Близо двойно намаляват необслужваните кредити, дадени на колекторски фирми у нас
Двойно - до 741,6 млн. лв., паднаха, дадени на колекторските компании през предходната година по отношение на 2018-а, когато те са били 1,418 милиарда лв.. Това сочат данните на Асоциацията за ръководство на вземания, представени от. За 2019-а сумата е била 832,3 млн. лв..
Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, само че данните все още не отразяват обективната картина, показват от асоциацията. „ Колкото и оптимистични да наподобяват цифрите, истината е, че финансовите провокации предстоят. Отчасти, по-ниските размери, предоставени за събиране се дължат на мораториума на банките. Той даде глътка въздух на клиентите в усложнение, само че и отсрочи проблеми, на които занапред ще станем очевидци в края на 2021 година Не са ясни дълготрайните резултати от него, допустимо е някои семейства да са неприятно сюрпризирани от по-високите суми които би трябвало да платят за заемите си. Затова вярното ръководство на парите е доста значимо за всеки един от нас и е основно за по-бързото излизане от рецесията ”, споделя Райна Миткова, ръководител на АУВ.
![Лошите заеми у нас се върнаха на равнищата от 2019 година]( "Лошите заеми у нас се върнаха на равнищата от 2019 година")
Лошите заеми у нас се върнаха на равнищата от 2019 година
Въпреки пандемията през предходната година неприятните заеми у нас съумяха да се върнат на равнища от предкризисната 2019 година. Това демонстрира справк...
На пазара на изкупени задължения се следи още по-голямо намаляване, показват още от асоциацията. През цялата 2020 година те са малко над 507.5 млн. лв., до момента в който през 2019 година - 1,362 милиарда лв.. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 година е 101 731, до момента в който през 2019 той е двойно по-голям - 208 423. Картината ще се промени в края на годината и е доста значимо потребителите и бизнесът да са готови, поучават от АУВ.
„ Според данните на Българска народна банка за първото тримесечие на 2021 година е формиран нов неприятен дълг, в резултат на мораториума в размер на над 1 милиарда лева, или 10% от разсрочените отговорности. Става дума за заемите с просрочие над 180 дни. „ Тези отговорности няма да изчезнат, в противен случай, би трябвало сериозна тактика по какъв начин и дали ще могат да се съберат и по какъв начин това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица огромни промишлености бяха изцяло затворени, това няма по какъв начин да не се отрази преди всичко на покупателната дарба на популацията, заплащането на налози и такси от страна на бизнесите, а оттова на цялата стопанска система ”, разяснява Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.
Според данни на асоциацията още през 2020 година доста семейства престанаха да заплащат не тъй като приходите им бяха потърпевши, а тъй като се опасяваха за бъдещето си и избраха да запазят тези пари за по-трудни дни. Но неплащането може единствено да усложни обстановката и да се отрази отрицателно на стопанската система, а оттова - на всеки от нас поотделно ”, споделя Райна Миткова. „ Групата на хората, които изпитват действителна неспособност да заплащат, продължава да е най-малка. Настоящата обстановка на неустановеност основава предпоставки за някои консуматори да се стремят да избегнат погасяването на вземанията си. Част от хората обаче използваха момента, с цел да предоговорят по-добри условия по заемите си и тъкмо те ще завоюват в дълготраен проект ”, разяснява още Лилия Димитрова.
По данни на асоциацията относителното дялово разделяне на кредиторите остава без основни промени, с известни промени в съответните стойности. Банките остават като най-големия заемодател с 44% от цената на целия размер предоставен дълг Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от цената на дълга. Третият най-често срещан заемодател са телекомите с дял от 16%.
![Ръст от 19% на необслужваните заеми, регистрира АЗП]( "Ръст от 19% на необслужваните заеми, регистрира АЗП")
Ръст от 19% на необслужваните заеми, регистрира АЗП
Прогнозите на Асоциацията за отбрана на потребителите се сбъднаха и през днешния ден сме очевидци на 19% нарастване на хората, които не могат да пл...
Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, само че данните все още не отразяват обективната картина, показват от асоциацията. „ Колкото и оптимистични да наподобяват цифрите, истината е, че финансовите провокации предстоят. Отчасти, по-ниските размери, предоставени за събиране се дължат на мораториума на банките. Той даде глътка въздух на клиентите в усложнение, само че и отсрочи проблеми, на които занапред ще станем очевидци в края на 2021 година Не са ясни дълготрайните резултати от него, допустимо е някои семейства да са неприятно сюрпризирани от по-високите суми които би трябвало да платят за заемите си. Затова вярното ръководство на парите е доста значимо за всеки един от нас и е основно за по-бързото излизане от рецесията ”, споделя Райна Миткова, ръководител на АУВ.
Въпреки пандемията през предходната година неприятните заеми у нас съумяха да се върнат на равнища от предкризисната 2019 година. Това демонстрира справк...
На пазара на изкупени задължения се следи още по-голямо намаляване, показват още от асоциацията. През цялата 2020 година те са малко над 507.5 млн. лв., до момента в който през 2019 година - 1,362 милиарда лв.. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 година е 101 731, до момента в който през 2019 той е двойно по-голям - 208 423. Картината ще се промени в края на годината и е доста значимо потребителите и бизнесът да са готови, поучават от АУВ.
„ Според данните на Българска народна банка за първото тримесечие на 2021 година е формиран нов неприятен дълг, в резултат на мораториума в размер на над 1 милиарда лева, или 10% от разсрочените отговорности. Става дума за заемите с просрочие над 180 дни. „ Тези отговорности няма да изчезнат, в противен случай, би трябвало сериозна тактика по какъв начин и дали ще могат да се съберат и по какъв начин това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица огромни промишлености бяха изцяло затворени, това няма по какъв начин да не се отрази преди всичко на покупателната дарба на популацията, заплащането на налози и такси от страна на бизнесите, а оттова на цялата стопанска система ”, разяснява Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.
Според данни на асоциацията още през 2020 година доста семейства престанаха да заплащат не тъй като приходите им бяха потърпевши, а тъй като се опасяваха за бъдещето си и избраха да запазят тези пари за по-трудни дни. Но неплащането може единствено да усложни обстановката и да се отрази отрицателно на стопанската система, а оттова - на всеки от нас поотделно ”, споделя Райна Миткова. „ Групата на хората, които изпитват действителна неспособност да заплащат, продължава да е най-малка. Настоящата обстановка на неустановеност основава предпоставки за някои консуматори да се стремят да избегнат погасяването на вземанията си. Част от хората обаче използваха момента, с цел да предоговорят по-добри условия по заемите си и тъкмо те ще завоюват в дълготраен проект ”, разяснява още Лилия Димитрова.
По данни на асоциацията относителното дялово разделяне на кредиторите остава без основни промени, с известни промени в съответните стойности. Банките остават като най-големия заемодател с 44% от цената на целия размер предоставен дълг Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от цената на дълга. Третият най-често срещан заемодател са телекомите с дял от 16%.
Прогнозите на Асоциацията за отбрана на потребителите се сбъднаха и през днешния ден сме очевидци на 19% нарастване на хората, които не могат да пл...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ