Г-20 в Йоханесбург: Срещата на върха се провежда на фона на бойкота на САЩ и напрежението в Украйна
Двудневната среща на върха на Г-20 стартира през днешния ден в Йоханесбург – първото сходно събитие на африканския континент, само че историческият миг бе засенчен още през цялото време. Форумът на най-големите стопански системи в света стартира без наличието на основни международни водачи, а дневният ред е доминиран от остри геополитически напрежения и дълбоки различия към предлагането на Съединени американски щати за преустановяване на войната в Украйна.
Най-осезаемо е отсъствието на американския президент Доналд Тръмп, президента на Русия Владимир Путин и китайския държавен глава Си Цзинпин – неявяване, което мощно отслабва опцията срещата да създаде действителни дипломатически пробиви.
Лидерите на Мексико и Аржентина също отхвърлиха присъединяване, а администрацията на Тръмп демонстративно бойкотира срещата, обвинявайки Южна Африка в „ тежки репресии против белите фермери “ – изказване, което Претория изрично отхвърля като политически стимулирано и погрешно.
Така самият конгрес започва в атмосфера на разделяне, дипломатически протести и неуважение към многостранната дипломация.
Въпреки това президентът на Южна Африка Сирил Рамапоса, хазаин на срещата, се стреми да запази значимостта ѝ, като сложи акцент върху тематики, от които директно зависи бъдещето на развиващия се свят – взаимност, тъждество, резистентност и обективен енергиен преход.
За Претория тази среща на върха е късмет Африка да съобщи по-силно своите потребности пред световните сили: облекчение на дълговото задължение, нов модел за прилагане на редките първични материали, обезпечена продоволствена сигурност и реалистични задължения към климатичната правдивост.
Но дипломатическата стратегия на домакина е засенчена от преобладаващия спор в международния дневен ред – войната в Украйна.
Отсъствието на Тръмп, Путин и Зеленски от форума трансформира разискванията за мир в съществена тематика зад кулисите. Американският кротичък проект, който Вашингтон интензивно стартира през последните седмици, провокира съществено напрежение.
Европейските страни дефинират предлагането като „ незадоволително “ и „ прекомерно удобно за Москва “, а част от страните от Г-20 упорстват, че не може да има дълготраен мир, който заобикаля интернационалното право и не подсигурява териториалната целокупност на Украйна.
Именно това напрежение дефинира тона на тазгодишния конгрес – неналичието на основни водачи трансформира срещата в самобитна сцена за дипломатически конфликти на по-ниско ниво, само че с не по-малко стратегическо значение.
На този декор генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш насочи мощно обръщение към присъстващите страни: световните спорове и растящите неравенства изискват незабавни, смели и координирани дейности.
Той акцентира, че войната в Украйна, рецесията в Газа, нестихващото принуждение в Судан, Мали и Демократична република Конго трансформират международната карта в „ архипелаг от филантропични нещастия “. Според него Г-20 – групата, която съставлява 85% от международния Брутният вътрешен продукт – има историческа отговорност да бъде мотор на мира, а не наблюдаващ на разрухата.
Гутериш настоя и за бързи дейности против климатичната злополука, за финансова поддръжка към най-уязвимите страни и за сериозна промяна на интернационалните институции, тъй че разрастващите се страни да имат по-реален глас в световното ръководство.
Срещата на върха в Йоханесбург, замислена като знак на новото място на Африка в международните процеси, стартира в миг на световен безпорядък и дълбоки разделения.
Без водещите водачи на най-големите сили и с разнопосочни позиции по най-острите рецесии, Г-20 е изправена пред въпроса дали може да продължи да бъде ефикасен механизъм за интернационално съдействие – или е на път да се трансформира в следващия конгрес, блокиран от геополитически действителности.
Резултатите от тези два дни могат или да върнат групата към централната ѝ роля в световната дипломация, или да потвърдят възходящото усещане, че Г-20 е изгубила способността си да въздейства на най-важните интернационалните процеси. В световната политическа среда на 2025 година това към този момент не е просто дипломатически въпрос, а фактор, от който зависи стабилността на целия свят.
