Дядо – кореняк родопчанин – обичаше приживе да разказва забавни

Дядо – кореняк родопчанин – обичаше приживе да споделя занимателни истории за младостта си, за първите споделени мигове в новия дом с булката си – баба и за сложната връзка сред нея и родителите му, подбудена от спецификата на този мелодичен родопски акцент, който в случай че не познаваш, мъчно ще схванеш.

Слушах неведнъж една и съща история и всякога ми беше и занимателна, и блага. Приседнала край печката, в която закачливо припламваха сухи борови дръвчета, нагласяща огромните си розови панделки, слушах в унес и детското ми гласче огласяше с нехаен смях селската стаичка, осветена от газеничето на стената. Сладки моменти, които през днешния ден от дистанцията на времето правя оценка още по-силно, че съм имала шанса да ги претърпя, и съм схванала, че няма разкош, който да размени дългите снежни зимни вечери при баба и дядо.

Особено се забавлявахме с историята за сакулката, която е в огромния ляв. Тази история е колкото смешна, толкоз и сериозна, тъй като разкрива най-пълно благосъстоянието на родопския акцент, пъстър с думи, чието значение е прекомерно евентуално да не разберете, в случай че не владеете диалекта. 

В този роман свекървата – майка на дядо ми – желае от снахата – баба – торбата, която се намира в обора, само че баба дълго е търсила нещо непознато като предмет, което би могло да е сакулка в ляво в стаичките. Ляв и сакулка са точно от тези сложни за разгадаване думи на родопски акцент, които са се запечатали в съзнанието ми от снежните вечери, озаряващи нощта с вълшебния метод, по който покритата с бяло земя отразява луната, прекарани с баба и дядо и техните разкази по претърпяно, съхранили мемоари, корени и история, която и през днешния ден съпреживявам.

Освен сакулка и ляв съм ви подготвила още 18 забавни диалектни думи, всяка от които има своята история, заради което смисълът им се е запечатал в мозъка ми като нещо благо, особено и чисто като детство на село, като баба и дядо. 

- Кестисвам – тази забавна дума от родопския акцент няма нищо общо с кесията на родопчани и надалеч не значи, че си прибрал на несъмнено пендарите.

Сигурно е, че те ще останат неприбрани и ще изчезнат, тъй като кестисвам значи, че си се уморил и оставяш прибирането на някой различен. В случая на снахата. Някои думи на родопски акцент, останали неразбрани, костват скъпо – изчезнали пендари. 

- Гърмидол – евентуално сте чували тази дума, само че не знаете, че е на родопски акцент. Днес тя най-често се употребява за човек, който приказва високо: " Този какъв е гърмидол, като приказва го слушам чак през 3 стени “, само че гърмидол значи дракус, а не гръмък. Така че, в случай че ви нарекат по този начин, не се стремете да шепнете, а да сложите един празен стол на софрата за невидимия дракус по остаряла традиция, с цел да не ви накаже. 

- Бално – в случай че ти е бално, не ти се слушат родопски песни и не ти се върви на бал, тъжно ти е – има огромна разлика. 

- Галям – не, не сте галили възрастния родопчанин, разказал ви достоверна родопска приказка, оставила дълбока диря в душата ви, харесалите сте го, за какво " галям “ на родопски значи " одобрявам “. Дъщата няма нищо общо нито с тъщата, нито с дъщерята, тъй като на родопски акцент значи тепавица. Ах, тези родопчани… 

- Ако родопчани ви изпратят за зуници, наберете им горски ягоди. Откъсайте и за себе си, няма по-сладки ягоди от тези, родени на слънчевите поляни в полите на Родопите и споделени под дебела борова сянка. 

- Не цъкайте с език, мислейки какъв брой невъзпитани и груби са хората в това особено кътче от страната ни, в случай че родопчани ви изпратят при това " копеле “, живеещо на края на селото, с цел да ви упъти, защото " копеле “ на родопски е просто… " момче “.

- " Не мой ме гепи “ е израз на родопски акцент, който доста се разграничава от жаргонното значение, с което се употребява през днешния ден. Казваме гепи, в случай че желаеме някой да хване нещо, само че в действителност " гепи “ значи " бави “ – " Не ме бави “. 

- " Опишкаль съм се “ може и да ви звучи занимателно, само че смисъла на думата е тотално друго от това, което допускате – " убол съм се “. Не носете на горкия ви любим чифт нови панталони, а игличка, с която да извадите трънчето от пръста му. 

- " Синия “ не е цвят. Тази дума на Родопски акцент значи " трапеза “ или тези дребни ниски масички, към които, седнали на земята, споделяли хляба, шарената сол, качамака и катмите родопчани. 

- Като споделих катми… дядо ги наричаше марудник и всекидневно искаше от баба да му ги забърка и изпече на сач. Бяха марудници, чиито усет оставя диря – на детство, на любов, на споделеност. Никога повече не усетих този неповторим усет върху устните си, носещ дъха на работливите ръце на баба, където и да хапвах марудници. 

- Ако решите, че " сгадам се “ е погаждам се или сгодявам се, ще сгрешите. Изразът в действителност значи " подготвям се “. 

- Парфюмът не е бил непознат на дедите ни и на родопчани. Наричали го обаче " мис “. Ако търсиш през днешния ден " мис “ в магазина отвън тези кътчета от Родопите, където ароматното богатство в стъклено шише се назовава точно по този начин, готви се за проблеми, тъй като няма да те схванат. 

- Не е инцидентна обидната дума " крава “, с която на диалект от време на време се назовава дебела жена – какъв противен епитет! " Кравен “ на Родопски акцент означава  точно " пълен “. 

- Ако гостите ви от китните Родопи търсят " бунелка “, не се тормозете, че го нямате в дома си и че ще се изложите, защото " бунелка “ не е  нищо повече от най-обикновена вилица. 

- Родопчани карат " арабата “, а не кола – странна диалектна дума, която е измежду най-трудните за разгадаване. 

- Забавен израз на акцент, употребен в недалечното минало постоянно от родопчани, отглеждали животни във всеки двор, е " Метнах на хайванесе “, което ще рече " Нахраних животните “. 

И най-после, само че не на последно място, " бабиния пояс “ е… " небесна дъга “. Пъстър и неповторим е родопският акцент изключително в случай че го слушаш на фона на вековни борове, прегърбени от тежък сняг, сврян в престилката на баба, която хем се смее, хем си напомня младостта и грешките от неведение на локалния акцент, хем се ядосва на дядо, че споделя тези смехории, хем в очите ѝ още веднъж се преражда младостта. 

За да пребъдат те, дедите ни, посредством спомените от детството ни и посредством занимателните си разкази и да оставят следи, акцентира actualno.com.