Двустранна икона е експонат на месеца в Националния археологически музей
Двустранната икона " Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов " и " Чудото в Латом " от Погановския манастир " Св. Йоан Богослов " е експонат на декември на Националния археологически музей, оповестяват от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
Иконата е основана в края на ХIV век и е с размери 92,5 х 61 см. От едната страна на иконата е показана Св. Богородица, в позата й от сцената Разпятие Христово. Св. Йоан Богослов е изобразен против нея в старческа възраст. Светите облици в иконата са раздвижени равномерно и сдържано. Богородица е подпряла главата си на повдигната под заплаща лява ръка. Тя беседва с Йоан Богослов, който е изобразен фронтално. Композицията работи интимно, жанрово, а това е една от присъщите хуманистични черти на палеологовия зрял подем, означават от НАИМ-БАН.
Между фигурите на Св. Богородица и Йоан Богослов е непокътнат ктиторски надпис, който хвърля светлина върху акта на подаяние. От неговото пояснение излиза наяве, че ктитор на иконата е била " Елена, в Христа бога правилна кралица ". Една от най-утвърдените идентификации е, че тази Елена е брачна половинка на византийския император Мануил II Палеолог (1391-1425) и щерка на Велбъждския диктатор Константин Деянович (Драгаш), който издигнал църквата. Иконата е била поръчана и дарена на манастира " Св. Йоан Богослов " в Поганово от кралица Елена в символ на дълбока тъга след гибелта на татко й, умрял в борбата при Ровине на 10 октомври 1394 година
Историята на манастира е тясно обвързвана с нейното име, защото тя е била донор, дружно с татко си диктатор Константин Драгаш, за което може да се съди по непокътнатите надписи с имената " Господин Константин и госпожа Елена " върху градежа на западната стена на църквата. Деспот Константин Деянович е независим държател на Велбъждското княжество, което по негово време обгръща обширна територия в североизточна Македония - сред Велбъжд (Кюстендил) и Трън на север и Мелник и Петрич на юг.
От другата страна на иконата, в сцената " Чудото на Христос в Латом ", Христос е изобразен седнал на две златни дъги, в седемслойно зарево, заобиколен от четирите признака на евангелистите: ангел, лъв, теле, орел. Христос е показан млад, облечен в оранжев хитон, с вдигната дясна ръка, а в лявата ръка държи разперен свитък, сходен на този от Исай. " Това е Бог, в който се надявахме и радвахме за нашето избавление. Той ще даде покой на този дом ". От двете страни на Христос отвесно е подложен надпис " Чудото в Латом ".
Легендата за " Чудото в Латом " е разказана в детайли в текст, прочут като " Разказът на Игнатий ", който датира от ХI-ХII в. Според този роман една заран, когато художникът на мозайката отива да довърши облика на Богородица, стартират в апсидата на църквата, на нейно място намерил Христос, изобразен там по вълшебен метод. В долната част на композицията е изобразен скален пейзаж с езеро и плаващи риби, а настрана са пророците Йезеиил и Авакум. Интересната и необикновена иконография на сцената припомня на мозайката от манастира " Хосиос Давид " в Солун от V в., именуван в предишното Латом.
Подобна комбинация е била показана в стенописите върху източната стена на притвора на горния етаж на Костницата на Бачковския манастир, ХII век. Двустранната икона е забележителна с иконографията, която не намира паралел в цялата византийска живопис. Тя има извънредно високи художествени качества, присъщи за палеологовата живопис. Колоритът е изтънчен и въздържан, основан на хармонията сред златото и студените сини тонове. Фигурите са издължени и пропорционални.Гънките на облеклата са последователно преминаващи от мрачно до бяло, следват размера на тялото и акцентират придвижванията. Лицата са нарисувани в меки, светли тонове, върху маслинено-зелена основа, с изсветляване до светла охра и розово, подчертаващи размера тук-там. Извивките на лицата и ръцете са подчертани с мрачен силует, означават от НАИМ-БАН.
Иконата е основана в края на ХIV век и е с размери 92,5 х 61 см. От едната страна на иконата е показана Св. Богородица, в позата й от сцената Разпятие Христово. Св. Йоан Богослов е изобразен против нея в старческа възраст. Светите облици в иконата са раздвижени равномерно и сдържано. Богородица е подпряла главата си на повдигната под заплаща лява ръка. Тя беседва с Йоан Богослов, който е изобразен фронтално. Композицията работи интимно, жанрово, а това е една от присъщите хуманистични черти на палеологовия зрял подем, означават от НАИМ-БАН.
Между фигурите на Св. Богородица и Йоан Богослов е непокътнат ктиторски надпис, който хвърля светлина върху акта на подаяние. От неговото пояснение излиза наяве, че ктитор на иконата е била " Елена, в Христа бога правилна кралица ". Една от най-утвърдените идентификации е, че тази Елена е брачна половинка на византийския император Мануил II Палеолог (1391-1425) и щерка на Велбъждския диктатор Константин Деянович (Драгаш), който издигнал църквата. Иконата е била поръчана и дарена на манастира " Св. Йоан Богослов " в Поганово от кралица Елена в символ на дълбока тъга след гибелта на татко й, умрял в борбата при Ровине на 10 октомври 1394 година
Историята на манастира е тясно обвързвана с нейното име, защото тя е била донор, дружно с татко си диктатор Константин Драгаш, за което може да се съди по непокътнатите надписи с имената " Господин Константин и госпожа Елена " върху градежа на западната стена на църквата. Деспот Константин Деянович е независим държател на Велбъждското княжество, което по негово време обгръща обширна територия в североизточна Македония - сред Велбъжд (Кюстендил) и Трън на север и Мелник и Петрич на юг.
От другата страна на иконата, в сцената " Чудото на Христос в Латом ", Христос е изобразен седнал на две златни дъги, в седемслойно зарево, заобиколен от четирите признака на евангелистите: ангел, лъв, теле, орел. Христос е показан млад, облечен в оранжев хитон, с вдигната дясна ръка, а в лявата ръка държи разперен свитък, сходен на този от Исай. " Това е Бог, в който се надявахме и радвахме за нашето избавление. Той ще даде покой на този дом ". От двете страни на Христос отвесно е подложен надпис " Чудото в Латом ".
Легендата за " Чудото в Латом " е разказана в детайли в текст, прочут като " Разказът на Игнатий ", който датира от ХI-ХII в. Според този роман една заран, когато художникът на мозайката отива да довърши облика на Богородица, стартират в апсидата на църквата, на нейно място намерил Христос, изобразен там по вълшебен метод. В долната част на композицията е изобразен скален пейзаж с езеро и плаващи риби, а настрана са пророците Йезеиил и Авакум. Интересната и необикновена иконография на сцената припомня на мозайката от манастира " Хосиос Давид " в Солун от V в., именуван в предишното Латом.
Подобна комбинация е била показана в стенописите върху източната стена на притвора на горния етаж на Костницата на Бачковския манастир, ХII век. Двустранната икона е забележителна с иконографията, която не намира паралел в цялата византийска живопис. Тя има извънредно високи художествени качества, присъщи за палеологовата живопис. Колоритът е изтънчен и въздържан, основан на хармонията сред златото и студените сини тонове. Фигурите са издължени и пропорционални.Гънките на облеклата са последователно преминаващи от мрачно до бяло, следват размера на тялото и акцентират придвижванията. Лицата са нарисувани в меки, светли тонове, върху маслинено-зелена основа, с изсветляване до светла охра и розово, подчертаващи размера тук-там. Извивките на лицата и ръцете са подчертани с мрачен силует, означават от НАИМ-БАН.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ