Къде целува депутатът
Дядо Добри се пресели на небето преди седмица и по остаряла българска традиция всичко остаряло беше забравено и нищо ново не беше научено. Ако някой е очаквал, че след светия мъж, събрал дарения за църкви и манастири към милион на стотинки, ще се подреди навалица почитатели, се е излъгал, естествено. Пък и няма по какъв начин от прилежащата на " Свети Александър Невски " постройка, дето едни 240 човеци се съединяват в името на самостоятелни цели, да се проточи към храма индианска нишка. И всеки от съединителите да подари една стотна от нарасналата си заплата, инфектиран от образеца на дядо Добри. Не стана. И вярно. То ще е див популизъм, мерзко плагиатство, закъсняло подражаване и прочие.
Въпросът е различен: по какъв начин нито един от невероятните политлидери, елементарните партизани, национални избраници, висши служители и анализатори не обърна внимание на гениалния жест, който мъдрецът ни завеща. Снимката, на която светият дъртак целува ръка на дете, щеше да обиколи света, в случай че беше на Майка Тереза, на папата или пък на простосмъртната Меркел. Уви, и светците не си избират родното място, пък то постоянно се оказва отвън Шенген. Обаче най-малко в родното геополитическо пространство някой от тези наши първи трябваше да прозре символиката, която може да сътвори единствено един допрян от Бога влъхва, без научни трофеи пред името. Да целунеш ръката на бъдещето, беше обръщение тъкмо към тези, които претендират за водачи и лидерчета, национални пастири, водачи и вождове. Които ежедневно ни заплашват от малките екрани, че са загрижени за бъдещето на България.
По целувката ще ги познаете - това беше посланието на стареца. Няма по какъв начин да целуваш ръка на градския си партшеф, той да целува ръка на водача, водачът пък да целува ръка на боса, дето е платил предизборната акция, че и изборите, босът пък да целува водача, в случай че бъде почтено заплатен с почтена социална поръчка, и нещата да са наред. Пък и освен ръка, то в името на службицата, политкариерата и фамилния разцвет може да се наложи да целуваш и гъз, и предник - по този начин де, то партизанлъкът от дълго време към този момент не е непокътната територия за мъже. Там напряко си царува една джендър разноцветност.
И не е от голяма важност дали ще сме парламентарна, президентска, премиерска република при подобен републикански морал. С цялостна търпимост към стилистичното разнообразие на това целувание. Със 100 митинга " за " и " срещу " третия пол и нито един митинг против тази особена властова обич.
Ако желаете бъдеще, внимавайте кого и по какъв начин целувате. И сведете целуваните и целуващите до търпим за обществото брой. Това сподели старецът.
Ама не го схванаха.
Въпросът е различен: по какъв начин нито един от невероятните политлидери, елементарните партизани, национални избраници, висши служители и анализатори не обърна внимание на гениалния жест, който мъдрецът ни завеща. Снимката, на която светият дъртак целува ръка на дете, щеше да обиколи света, в случай че беше на Майка Тереза, на папата или пък на простосмъртната Меркел. Уви, и светците не си избират родното място, пък то постоянно се оказва отвън Шенген. Обаче най-малко в родното геополитическо пространство някой от тези наши първи трябваше да прозре символиката, която може да сътвори единствено един допрян от Бога влъхва, без научни трофеи пред името. Да целунеш ръката на бъдещето, беше обръщение тъкмо към тези, които претендират за водачи и лидерчета, национални пастири, водачи и вождове. Които ежедневно ни заплашват от малките екрани, че са загрижени за бъдещето на България.
По целувката ще ги познаете - това беше посланието на стареца. Няма по какъв начин да целуваш ръка на градския си партшеф, той да целува ръка на водача, водачът пък да целува ръка на боса, дето е платил предизборната акция, че и изборите, босът пък да целува водача, в случай че бъде почтено заплатен с почтена социална поръчка, и нещата да са наред. Пък и освен ръка, то в името на службицата, политкариерата и фамилния разцвет може да се наложи да целуваш и гъз, и предник - по този начин де, то партизанлъкът от дълго време към този момент не е непокътната територия за мъже. Там напряко си царува една джендър разноцветност.
И не е от голяма важност дали ще сме парламентарна, президентска, премиерска република при подобен републикански морал. С цялостна търпимост към стилистичното разнообразие на това целувание. Със 100 митинга " за " и " срещу " третия пол и нито един митинг против тази особена властова обич.
Ако желаете бъдеще, внимавайте кого и по какъв начин целувате. И сведете целуваните и целуващите до търпим за обществото брой. Това сподели старецът.
Ама не го схванаха.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ