Синдром на неспокойните крака: Симптоми, диагноза и лечение
Двигателните нарушавания съставляват некадърност за осъществяване на естествени придвижвания или поява на неволеви придвижвания . Способността ни да се движим, да вземем за пример да вървим, се реализира посредством осъществяване на целенасочени придвижвания на краката и ръцете. Когато има нарушаване на тази функционалност, човек стартира да се движи по-бавно , походката му може да стане „ танцуваща “ , скована или изобщо да не може да се движи. Възможно е да се появят нежелани и неконтролируеми придвижвания в крайниците, тялото и главата, които да варират от едвам забележими до изразени, изтощителни и инвалидизиращи, разяснява доктор Христина Димитрова от в изявление пред вестник „ Доктор ”.
Двигателните нарушавания могат да се разделят на хиперкинетични – с несъразмерни придвижвания и на хипокинетични – с отслабени, понижени придвижвания. Хиперкинетичните се демонстрират с абнормни , нежелани и неконтролируеми придвижвания – трептене /тремор/ – ритмични придвижвания от редуциране на мускулни групи на ръце, крайници, глава; хорея – непрекъсната, неволева и разхвърляна мускулна интензивност в разнообразни елементи на тялото, атетоза – мудни придвижвания, които не разрешават да се задържи езика или пръстите в избрана поза; дистония – продължителни мускулни съкращения, които провокират извиване на тялото или главата, притискане на очите и други; тикове – неочаквани, краткотрайни и повтарящи се придвижвания или звуци.
Хипокинетичните двигателни нарушавания, от своя страна, се демонстрират със загуба на волевите и автоматизираните придвижвания , нараснал тонус на мускулите и нарушавания на позата. Типичен представител на тези нарушавания е заболяването на Паркинсон. Понякога се срещат и комбинирани нарушавания, разяснява експертът.
Патогенезазата или механизмите за пораждане и развиване на тези нарушавания е обвързвана с увреждане /загуба на неврони/ на съответни зони в основния мозък на индивида. Нарушава се равновесието на невротрансмитерите – химически субстанции, посредством които действа нервната система. Така двигателните нарушавания нерядко се съчетават и с разнообразни промени: в личността, настроението, паметта и мисленето, речта и други.
Причините за двигателните нарушавания могат да бъдат непрекъснати или краткотрайни – генетични или повреди на мозъка от инфекции, метаболитни нарушавания, съдови болести, отрови. Например треперенето на ръцете може да се дължи на някои преходни фактори, като приложимост на кафе, чай, някои медикаменти, интензивен пулс, хормонален дисбаланс, а след промяна на тези аргументи треморът да изчезне.
Ако аргументите са генетични или от някои трайни мозъчни повреди от инфекции, съдови болести и други, тогава треморът няма да може да се излекува изцяло или да се стигне даже и до тежка инвалидизация , споделя неврологът.
От фармакологичното лекуване се ползват няколко групи лекарства , с добър или непълен резултат, според от аргументите, които провокират нарушаванията. В България от дълго време се ползва също и имунотерапия – лекуване с кортикостероиди, имуноглобулини, плазмафереза. Намира приложение и локалното лекуване с ботулинов токсин. То е доста дейно, само че с краткотраен резултат и нужда от повторения. И в трите посоки медикаментите се възстановяват изцяло или отчасти от Здравната каса.
Хирургично лекуване нормално се ползва след крах от консервативното. Включва разнообразни способи: оперативно лекуване на периферни нерви, отнасяне на нерва с химични вещества, дълбока мозъчна стимулация – вграждат се специфични електроди в избрани структури на мозъка. Извършва се от високоспециализирани специалисти-неврохирурзи. Други способи са: електростимулация на гръбначния мозък и аблация на избрани структури. Тези лечения се ползват и в България, в някои академични клиники и се правят от високо квалифицирани експерти, споделя доктор Димитрова.
Кои от двигателните нарушавания се демонстрират по време на сън?
Нормално по време на сън множеството мускули са с понижен тонус и тялото няма доста двигателна интензивност . Наблюдават се придвижвания при смяна на позата в леглото, превръщане и приспособяване, краткотрайни контракции в крайните елементи на крайниците при заспиване или в някои етапи на съня .
Двигателните нарушавания по време на сън включват притискане на зъбите / бруксизъм /, мускулни крампи , повтарящи се придвижвания на крайниците. Всички те може да нарушават съня и да водят до недоспиване и дневна унесеност .
Колко постоянно срещан проблем е синдромът на неспокойните крайници?
Синдромът на неспокойните крайници е прочут още от 17 век . Засяга сред 5 и 10% от популацията. По-често срещан е при дами и възрастни . Може да бъде примитивен , който е генетично съдбоносен и второстепенен, като резултат от други аргументи – болести, бременност, хемодиализа, интоксикации и други. При синдрома е нарушен метаболизмът на желязо и допамин в мозъка, има смяна в равнището на други вещества и микроелементи. Пациентът изпитва нужда да прави придвижвания с краката, има неприятни чувства в тях – парене , боцкане , изтръпване . Засилват се вечер, изключително след лягане. Силни са и това нарушава съня – води до мъчно заспиване, постоянно пробуждане, малоценен сън. Пациентите не си доспиват и денем са сънливи. С утежняване на болестта признаците се появяват и през деня .
Изследват се кръвни индикатори и електроневрография за определяне на вторичната форма и избор на лекуване. В взаимозависимост от аргументите, може да се употребяват разнообразни лекарства – допаминови агонисти, антиконвулсанти, нетрадиционни способи – банкет на валериан, акупунктура и други
При дистониите е нарушен тонусът на мускулите . Продължителни, повтарящи се неволеви мускулни контракции, които трансформират позата на индивида или се получават усукващи придвижвания на тялото, крайниците или обособени по-малки мускули на пръсти, клепачи и други Еднотипни са, а може да се съпровождат от тремор.
Етиологията им е обвързвана с генетични и външни фактори , които отключват болестта. Такива може да бъдат контузии на главата и на периферните нерви, очни или други болести.
Все още механизмите на възникването им не са открити сигурно. Класифицират се, първо, съгласно възрастта – с ранно /преди 30-годишна възраст/ и с късно начало . Второ, съгласно това в коя част на тялото са абнормните придвижвания.
Има дистонии, които са породени от структурни промени в мозъка и такива, при които не се откриват нарушавания на структурата в основния мозък. Могат да бъдат наследствени /при болест на Хънтингтън/ и ненаследствени – придобити- при детска церебрална пареза, инфекции, лекарства, тумори, инсулти и други.
Дистоничните придвижвания може да засягат една, две или повече елементи на тялото, да са генерализирани. Интересен факт е, че има дистонии, които се свързани с избрани специалности – свирене на пиано или духови принадлежности, графоспазъм /при дълготрайно писане или машинописки/, ларингеални – при учители /правят гласа по-дрезгав или водят до афония/, при спортисти. Всички те засягат една част на тялото и са фокални дистонии.
Лечението на дистониите се организира в няколко насоки : с разнообразни фармакологични средства, в това число ботулинов токсин; физикална терапия – шини, лонгети, двигателна терапия, сензорни тренировки, транскраниална магнитна стимулация, акупунктура, акупресура, биофиидбек.
За лекуването на вторичните дистонии е значимо да се открият и поправят аргументите за възникването им. Трябва да отбележа също, че лекуването на фокалните дистонии е по-успешно от това на генерализираните.
Поставянето на прецизна диагноза и вярно лекуване от време на време лишава години – 10 и повече. Това важи в международен мащаб . Причините се крият в това, че клиничната картина на двигателните нарушавания и заболяванията, свързани с тях, е многолика, развива се постепенно. Необходим е и висококвалифициран експерт по двигателни нарушавания, с богат опит. Пациентите посещават разнообразни експерти – общопрактикуващи лекари, психиатри, ортопеди, преди да попаднат на подобен. От друга страна е належащо да се проведат огромен брой кръвни, невроизобразяващи, електрофизиологични проучвания при слагането на диагнозата, което също лишава време. Разбира се, това се отнася за генетичните или първичните двигателни нарушавания и тези, свързани с някои дегенеративни болести, с муден ход и последователно развиване.
При вторичните форми, свързани с интоксикации, инфекции, тумори и съдови болести диагностицирането не изисква доста време , споделя в умозаключение доктор Христина Димитрова.
Скандал сред бургаски университети? Институциите са сезирани
