Двойният стандарт при храните, предлагани в България и в страните

Двойният стандарт при храните, предлагани в България и в страните в Западна Европа, към този момент не се ползва. Това е открила Комисията за отбрана на потребителите при относителен разбор на храни и питиета, закупени от Гърция, Испания, Германия, Португалия,Унгария и аналозите им в България.
“Изключително значим извод е, че по линия сигурност на храните и напитките, няма никакво подозрение. Категорично се потвърждава, че храните са безвредни.
Ние виждаме, че понятието двоен стандарт придобива нова багра, няма подобен по оста изток-запад ”, разяснява ръководителят на комисията Димитър Маргаритов.
Според него би трябвало да се работи повече за понятието “съществена разлика ”.

Тъй като такава е открита при някои от изследваните храни, само че това не означавало, че “разликите не могат да бъдат дефинирани като разлика в интерес на непознатия артикул ”, изясни Маргаритов.

Даде образец с шоколадов артикул, чието наличие на протеин било по-високо, платен на българския пазар, в сравнение с същия десерт, само че платен в чужбина.

“На въпроса: По-лоша храна ли ядем в България? Не, не ядем по-лоша храна, не пием по-лоши артикули ”, сподели той.
Трябвало да се вкара съответна формулировка в закона за него, сподели той и изясни, че Европейската комисия работи по смяната.
Освен това производителите трябвало да разказват на етикетите произхода на суровините, които са вложили.
“Например “грах балкански ”, даде образец Маргаритов.

При консервите се получават разлики, защото суровината - грахът, царевицата и така нататък може да са разнообразни сортове.
“Обяснимо е за какво има такова огромно разминаване. Няма по какъв начин градчетата или зърната от царевица да са с едни и същи индикатори ”, споделя Сергей Иванов.
Според него при храни от растителна продукция, би трябвало да се отбелязва и сортът.
В българската консерва с риба звук е открито, че има с 20% по-малко сол. Изследваният зехтин е еднакъв, открил анализът.
Три типа алкохол, включени в тестванията, не са посочили разлика нито в алкохолното наличие, нито в това на метанола.
“Категорично тези питиета са с еднообразно качество ”, разяснява Иванов.
При 11 тествани консерви се следят основни разлики, при 4 - минимални, а при трите спиртни - не се следят разлики.
Относно органолептиката, Иванов изясни, че трябват експерти, които са минали специфични образования. Такива в България имало единствено от лозаро-винарската камара.
Детски храни не са включени в проучването, защото не са открити идентичности при тези артикули, добави Маргаритов. /24chasa.bg