Дворът на къща в Горни Лозен е покрит с жълти павета
Дворът на къща в софийско село е затрупан с жълти павета. Около 20 кв. метра са покрити с емблематичните за центъра на София жълти павета. Става въпрос за частен парцел в село Горни Лозен, алармираха фенове на bTV.
Местните поданици споделят, че паветата са там от десетки години. Опитите за връзка със притежателите на парцела остават несполучливи.
От 2016 година жълтите павета са под закрилата на закона, тъй като са със статут на недвижима културна полезност. А отговорност по опазването им има Столичната община, която поддържа запас за потребление при ремонт на настилката.
В склада за предпазване има 51 000 годни за повторна приложимост и 11 000 развалени павета.
Според специалистите през втората половина на ХХ век има процедура за замяна на по този начин нар. " царска настилка " с асфалт. През този интервал изчезват много жълти павета.
" И в онази ера те са събирани на склад. Тъй като излязоха няколко случая в София с сходни настилки в частни обекти, беше направено обширно изследване и се откри, че тогава склададжиите са ги продавали на жителите на алегорични цени, а има подозрения, че непосредствено още при свалянето са отивали в частни обекти, тъй че хората са ги добивали законосъобразно от позиция на онази ера и няма по какъв начин да им бъдат отнети, в същото време помня два случая на дарения – хора, които ги върнаха от дворовете си. Няма по какъв начин да им бъде отнето това, което техните татковци и дядовци са добили от общината. Можем единствено да ги насърчим да ги върнат на софиянци назад “, разяснява доцент доктор Тодор Чобанов, археолог и някогашен зам.-кмет на Столична община.
" 1906 година, общинският съвет взима решение да се пристъпи към павиране на софийските улици. Специално за най-централната част се предлага настилане с керамични павета. Те са скъпи. Софийска община тегли заем от немски банки на стойност 35 млн. златни български лв.. И по този начин от 1906 до 1909 се покрива централната част на града. С днешна дата не всички тези улици са с керамични павета “, изясни още арх. Валентина Върбанова.
Паветата са импортирани от Австро-Унгария.
" Материалът е " магра ". Представлява потребно изкопаемо, добиват го, стриват до на доста фина прахуляк, формуват го в тези блокчета с размери 20 на 8 на 10 см, с профилирани краища, с цел да е красиво и ги изпичат при 1 300 градуса температура в специфични пещи. Това е доста водоустойчив материал, за времето си е резистентен и на огромно натоварване “, добави тя.
А при слагането им е имало доста непоколебим надзор и чести инспекции на качеството.
" Било е въпрос на авторитет софийските улици да бъдат качествено постлани с тези керамични павета. Този заем, който е теглен, се изплаща едвам 30-те години на XX век по времето на кмета Иван Иванов. По времето на Втората международна война са липсвали елементи от тази настилка поради бомбите, само че те са възобновени. Винаги грижата за тези павета е била предпочитана за София. Тази мина до Будапеща от дълго време е изчерпала своя запас. Това, което имаме в наличност би трябвало доста рационално и практично да използваме “.
" Те постоянно са били знак на София, тъй като това е единственият град в България, в който има такива настилки. Мисля, че би трябвало с снизхождение да ги гледаме, красиви са и придават разкош на софийския център. Не би трябвало нищо да изчезва, нищо да се появява в частни дворове. Подходът към тях би трябвало да бъде същият като към една хубава историческа къща, те са равнопоставени, нищо че са по земята “, уточни арх. Валентина Върбанова – Музей за история на София.
Местните поданици споделят, че паветата са там от десетки години. Опитите за връзка със притежателите на парцела остават несполучливи.
От 2016 година жълтите павета са под закрилата на закона, тъй като са със статут на недвижима културна полезност. А отговорност по опазването им има Столичната община, която поддържа запас за потребление при ремонт на настилката.
В склада за предпазване има 51 000 годни за повторна приложимост и 11 000 развалени павета.
Според специалистите през втората половина на ХХ век има процедура за замяна на по този начин нар. " царска настилка " с асфалт. През този интервал изчезват много жълти павета.
" И в онази ера те са събирани на склад. Тъй като излязоха няколко случая в София с сходни настилки в частни обекти, беше направено обширно изследване и се откри, че тогава склададжиите са ги продавали на жителите на алегорични цени, а има подозрения, че непосредствено още при свалянето са отивали в частни обекти, тъй че хората са ги добивали законосъобразно от позиция на онази ера и няма по какъв начин да им бъдат отнети, в същото време помня два случая на дарения – хора, които ги върнаха от дворовете си. Няма по какъв начин да им бъде отнето това, което техните татковци и дядовци са добили от общината. Можем единствено да ги насърчим да ги върнат на софиянци назад “, разяснява доцент доктор Тодор Чобанов, археолог и някогашен зам.-кмет на Столична община.
" 1906 година, общинският съвет взима решение да се пристъпи към павиране на софийските улици. Специално за най-централната част се предлага настилане с керамични павета. Те са скъпи. Софийска община тегли заем от немски банки на стойност 35 млн. златни български лв.. И по този начин от 1906 до 1909 се покрива централната част на града. С днешна дата не всички тези улици са с керамични павета “, изясни още арх. Валентина Върбанова.
Паветата са импортирани от Австро-Унгария.
" Материалът е " магра ". Представлява потребно изкопаемо, добиват го, стриват до на доста фина прахуляк, формуват го в тези блокчета с размери 20 на 8 на 10 см, с профилирани краища, с цел да е красиво и ги изпичат при 1 300 градуса температура в специфични пещи. Това е доста водоустойчив материал, за времето си е резистентен и на огромно натоварване “, добави тя.
А при слагането им е имало доста непоколебим надзор и чести инспекции на качеството.
" Било е въпрос на авторитет софийските улици да бъдат качествено постлани с тези керамични павета. Този заем, който е теглен, се изплаща едвам 30-те години на XX век по времето на кмета Иван Иванов. По времето на Втората международна война са липсвали елементи от тази настилка поради бомбите, само че те са възобновени. Винаги грижата за тези павета е била предпочитана за София. Тази мина до Будапеща от дълго време е изчерпала своя запас. Това, което имаме в наличност би трябвало доста рационално и практично да използваме “.
" Те постоянно са били знак на София, тъй като това е единственият град в България, в който има такива настилки. Мисля, че би трябвало с снизхождение да ги гледаме, красиви са и придават разкош на софийския център. Не би трябвало нищо да изчезва, нищо да се появява в частни дворове. Подходът към тях би трябвало да бъде същият като към една хубава историческа къща, те са равнопоставени, нищо че са по земята “, уточни арх. Валентина Върбанова – Музей за история на София.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ