Йордан Караджов на 68: Щастлив човек съм, сбъдват се мечтите ми!
Двигателят на групата, фронтменът на “Сигнал” Йордан Караджов е роден на 20 януари 1952 година в София. Баща му е някогашен боксьор от тима на “Славия”, само че също по този начин е пеел в хор “Кавал”.
Първият му запис е на песента “Дилмано, Дилберо” по аранжимент на Найден Андреев, сбъднат в Радио София през 1972 година Караджов е водач на “Сигнал” от самото основаване на групата и е композитор на множеството им песни. Едни от най-известните им шлагери са “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден” и паметната “Сбогом”, “Липсваш ми”, “Обещах ти луда нощ”.
За мен шансът в действителност е нещо, с което Господ подарява. Аз имам шанса да работя тъкмо това, което желая. Значи имам шанс, нали! Имам две деца - Данаил и Лора, с които се гордея, две прелестни внучки. Това дава отговор Данчо на въпроса ми дали е роден с шанс. Йордан Караджов е измежду най-отдадените дядовци и обожава да се грижи за девойките.
Щастлив съм, че имам поддръжката на фамилията си. Жена ми Марияна ми оказва помощ с мъдростта си да търпи всичките ми отсъствия от вкъщи в годините, а също по този начин да ми обезпечи уют и успокоение. С Марияна сме дружно от 50 години, от тях шест като гаджета, само че и тогава ежеминутно бяхме дружно.
Много части на “Сигнал” са отдадени на нея. Има едно, което доста хора го харесват, не знам дали е толкоз известно. Казва се “Луда нощ” от албума “Сигналистика”, който излезе през 1999 година Текстът му е доста несдържан, човек с малко повече фикция ще си показа много нагледно защо става въпрос.
Там за първи път написах “На брачната половинка ми Марияна”, а тя ми сподели: “Като те чувам какво пееш, не знам дали сме имали толкоз луди нощи!”. Отговорих: “Добре де, с кой съм бил!”. Така се майтапим... Музиката и любовта - хубаво звучи!
През 1990 година бях на кръстопът. Толкова бях обезверен от всичко, което ставаше в страната, че нямах сили да си помисля, че би трябвало да не преставам да се занимавам с музика
Един ден си седях у дома и слушах някакво радио, несъмнено е било “Хоризонт”, когато пуснаха едно наше парче - “Скъп спомен мой”. Все едно някой ме взриви! Скочих от стола, усилих радиото до дъно, жена ми нещо правеше в кухнята, само че пристигна, застана на вратата и сподели: “Ти ли ще се откажеш от това?”. Само с тези думи тя съумя да ми вдъхне кураж.
Данчо Караджов е приключил колеж по художествени занаяти, само че там слушали в унес “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс” апокрифно, както той се показва.
“След това започнахме да се събираме момчетата от прилежащи махали - да вършим първите групи. Може би някой ден ще усещам потребност да се върна към рисуването да вземем за пример, само че към този момент нямам такива планове.
Баба ми Екатерина бе първоначално, тя ми купи първата китара. След това на татко ми взе същата китара и засвири “Марина, Марина”, несъмнено щях да си остана художник или да се занимавам с другата ми пристрастеност - географията. Между 1969 и 1971 година бях в група “Кенари” към читалище “Светлина”.
По-късно Румен Спасов, който след това беше един от създателите на “Сигнал”, изигра значима роля в моята кариера като реализатор. През 1971 година пристигна у дома да ме предложения да изсвирвам в “Златни струни”. Там бях артист осем години.
Не бих споделил, че имам обичана ария, споделя той и разкрива, че най-голямата му фантазия е към този момент факт.
“Значи, в случай че това, което ще кажа, звучи като фантазия, окей - сбъднала се е. Бях дребен и майка ми и татко ми купиха един тв приемник - първият тв приемник “Опера”.
Той беше с доста дребен екран. Но през 1961 - 1962 година такива тв приемници имаше в България. И един ден съм застанал с китарата против него. А той не работи, единствено се отразява моята сянка.
Виждам се в екрана с китарата и си споделям: “Дали в миналото ще бъда от другата страна с китарата - да пея и да изсвирвам, дали ще ме дадат в миналото по телевизията”.
Бил съм на 10 - 11 години. И ето, в случай че това благопожелание е било фантазия, се е сбъднала.
На неговите концерти и клубни участия публиката знае съвсем всичките части.
Чувствам се прелестно и в това време задължаващо
Защото по-старите почитатели са се отдали на теб през цялото време, само че те сигурно знаят какво да чакат от теб. Считам, че предизвикването продължава - да стоиш на сцена и по всички вероятни способи да се опитваш да затвърждаваш позицията, в която си.
Това, което се случва и продължава да се случва към този момент толкоз години. Да имаш сили да внушиш на хората какъв брой може да направиш с това, което работиш. Когато те видят, че го правиш с обич, те имат вяра. И най-вероятно това, че и дребни деца слушат част от нашата музика, си е един тип предизвикателство.
Като създател на доста песни фронтменът на “Сигнал” признава, че най-вече обича баладите. И те са писани, въодушевени от Марияна.
Кариерата на Данчо е непроменяемо обвързвана със брачната половинка му
Силна ученическа обич свързва Йордан Караджов с половинката му Марияна. Началото Данчо си спомня като ден сегашен. Видях я на 2 август 1970 година в Ахтопол. В съня си написва ария, която й посвещава. След време й подарява и “Луда нощ” от албума “Сигналистика”.
Актуален за всеки музикант е въпросът по какъв начин се оправя с фенките пред погледа на жена си. "Човек би могъл да бъде провокиран, в случай че е самичък или в случай че няма човек до него, в който има вяра абсолютно. Марияна през цялото време повярва в качествата ми, по този начин е до ден сегашен, хвали се Данчо Караджов.
Обичам я моята Марияна. Идвало ми е от време на време и от сцената да изкрещя и да й се обясня. Но такава страст е трябвало да проявя като по-млад. Сега жена ми и без думи ме разбира”. Днес Данчо се радва на музите си Ния и Алиса - написа песни, които посвещава на своите внучки.
Първият му запис е на песента “Дилмано, Дилберо” по аранжимент на Найден Андреев, сбъднат в Радио София през 1972 година Караджов е водач на “Сигнал” от самото основаване на групата и е композитор на множеството им песни. Едни от най-известните им шлагери са “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден” и паметната “Сбогом”, “Липсваш ми”, “Обещах ти луда нощ”.
За мен шансът в действителност е нещо, с което Господ подарява. Аз имам шанса да работя тъкмо това, което желая. Значи имам шанс, нали! Имам две деца - Данаил и Лора, с които се гордея, две прелестни внучки. Това дава отговор Данчо на въпроса ми дали е роден с шанс. Йордан Караджов е измежду най-отдадените дядовци и обожава да се грижи за девойките.
Щастлив съм, че имам поддръжката на фамилията си. Жена ми Марияна ми оказва помощ с мъдростта си да търпи всичките ми отсъствия от вкъщи в годините, а също по този начин да ми обезпечи уют и успокоение. С Марияна сме дружно от 50 години, от тях шест като гаджета, само че и тогава ежеминутно бяхме дружно.
Много части на “Сигнал” са отдадени на нея. Има едно, което доста хора го харесват, не знам дали е толкоз известно. Казва се “Луда нощ” от албума “Сигналистика”, който излезе през 1999 година Текстът му е доста несдържан, човек с малко повече фикция ще си показа много нагледно защо става въпрос.
Там за първи път написах “На брачната половинка ми Марияна”, а тя ми сподели: “Като те чувам какво пееш, не знам дали сме имали толкоз луди нощи!”. Отговорих: “Добре де, с кой съм бил!”. Така се майтапим... Музиката и любовта - хубаво звучи!
През 1990 година бях на кръстопът. Толкова бях обезверен от всичко, което ставаше в страната, че нямах сили да си помисля, че би трябвало да не преставам да се занимавам с музика
Един ден си седях у дома и слушах някакво радио, несъмнено е било “Хоризонт”, когато пуснаха едно наше парче - “Скъп спомен мой”. Все едно някой ме взриви! Скочих от стола, усилих радиото до дъно, жена ми нещо правеше в кухнята, само че пристигна, застана на вратата и сподели: “Ти ли ще се откажеш от това?”. Само с тези думи тя съумя да ми вдъхне кураж.
Данчо Караджов е приключил колеж по художествени занаяти, само че там слушали в унес “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс” апокрифно, както той се показва.
“След това започнахме да се събираме момчетата от прилежащи махали - да вършим първите групи. Може би някой ден ще усещам потребност да се върна към рисуването да вземем за пример, само че към този момент нямам такива планове.
Баба ми Екатерина бе първоначално, тя ми купи първата китара. След това на татко ми взе същата китара и засвири “Марина, Марина”, несъмнено щях да си остана художник или да се занимавам с другата ми пристрастеност - географията. Между 1969 и 1971 година бях в група “Кенари” към читалище “Светлина”.
По-късно Румен Спасов, който след това беше един от създателите на “Сигнал”, изигра значима роля в моята кариера като реализатор. През 1971 година пристигна у дома да ме предложения да изсвирвам в “Златни струни”. Там бях артист осем години.
Не бих споделил, че имам обичана ария, споделя той и разкрива, че най-голямата му фантазия е към този момент факт.
“Значи, в случай че това, което ще кажа, звучи като фантазия, окей - сбъднала се е. Бях дребен и майка ми и татко ми купиха един тв приемник - първият тв приемник “Опера”.
Той беше с доста дребен екран. Но през 1961 - 1962 година такива тв приемници имаше в България. И един ден съм застанал с китарата против него. А той не работи, единствено се отразява моята сянка.
Виждам се в екрана с китарата и си споделям: “Дали в миналото ще бъда от другата страна с китарата - да пея и да изсвирвам, дали ще ме дадат в миналото по телевизията”.
Бил съм на 10 - 11 години. И ето, в случай че това благопожелание е било фантазия, се е сбъднала.
На неговите концерти и клубни участия публиката знае съвсем всичките части.
Чувствам се прелестно и в това време задължаващо
Защото по-старите почитатели са се отдали на теб през цялото време, само че те сигурно знаят какво да чакат от теб. Считам, че предизвикването продължава - да стоиш на сцена и по всички вероятни способи да се опитваш да затвърждаваш позицията, в която си.
Това, което се случва и продължава да се случва към този момент толкоз години. Да имаш сили да внушиш на хората какъв брой може да направиш с това, което работиш. Когато те видят, че го правиш с обич, те имат вяра. И най-вероятно това, че и дребни деца слушат част от нашата музика, си е един тип предизвикателство.
Като създател на доста песни фронтменът на “Сигнал” признава, че най-вече обича баладите. И те са писани, въодушевени от Марияна.
Кариерата на Данчо е непроменяемо обвързвана със брачната половинка му
Силна ученическа обич свързва Йордан Караджов с половинката му Марияна. Началото Данчо си спомня като ден сегашен. Видях я на 2 август 1970 година в Ахтопол. В съня си написва ария, която й посвещава. След време й подарява и “Луда нощ” от албума “Сигналистика”.
Актуален за всеки музикант е въпросът по какъв начин се оправя с фенките пред погледа на жена си. "Човек би могъл да бъде провокиран, в случай че е самичък или в случай че няма човек до него, в който има вяра абсолютно. Марияна през цялото време повярва в качествата ми, по този начин е до ден сегашен, хвали се Данчо Караджов.
Обичам я моята Марияна. Идвало ми е от време на време и от сцената да изкрещя и да й се обясня. Но такава страст е трябвало да проявя като по-млад. Сега жена ми и без думи ме разбира”. Днес Данчо се радва на музите си Ния и Алиса - написа песни, които посвещава на своите внучки.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ