Внимавай какво носиш в сърцето си, когато поглеждаш в огледалото на живота
Дядо и внуче седели на земята покрай входа на един отдалечен град. Край тях пасели овцете. По пътя се задал млад мъж с раница на гърба и се обърнал към стареца:
- Добър ден. Не съм бил тук преди. Какви са хора, които живеят в този град?
Вместо отговор дядото го попитал:
- А какви бяха хората в града, от който идваш?
- Лоши, злобни, егоисти. Затова си потеглих.
- Е, сине, и тук хората не са по-различни, - отвърнал старецът.
Не след дълго по пътя се задал различен пасажер. Той доближил към дядото и внучето и попитал:
- Здравейте! Дядо, пристигам отдалеч. Кажи ми, какви са хората, които живеят в този град?
- А какви бяха хората в града, от който идваш?, - дал отговор на въпроса с въпрос възрастният мъж.
- О, прелестни бяха! Честни, благи и положителни. Мъчно се разделих с тях. Много другарства сътворих...
- Е, сине, и тук хората не са по-различни, - отвърнал старецът.
Когато пасажерът се отдалечил, внучето обърнало към дядото цялостните си с непорочност и изненада детски очи:
- Дядо, за какво им отговори по този начин? Кого от двамата излъга?
- Никого не съм излъгал, чедо мое – отвърнал старецът. – Очите на човек виждат със сърцето. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с мъка и засегнатост, това и ще срещаш по пътя си. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с схващане и любов, това и ще срещаш по пътя си. Или както някой беше споделил: " Светът е отражение на самите нас ". Затова внимавай какво носиш в сърцето си, когато поглеждаш в огледалото на живота, дете мое...
