Дядо Ильо – хайдутинът, борил се за правдата до 93-годишна възраст
Дядо Ильо Малешевски, Малешевец, Илия Марков Попгеоргиев – това е една и съща персона, известният на всички ни Ильо челник. Мнозина го назовават „ последния бунтовник “.
Както и да го назовем, обаче, той си остава именит народен воин и бунтовник, борил се до края на живота си с несправедливостта.
Ражда се през 1805 г. в Берово, в днешна Македония, в оскъдно земеделско семейство. Момчето пособие на родителите си, постоянно ходело да пасе коне и овце. Не оставали скрити мозъка и съобразителността на дребния Илия. За страдание, момчето останало необразовано, защото в Берово нямало учебно заведение.
На 25 годишна възраст Ильо отпътувал за Рилския манастир откакто попречил на локалния бюлюкбашия да задява сестрите му. Там се цанил за пандурин – надзирател на манастирските парцели от върлуващите разбойнически шайки. В Рила се срещнал с редица просветители, измежду които и Неофит Рилски. Чести били и срещите му с хайдути. Осем години прекарва там.
За известно време се прибира в родното Берово, защото се дами. Раждат му се три деца. Но през 1850 г брат му е погубен от засада от Мехмед байрактар. Ильо убива турчина и е заставен да избяга в планината. Събира дребна тайфа, с която се подвизава няколко години из Малешевско, Пиянец и Осогово. Байрактар е сестра му Мария Попгеоргиева, която също е хайдутка. Жителите на селата в близост се чувствали предпазени от четата на Ильо. Турците несъмнено се стреснали от увеличаващата се популярност на хайдутина и от дързостта му да санкционира поред.
Стигнало се до такава степен, че мюдюринът на Радовиш се наел да договаря с Ильо. Хайдутинът, без да му мигне окото декларирал, че до момента в който не престанат беззаконията и насилията над българското население, няма да постави оръжие – нито той, нито който и да бил от четниците му. След като в Цариград чули тези думи, предложили да се обещае на Ильо Марков опрощаване на всичко, в случай че той прекрати хайдушкия си поминък и спокойно се прибере при фамилията си в Берово. Войводата дал единодушието си, само че при изискване, че му се издаде документално помилван, което ще подсигурява безнаказаността за него и другарите му. Властта била принудена да одобри поставеното изискване и да го извърши.
Така хайдушката активност на Ильо била спряна, дружината разпусната и той се върнал със фамилията си в Берово. Там, обаче, още помнели гибелта на Мехмед- байрактар и наели убийци за Ильо. Той усетил накъде вървят нещата, причакал палачите си и ги умъртвил. Така през 1855 г Ильо бил още веднъж в гората.
Властта бързо арестувала фамилията на Ильо и ги изпратили в Кюстендил без средства и прехранване. Кюстендилчани помагали колкото могат на дамата с трите ѝ деца.
През 1861 г Ильо челник отпътува за Белград, където става дясна ръка на Раковски. Заел се да образова доброволците в Първа българска легия. На идната година се случило по този начин, че поданици на Белград се конфронтирали с бойци от турския гарнизон в града. Крепостта, в която бил Ашир паша, била обсадена. Ильо впечатлил всички със смелостта си. Военните дейности били прекъснати поради намесата на непознати консули. Дядо Ильо и огромна част от хората му били настанени в Крагуевац. Две години по-късно дядо Ильо се връща отново в Белград. Там идват и двамата му синове.
Сърбите доста уважавали Ильо. Той бил чест гост на княз Михаил Обренович на военни паради, учения и стрелби. Дори получил медал и капитанско звание, както и месечна пенсия от 150 динара.
Дядо Ильо е на 70 години, когато през 1876 г сърбите се приготвят за война с Турция. Наред с всички, остарелият бунтовник образува своя чета от 300 индивида, измежду които и синовете му. Ильовата чета води независими сражения, само че по-късно хайдутите са прикрепени към руско-албанския батальон, командван от съветски офицери-доброволци. Дядо Ильо е тежко ранен в едно от сраженията. За да спасят живота му, го оперират и в продължение на месеци лежи в болница. Сестрата, която се грижи самоотвержено за него, става негова брачна половинка по-късно.
Ильо още се лекувал в болничното заведение, когато била оповестена Руско-Турската война през 1877 година Не след дълго получил покана от щаба на съветска войска да се включи във войната като челник на чета. Препоръчал го някогашният консул на Русия в Битоля. Въпреки, че не се бил възстановил изцяло, дядо Ильо с подготвеност приел. Веднага тръгнал към основния щаб в Свищов. Командването изпратило в Ловеч него и още няколко известни войводи. Там те и четите им били въоръжени и екипирани.
Смъртен акт на Ильо челник. Снимка: Уикипедия
Четата на дядо Ильо била включена в отряда на военачалник Гурко. Те трябвало да завладяват София и да ударят в тила турците, които атакували Шипка. Ильо получава медал за смелост от военачалник Гурко за приноса му при прекосяването на Балкана през зимата. Преди влизането в София, българските чети на Гурко били дадени на Ильо. На 27 декември Ильо открил краткотрайно ръководство в Радомир. Ильо освободил и Дупница. Въпреки проблемите край Кюстендил, дядо Ильо влиза в града като победител, само че постоянната турска войска го принуждава да се изтегли. Кюстендил е дефинитивно освободен на 17 януари благодарение на четата на дядо Ильо.
Ильо челник е награден с медал за смелост в Сан Стефано от съветския император. Това, обаче, не поставило завършек на бунтовническата му кариера. На 73 годишна възраст взе участие в Кресненско-Разложкото въстание в региона на днешния Благоевградски окръг.
Въстанието се провалило и дядо Ильо се завърнал в Кюстендил. Останал без средства, остарелият бунтовник бил заставен да моли за пенсия. Едва две години по-късно Народното събрание му отпуснало двеста лв. месечно, издействани след упоритото покровителство на младия народен представител Стефан Стамболов.
На 80 години дядо Ильо става доброволец в Сръбско-българската война. За заслуги в тази война Ильо Марков е награден с най-високото българско военно отличие – златен медал за смелост. Сръбското държавно управление, обаче, стопира пенсията, която му била дадена от княз Михаил Обренович.
Пенсията му от Народното събрание била понижена на 100 лева две години преди да почине на 93 години.
Автор: Десислава Михалева
