Плахи, плахи надежди за крехко бъдеще
Двете огромни обединения в родния парламент (ГЕРБ/СДС и " Продължаваме промяната " / " Демократична България " ) започнаха да си приказват. И това, несъмнено, е същинска вест. Подобно усещане е напълно резонно, защото в продължение на дълги интервали от време този разговор изобщо не беше вероятен. Независимо от околните позиции на двете обединения по най-значимите за страната ни въпроси, връзките бяха мощно изострени и всяка групировка претендираше, че тя е създател на позитивните решения за Шенген, Еврозоната и поддръжката за Украйна и че другата се явява като спънка. Тази обстановка се възпроизведе по време на изборите предходната есен (02/10/2022), по време на последните избори (02/04/2023) и ясно сподели, че ще продължи да се възпроизвежда и на възможни последващи бързи предварителни избори. Двете обединения (в по-голяма степен ПП/ДБ), все пак това, като че ли продължаваха да чакат, че решението на политическата рецесия в страната ще пристигна от електоралното ниво. Т.е., че ще настъпи миг, в който гласоподавателите ще решат да дадат нужното болшинство на едната от обединенията, която да образува собствен кабинет и да ръководи независимо без нужда от разговор и поддръжка от страна на другата парламентарна група.
Сега към този момент е въпрос на политически знания и държавнически инстинкт да се разбере, че решението няма да се случи по този метод. За него ще са нужни институционални старания, положени както от ГЕРБ/СДС, по този начин и от ПП/ДБ, с ясно вдишване на отговорност и от двете страни. Идеята на Асен Василев за ротационно председателство на Народното събрание, изразена още по време на тържественото съвещание породи много и разнородни реакции. Част от тях, може би, бяха ориентирани не толкоз към самата концепция, а към нейното приложение. На първо четене тя поражда някои въпроси, които на този стадий към момента нямат благонадежден отговор. Ще издържи ли 49-то Народно заседание толкоз дълго, че да може да се стигне до ротиране? Възможно ли е сходно съгласие сред огромните обединения поради връзките сред тях до момента, отсъствието на разговор и неналичието на доверие? На второто запитване може да се каже, че към този момент най-малко отчасти отговорът е разполагаем. Десислава Атанасова заприказва за джентълменско съглашение, въз основа на което беше обезпечен и изборът на Росен Желязков като първи ръководител на сегашния парламент.
Народното събрание стартира да действа, само че това е единствено началото. Ако пред 49-то Народно заседание не се обезпечи небосвод, то нито пробивът с избора на ръководител, нито обединяването към законодателни цели би имало смисъл. А небосвод на Народното събрание може да се обезпечи единствено по един метод - посредством сформирането на постоянен кабинет. Без подозрение и ГЕРБ/СДС, и ПП/ДБ схващат това и си дават сметка, че в случай че не стигнат до дъно, би могло да се каже, че все едно нищо не са започвали. Всъщност едно сходно развиване на ситуацията би било най-неприемливо, тъй като не е ясно по какъв начин би въздействало на гласоподавателите, от една страна, а от друга - сигурно ще остави нов бездънен отпечатък върху връзките сред двете обединения, което би ги върнало в изходна позиция при възможни нови предварителни избори.
Основният риск тук е обвързван с прекосяването на разговора от експертното към политическото ниво. Самите договарящи екипи възприемат работата си като експертна активност и декларират, че диалогът за кабинет би трябвало да се води от водачите. А и за двете обединения е значимо каква тъкмо ще е формулата на възможния кабинет. Кой ще е мандатоносител, каква ще е финансовата политика на държавното управление (Асен Василев, да вземем за пример, харесва по-големите разходи), по какъв начин ще се подхожда във връзка с еврото, в случай, че съществува възможност за осъществяване на референдум по тематиката по-нататък през годината и така нататък
Законодателната стратегия се договаря сред контактните екипи и парламентарните групи, само че нейното осъществяване е въпрос на тактичност и тактика, а това към този момент е отговорност на изпълнителната власт. Тя е тази, която следва да конкретизира програмата, да преценя по какъв начин да се случва нейното напредване и по какъв начин да се преодоляват трудностите пред реализирането й - тогава, когато такива се появят. Това ще бъде един много комплициран развой, който ще изисква баланс както сред обединенията, подкрепящи хипотетичното (на този етап) държавно управление, по този начин и сред всички парламентарно показани политически сили. Една комплицирана държавна настройка може да се поддържа в витално положение само посредством високи равнища на институционална просвета и гъвкаво схващане към механизмите за взимане на решения. Без, за нищо на света, да се излиза от конституционната рамка и правилата на парламентарната република. Факт е обаче, че ще бъдат нужни работещи хрумвания, въпреки и не толкоз добре познати в българската политическа процедура, каквато е концепцията за ротационно председателство на Народното събрание.
Въпросът по какъв начин би изглеждало вероятно постоянно държавно управление е значим, както към този момент беше маркирано, само че, може би по-важно, ще се окаже изпълването му със наличие. Това е по този начин, тъй като кабинетът няма да може да бъде разказван на гласоподавателите само посредством формата. По-трайният и резистентен роман може да се основава тъкмо върху наличието. Така да вземем за пример за обединението ПП/ДБ са значими тематиките за основния прокурор и правосъдната промяна. Без подозрение гласоподавателите на групировката по-трудно биха приели експертно държавно управление без тази тема, в сравнение с политическо държавно управление, включващо несъмнено равнище на единодушие по отношение на механизмите за надзор на основния прокурор и останалите тематики по правосъдната промяна. Част от общия въпрос за балансите, които ще би трябвало да се основат и поддържат е и този за подбора на най-подходящата форма по отношение на наличието, което ще осмисля съществуването на възможен постоянен кабинет.
Вниманието (съвсем естествено) е ориентирано към първите две парламентарни групи, само че в 49-то Народно събрание има още четири обединения. Те също ще имат своята роля и това ясно се разбра по времето на избора на Росен Желязков за ръководител. Най-малката група, тази на " ИТН " евентуално ще се пробва да следва систематичен жанр в държанието и антисистемен в говоренето. " Възраждане " - напълно антисистемна групировка, която чака още електорално повишаване, ще продължи да следва своето си линия. Остават Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, чиято роля в Народното събрание доста ще се минимизира, в случай че има постоянен кабинет с поддръжката на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ. Движение за права и свободи е групировка, която не е привикнала да е с минимална роля в Народното събрание. Тя се появи и разви при започване на прехода като балансьор. След това е била както част от ръководството, по този начин и съществена съпротива. Независимо от моментната роля, позицията й по отношение на основните политически въпроси постоянно е била ясна и тъкмо посредством това държание придвижването е било деен участник в парламентарния ни живот.
За Българска социалистическа партия, и по-точно за актуалното й управление, дейната парламентарна позиция е изключително значима, защото точно по този начин то може да продължава да убеждава гласоподавателите си, че промени по управителните равнища в партията не са нужни. Ако двете огромни обединения сега тестват настройките към евентуално общо държавно управление, то би трябвало да е ясно, че офанзивите на останалите парламентарни групи ще са чести и мощни. ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ би трябвало да бъдат готови за тях. Най-вероятно, давайки си сметка за това, Десислава Атанасова означи, че има тематики, за които е належащо конституционно болшинство и заради това би трябвало да се беседва и с част от по-малките парламентарни обединения, както и да се търси взаимоотношение с тях по главните цели на сегашния парламент и на възможното държавно управление. Подобен метод би дал опция на Движение за права и свободи да резервира своя присъщ парламентарен жанр.
Колкото до Българска социалистическа партия, при сходен по-отворен метод, тя също може най-малко от време на време да се включва интензивно в дейностите на Народното събрание. Дали това е някаква тактика, посредством която огромните обединения да изпускат парата и да укротяват рецензиите против себе си, следва да забележим. Трябва обаче да е ясно, че без значение от плахите очаквания, вероятността за скорошни нови предварителни избори остава сериозна. Появяват се някакви контури на пътя за излаз от политическата рецесия, само че нищо не се е случило преди да се случи напълно.
Сега към този момент е въпрос на политически знания и държавнически инстинкт да се разбере, че решението няма да се случи по този метод. За него ще са нужни институционални старания, положени както от ГЕРБ/СДС, по този начин и от ПП/ДБ, с ясно вдишване на отговорност и от двете страни. Идеята на Асен Василев за ротационно председателство на Народното събрание, изразена още по време на тържественото съвещание породи много и разнородни реакции. Част от тях, може би, бяха ориентирани не толкоз към самата концепция, а към нейното приложение. На първо четене тя поражда някои въпроси, които на този стадий към момента нямат благонадежден отговор. Ще издържи ли 49-то Народно заседание толкоз дълго, че да може да се стигне до ротиране? Възможно ли е сходно съгласие сред огромните обединения поради връзките сред тях до момента, отсъствието на разговор и неналичието на доверие? На второто запитване може да се каже, че към този момент най-малко отчасти отговорът е разполагаем. Десислава Атанасова заприказва за джентълменско съглашение, въз основа на което беше обезпечен и изборът на Росен Желязков като първи ръководител на сегашния парламент.
Народното събрание стартира да действа, само че това е единствено началото. Ако пред 49-то Народно заседание не се обезпечи небосвод, то нито пробивът с избора на ръководител, нито обединяването към законодателни цели би имало смисъл. А небосвод на Народното събрание може да се обезпечи единствено по един метод - посредством сформирането на постоянен кабинет. Без подозрение и ГЕРБ/СДС, и ПП/ДБ схващат това и си дават сметка, че в случай че не стигнат до дъно, би могло да се каже, че все едно нищо не са започвали. Всъщност едно сходно развиване на ситуацията би било най-неприемливо, тъй като не е ясно по какъв начин би въздействало на гласоподавателите, от една страна, а от друга - сигурно ще остави нов бездънен отпечатък върху връзките сред двете обединения, което би ги върнало в изходна позиция при възможни нови предварителни избори.
Основният риск тук е обвързван с прекосяването на разговора от експертното към политическото ниво. Самите договарящи екипи възприемат работата си като експертна активност и декларират, че диалогът за кабинет би трябвало да се води от водачите. А и за двете обединения е значимо каква тъкмо ще е формулата на възможния кабинет. Кой ще е мандатоносител, каква ще е финансовата политика на държавното управление (Асен Василев, да вземем за пример, харесва по-големите разходи), по какъв начин ще се подхожда във връзка с еврото, в случай, че съществува възможност за осъществяване на референдум по тематиката по-нататък през годината и така нататък
Законодателната стратегия се договаря сред контактните екипи и парламентарните групи, само че нейното осъществяване е въпрос на тактичност и тактика, а това към този момент е отговорност на изпълнителната власт. Тя е тази, която следва да конкретизира програмата, да преценя по какъв начин да се случва нейното напредване и по какъв начин да се преодоляват трудностите пред реализирането й - тогава, когато такива се появят. Това ще бъде един много комплициран развой, който ще изисква баланс както сред обединенията, подкрепящи хипотетичното (на този етап) държавно управление, по този начин и сред всички парламентарно показани политически сили. Една комплицирана държавна настройка може да се поддържа в витално положение само посредством високи равнища на институционална просвета и гъвкаво схващане към механизмите за взимане на решения. Без, за нищо на света, да се излиза от конституционната рамка и правилата на парламентарната република. Факт е обаче, че ще бъдат нужни работещи хрумвания, въпреки и не толкоз добре познати в българската политическа процедура, каквато е концепцията за ротационно председателство на Народното събрание.
Въпросът по какъв начин би изглеждало вероятно постоянно държавно управление е значим, както към този момент беше маркирано, само че, може би по-важно, ще се окаже изпълването му със наличие. Това е по този начин, тъй като кабинетът няма да може да бъде разказван на гласоподавателите само посредством формата. По-трайният и резистентен роман може да се основава тъкмо върху наличието. Така да вземем за пример за обединението ПП/ДБ са значими тематиките за основния прокурор и правосъдната промяна. Без подозрение гласоподавателите на групировката по-трудно биха приели експертно държавно управление без тази тема, в сравнение с политическо държавно управление, включващо несъмнено равнище на единодушие по отношение на механизмите за надзор на основния прокурор и останалите тематики по правосъдната промяна. Част от общия въпрос за балансите, които ще би трябвало да се основат и поддържат е и този за подбора на най-подходящата форма по отношение на наличието, което ще осмисля съществуването на възможен постоянен кабинет.
Вниманието (съвсем естествено) е ориентирано към първите две парламентарни групи, само че в 49-то Народно събрание има още четири обединения. Те също ще имат своята роля и това ясно се разбра по времето на избора на Росен Желязков за ръководител. Най-малката група, тази на " ИТН " евентуално ще се пробва да следва систематичен жанр в държанието и антисистемен в говоренето. " Възраждане " - напълно антисистемна групировка, която чака още електорално повишаване, ще продължи да следва своето си линия. Остават Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, чиято роля в Народното събрание доста ще се минимизира, в случай че има постоянен кабинет с поддръжката на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ. Движение за права и свободи е групировка, която не е привикнала да е с минимална роля в Народното събрание. Тя се появи и разви при започване на прехода като балансьор. След това е била както част от ръководството, по този начин и съществена съпротива. Независимо от моментната роля, позицията й по отношение на основните политически въпроси постоянно е била ясна и тъкмо посредством това държание придвижването е било деен участник в парламентарния ни живот.
За Българска социалистическа партия, и по-точно за актуалното й управление, дейната парламентарна позиция е изключително значима, защото точно по този начин то може да продължава да убеждава гласоподавателите си, че промени по управителните равнища в партията не са нужни. Ако двете огромни обединения сега тестват настройките към евентуално общо държавно управление, то би трябвало да е ясно, че офанзивите на останалите парламентарни групи ще са чести и мощни. ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ би трябвало да бъдат готови за тях. Най-вероятно, давайки си сметка за това, Десислава Атанасова означи, че има тематики, за които е належащо конституционно болшинство и заради това би трябвало да се беседва и с част от по-малките парламентарни обединения, както и да се търси взаимоотношение с тях по главните цели на сегашния парламент и на възможното държавно управление. Подобен метод би дал опция на Движение за права и свободи да резервира своя присъщ парламентарен жанр.
Колкото до Българска социалистическа партия, при сходен по-отворен метод, тя също може най-малко от време на време да се включва интензивно в дейностите на Народното събрание. Дали това е някаква тактика, посредством която огромните обединения да изпускат парата и да укротяват рецензиите против себе си, следва да забележим. Трябва обаче да е ясно, че без значение от плахите очаквания, вероятността за скорошни нови предварителни избори остава сериозна. Появяват се някакви контури на пътя за излаз от политическата рецесия, само че нищо не се е случило преди да се случи напълно.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ