian Fairy Tales for New Year's C AFI8CUL
— Krystal.Fay75eHXq (@fay75ehxq)
Ако си мислите, че единствено вие сте чакали с неспокойствие да чуете „ Хо-хо-хо “ и да получите чаканата поръчка от приятния белобрад дъртак, то би трябвало да знаете, че това надалеч не е по този начин. Родителите ви също в миналото са били на тази възраст и са чакали на вратата с усмивка на разположение.
Образът на радостния възрастен господин, облечен в червен костюм, произлиза от Свети Николай. В България, както в доста страни от Източния блок по това време, той е носил името Дядо Мраз. Разбира се, Дед Мороз също е имал помощници и Снежанка или Снегоръчка го е съпътствала на всички места, помагайки за раздаването на подаръците.
Основната разлика е била, че по това време значимият празник е бил посрещането на новата година и точно тогава се е появявал той, с цел да изненада послушните деца.
Дядо Мраз бе митична фигура за мен в моето детство и постоянно си задавах въпроса какъв брой ли друго е било да си дете през миналия век.
Тогава баба ми описа една от фамилните ни истории: Как пантофите на Дядо Мраз унищожиха празника на цяла детска градина.
Годината е 1975, още веднъж е декември и още веднъж предстоят празничните дни. Всички домове кипят от трескава подготовка, а една детска градина в дребен недодялан град край Дунава остава без своите Дядо Мраз и Снежанка, които всяка година я посещават с торба с дарове.
Това е градината на моята майка, която тъкмо по това време я посещава и точно тя е едно от тези деца. Разбира се, нейната роля ще бъде доста по-голяма. Детските учителки са разочаровани и търсят метод по какъв начин да върнат положителното въодушевление на децата, които всеки ден питат: „ Кога ще пристигна Дядо Мраз? “.
Ded Moroz (Santa Claus) delivering presents in the Soviet Union (1979)
— Groovy History (@GroovyHistory)
Единствената опция, която се изправя пред тях е някой от родителите да поеме тази роля, каквато и постоянно е била практиката. В случая, със задачата се заема моя дядо, който взема за своя помощница по-голямата си щерка. След известно търсене на костюми и подготовка, те се насочат към детската градина, където към този момент са се събрали всички дечица. Започва раздаването на подаръците, смях и врява изпълват постройката, а щастието се усеща във въздуха.
Тогава обаче идва моментът своя подарък да получи моята майка. Тя, с присъщата си проницателност, отивайки да седне в скута на Дядо Мраз за фотография, незабавно вижда малък подробност – Дядо Мраз носи пантофите на татко ѝ. Тогава мощно възклицание достигнало до ушите на всички: „ Защо Дядо Мраз е с татковите пантофи, а Снежанка наподобява на кака? “.
Всички останали по местата си и не знаели какво да отговорят. Децата почнали да задават въпроси, а някои даже да плачат, осъзнавайки истината. Дегизираният дядо опитал да разведри ситуацията, само че децата търсели отговори. Все пак всички били щастливи, получавайки мечтаните играчки. За жал, към този момент било ясно за дребните човечета, че Дядо Мраз е митична фигура, а подаръците идват непосредствено от родителите им.
Така в един дребен град и в една детска градина, фигурата на Дядо Мраз била развенчана поради един възклик и разпознати пантофи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ