Двете стратегии на Европейската комисия – за кръгова икономика и

Двете тактики на Европейската комисия – за кръгова стопанска система и пластмасовите боклуци слагат по-високи цели, които са и предизвикателство за „ Екопак България “ през идващите години. В частност става въпрос както за нов екодизайн на опаковките, въвеждане на ново определение за рециклируемост, нов вид контейнери за боклуци та даже и артикули, чието произвеждане ще бъде неразрешено. Това разяснява пред публицисти изпълнителният шеф на „ Екопак България “ Тодор Бургуджиев при представянето на доклада за активността за миналата 2018 година и визията за бъдещето.

Събраните и рециклирани боклуци от опаковки през 2018 година са 100 959 т, което е 60,69% от заявените от производителите количества опаковки на българския пазар при сложена от Министерство на околната среда и водите цел 60%. По думите на Бургуджиев, „ Екопак България “ резервира лидерската си позиция с пазарен дял от 41.85%.

1189 компании, членуващи в организацията, са заявили, че през 2018 година са пуснали на българския пазар 166 371 т опаковки. От тях „ Екопак България “ е събрала разделно и предала за преработване 100 959 т боклуци от опаковки.

46 667 т от тези опаковки са били хартия и картон, 24 103 т - стъкло, 18 003 т - пластмаса, 5064 т - метал и 7079 т - дървесина.
“За последните 5 години организацията регистрира междинен растеж на година от 5% на събраните и рециклирани боклуци от опаковки”, сподели Бургуджиев.

В същото време той уточни, че в страната ни към момента има градове, които нямат площадки за депониране на боклуци.

Какво следва, сложи въпрос Бургуджиев и визирайки двете тактики на Европейска комисия – за кръговата стопанска система и за пластмасовите опаковки обърна внимание на все по-високите цели до 2030 година
Европейската тактика за запазване на планетата слага доста високи цели и за преработване на останалите типове опаковки, уточни още изпълнителният шеф на „ Екопак България “.
Като едно от най-големите провокации пред организациите за оползотворяване на боклуци от опаковки Бургуджиев уточни събирането и преработването на алуминиевите опаковки. До момента съответна цел за алуминия не е поставяна, т.е. в този момент е нула, а има обща цел за преработване на боклуци от железни опаковки. Според пакета “Кръгова икономика” задачата е до 2030 година страните-членки да събират и рециклират 85% от този тип опаковки, сподели той.

“През идващите години са нужни съществени вложения за осъществяване на задачите, както реализацията на нови планове за обезпечаване на по-големи количества боклуци за преработване. Такъв пилотен план „ Екопак България “ стартира тази година - отпадъците от ХОРЕКА и търговски обекти в определени общини събираме и извозваме за наша сметка”, заяви Бургуджиев.

Темата за отговорността на всеки гражданин на планетата за нейното запазване става все по-актуална. От основаването си преди 15 години до през днешния ден „ Екопак България “ приема за своя задача екологичното образование от най-ранна детска възраст. Един от плановете за реализиране на тази задача е основаването на платформата “Рециклиращо учебно заведение. Учители за чиста природа” и създаването на безвъзмездни методически инструкции и пособия за осъществяване на еко час на класа от 1 до 12 -и клас. За 2018 година към нея са се включили 178 учители от 107 учебни заведения в цялата страна”, заяви Мариана Петкова, управител “Връзки с обществеността и комуникации”.

В отговор на въпрос за вноса и износа на боклуци, Бургуджиев уточни, че това е проблем, който следва да се реши. Той напомни решението на Китай от предходната година да спре вноса на боклуци, което се е трансформирало в съществено предизвикателство. Припомняме, че Малайзия преди ден взе решение да връща пластмасовите бутилки, които остават като боклук след използването на наличието в тях на страните, от които е сбъднат вноса.
Западните страни изнасят отпадъците си към страните от Източна Европа, сподели Бургуджиев. Като образец той уточни цената на полиетилена, която е минус 100 евро на звук и страните, които го използват нямат икономическа полза от преработката му. Затова той се изнася и на страните, които вземат решение да го одобряват за преработване се заплаща по 100 евро на звук.

България има мощно развита рециклираща промишленост, уточни още Бургуджиев и по думите му в този бранш държим лидерското място на Балканите. В поддръжка на думите си той напомни, че в страната ни е най-големият цех за преработване на хартия. Имаме и три стъкларски завода.

Най-близкото предизвикателство пред България е определянето на такса боклук, счита изпълнителният шеф на „ Екопак България “. По думите му тя не би трябвало да се дефинира на база на данъчната оценка на парцела, както е в този момент а би трябвало да стъпи на основата на генериране на боклуци.

За „ Екопак България “

ЕКОПАК България АД е най-голямата организация за разделно събиране и оползотворяване на боклуци от опаковки в България и единствената, която обслужва система с три цветни контейнера – наследник, жълт и зелен. В организацията членуват 1189 производители и вносители на опаковани артикули. ЕКОПАК България не разпределя облага.
Организацията работи с 24 рециклиращи предприятия в страната и с 20 площадки за сепариране и 16 сортиращи съоръжения.

През 2018 година ЕКОПАК България събра и съобщи за преработване тонове боклуци от опаковки, с което:

Спаси от изсичане 606 600 дървета.
Спести над 320 млн. кВтч електрическа енергия, 1 483 090 милиарда л питейна вода и 152 676 барела нефт.
Намали размера на депонираните боклуци на градските депа с над 419 787 куб.м.

ЕКОПАК България ще продължи да влага в просветителни и осведомителни действия, тъй като разчита доста на грижата на хората за околната среда и виновното прилагане на системите за разделно събиране на отпадъците от опаковки. “Процесът е нескончаем, обвързван с построяването на нови привички, само че напъните си заслужават! “ е посланието на компанията към хората. Повече информация за разделното събиране на боклуци от опаковки може да откриете на www.ecopack.bg или на безвъзмездна Зелена телефонна линия – 0 800 1 5253.