Една година от трагедията на „Шапекоензе“
Двегодишният наследник на Аманда Мачадо я избави от самоубийство. Адриана Сароли вижда новородената си внучка Ана Клара като вяра за по-добри дни. Жаклин Мадрид към този момент не чества рождения си ден. Сирли Фрайтас отхвърля да излъже 9-годишния си наследник Педро, че татко му скоро ще се върне. Гилерме Битеко спря да гледа футбол, само че към момента си пуска записи на срещи, в които брат му играе, с цел да откри ентусиазъм.
Не единствено тези шест души, останали живи след самолетната злополука с отбора на „ Шапекоензе “, са оживели. Като годишнина от нещастието, в която починаха 71 пасажери, има и още доста други, които към момента се възвръщат и… оцеляват.
Преди 12 месеца бразилският клуб, треньорският състав и играчите отпътуваха към Меделин в Колумбия за първи мач от финала на Копа Судамерикана против „ Атлетико Насионал “. След като потеглиха от Сао Пауло, те смениха самолета си в боливийския град Санта Крус де ла Сиера. Заради проблеми с горивото и електричеството планерът се разруши на няколко километра от местоназначението си. Един публицист, двама членове на екипажа и четирима играчи бяха открити живи, въпреки че в следствие вратарят Данило умря от раните си.
Толкова доста животи бяха изгубени при бедствието. За доста членове на почернените фамилии децата се трансфораха в съществена причина да се борят и да преодолеят болката от скръбта.
В понеделник, 28 ноември предходната година, Аманда Мачадо беше в Порто Алегре, с цел да си купи сватбена рокля. Четири дни по-късно, в петък, тя трябваше да каже заветното „ да “ на Денер, състезател на „ Шапекоензе “. На път за магазина Аманда получава телефонно позвъняване. Сватба няма да има…
„ Бях изцяло изгубена – споделя Аманда. – Първата ми мисъл беше да скоча от терасата. Почти го направих, само че в последния миг чух синът ми Бернардо да ме вика. Ако не ме беше той, несъмнено щях да скоча. Въпреки огромния смут, който надали мога да опиша с думи, продължих да пребивавам поради детето ми. “
Аманда разкри, че в продължение на дни не желала да вижда сина си.
„ Декември беше най-лошият интервал в живота ми – прибавя почернената жена. – Не желаех да виждам Бернардо, тъй като е облик на татко си. Излизах всеки ден, с цел да избягам от него, да се скрия от депресията. В продължение на месец спях единствено по един час дневно. По Коледа обаче заспах, до момента в който карах. Разбих колата. Слава Богу, не пострадах, само че ми беше задоволително, с цел да трансформира метода си на живот и да се боря. “
Адриана Сароли загуби двама члена на фамилията си в самолетната злополука – Карио Джуниор, брачен партньор и треньор на тима, и Едуардо де Кастро, племенник и асистент в „ Шапе “. Трагедията обаче можеше да е по-лоша. Нейният наследник Матей Сароли беше с татко си на летището в Сао Пауло, само че не се качи на самолета, тъй като беше не запомнил паспорта си. Сега синът й се радва на живота, както и на своята щерка, родена преди дни – на 11 ноември.
„ Най-голямото предпочитание на Карио бе да има внучка – призна Адриана. – Сега щеше да бъде толкоз благополучен. Същият месец, в който той умря, на бял свят се появи Ана Клара. Подарък от Господ. Много пъти Карио ми споделяше, че ще имаме внучка, която ще бъде като мен. Ана Клара наподобява на Матей, а той наподобява на мен. Мечтата на Карио се сбъдна. “
Жаклин Мадрид е уругвайка и за разлика от Адриана Сароли няма наследник. Тя живее в Бразилия от 2002 година Женена е за Андерсън Лукас, отговорник за екипите на „ Шапекоензе “. Месец ноември е бил специфичен за нея по доста аргументи, само че хубавите усеща се трансфораха в призрачен сън.
„ Обичах този месец от годината – призна Мадрид. – През ноември е моят рожден ден и и годишнината от сватбата ни. Вече не обичам този месец, тъй като брачният партньор ми умря и няма кой да чества с мен. “
Жаклин Мадрид загуби брачна половинка си, само че не и силата си. След нещастието стартира да работи като секретар в „ Шапекоензе “.
„ Клубът е доста значим в моя живот – прибавя тя. – Когато дойда на работа, се усещам мощна. Понякога ходя на терена и не помня всички проблеми. Това е като да те прегърне Бог. Така го усещам. За мнозина стадионът носи неприятни усеща, само че не и за мен. “
Сирли Фрайтас споделя възприятията й. Когато брачният партньор й Клеберсон Фернандо, пресаташе на клуба, умира, тя получава предложение да работи като фотограф в тима и приема. Грижи се и за двете деца Педро (9 г.) и Мариана (3 г.).
„ Много е комплицирано за момчето ми, тъй като баща му беше неговият воин – прибавя Фрайтас. – Онзи ден отидохме на гробището. Педро беше написал писмо до татко си. Той остана на гроба в продължение на два часа. Исках да го излъжа, че татко му ще се върне, само че плаках с него. Не можах да го направя и му споделих, че би трябвало да бъде мощен. “
Футболът не е пристрастеност за Педро. Той избира изкуството и музиката. Когато татко му умря, момчето се чувствало отговорно, тъй като би желал да показа повече моменти с татко си.
За Гилерме Битеко обстановката е изцяло друга. Той обичаше футбола, гледаше мачове всеки ден. Днес обаче играта не му носи същото наслаждение. Причината е гибелта на брат му, Матеус Битеко.
„ Вече една година не виждам футбол – признава Гилерме, който се грижи за Мигел, сина на Матеус. – Ако всичко беше наред, щях да виждам срещата „ Ювентус “ – „ Барселона “ от Шампионската лига. Сега обаче това е още един мач, който не желая да виждам. Пускам си единствено дуели, в които играе брат ми. Имам доста записи. Те ме карат да се усещам добре. Той беше моето ентусиазъм. “
Ксимена Суарес бе стюардеса в оня съдбовен полет. От тогава не се е качвала на аероплан.
„ Дните са дълги, а нощите се трансформират в кошмари – призна Суарес. – Хората ми се възхищават, виждат в мен някакво знамение. За мен това е Божията воля, само че въпреки и такава, тя ме кара да съм тъжна, тъй като изгубих другари. Смятам оживелите за братя, тъй като на оня 28 ноември, ние се родихме още веднъж в този полет към вечността. Дали скоро ще се кача на аероплан? Това зависи от моя психолог. Опитвам се да не помни станалото, даже не преставам да взимам успокоителни, макар че ми не разрешават. Спомням си всичко до последната детайлност. Беше естествен полет, а преди изключителната обстановка, беше доста безшумно. Винаги вършим симулация на повреда преди полет, само че за сходно нещо в никакъв случай не можеш да бъдеш квалифициран. “
Тримата оживели от „ Шапе “ са още в клуба. Алън Рушел се завърна в игра през август в другарски мач против „ Барселона “. Нето към момента не е играл, само че работи, с цел да бъде част от тима през идната година. Фолман, който загуби десния си крайник, върви на курсове и учи, с цел да стане шеф в клуба. Този месец беше поканен от локален водещ да се завърне на стадион „ Арена Конда “. Репортажът на журналиста стартира с думите: „ Първоначално Фолман отхвърли, тъй като не се усеща удобно и даже безвредно. Това сигурно не е лесна обстановка за него. В последна сметка той одобри и е тук до мен. Чудесно е да го видя толкоз благополучен, че може да тренира още един път. “
Не единствено тези шест души, останали живи след самолетната злополука с отбора на „ Шапекоензе “, са оживели. Като годишнина от нещастието, в която починаха 71 пасажери, има и още доста други, които към момента се възвръщат и… оцеляват.
Преди 12 месеца бразилският клуб, треньорският състав и играчите отпътуваха към Меделин в Колумбия за първи мач от финала на Копа Судамерикана против „ Атлетико Насионал “. След като потеглиха от Сао Пауло, те смениха самолета си в боливийския град Санта Крус де ла Сиера. Заради проблеми с горивото и електричеството планерът се разруши на няколко километра от местоназначението си. Един публицист, двама членове на екипажа и четирима играчи бяха открити живи, въпреки че в следствие вратарят Данило умря от раните си.
Толкова доста животи бяха изгубени при бедствието. За доста членове на почернените фамилии децата се трансфораха в съществена причина да се борят и да преодолеят болката от скръбта.
В понеделник, 28 ноември предходната година, Аманда Мачадо беше в Порто Алегре, с цел да си купи сватбена рокля. Четири дни по-късно, в петък, тя трябваше да каже заветното „ да “ на Денер, състезател на „ Шапекоензе “. На път за магазина Аманда получава телефонно позвъняване. Сватба няма да има…
„ Бях изцяло изгубена – споделя Аманда. – Първата ми мисъл беше да скоча от терасата. Почти го направих, само че в последния миг чух синът ми Бернардо да ме вика. Ако не ме беше той, несъмнено щях да скоча. Въпреки огромния смут, който надали мога да опиша с думи, продължих да пребивавам поради детето ми. “
Аманда разкри, че в продължение на дни не желала да вижда сина си.
„ Декември беше най-лошият интервал в живота ми – прибавя почернената жена. – Не желаех да виждам Бернардо, тъй като е облик на татко си. Излизах всеки ден, с цел да избягам от него, да се скрия от депресията. В продължение на месец спях единствено по един час дневно. По Коледа обаче заспах, до момента в който карах. Разбих колата. Слава Богу, не пострадах, само че ми беше задоволително, с цел да трансформира метода си на живот и да се боря. “
Адриана Сароли загуби двама члена на фамилията си в самолетната злополука – Карио Джуниор, брачен партньор и треньор на тима, и Едуардо де Кастро, племенник и асистент в „ Шапе “. Трагедията обаче можеше да е по-лоша. Нейният наследник Матей Сароли беше с татко си на летището в Сао Пауло, само че не се качи на самолета, тъй като беше не запомнил паспорта си. Сега синът й се радва на живота, както и на своята щерка, родена преди дни – на 11 ноември.
„ Най-голямото предпочитание на Карио бе да има внучка – призна Адриана. – Сега щеше да бъде толкоз благополучен. Същият месец, в който той умря, на бял свят се появи Ана Клара. Подарък от Господ. Много пъти Карио ми споделяше, че ще имаме внучка, която ще бъде като мен. Ана Клара наподобява на Матей, а той наподобява на мен. Мечтата на Карио се сбъдна. “
Жаклин Мадрид е уругвайка и за разлика от Адриана Сароли няма наследник. Тя живее в Бразилия от 2002 година Женена е за Андерсън Лукас, отговорник за екипите на „ Шапекоензе “. Месец ноември е бил специфичен за нея по доста аргументи, само че хубавите усеща се трансфораха в призрачен сън.
„ Обичах този месец от годината – призна Мадрид. – През ноември е моят рожден ден и и годишнината от сватбата ни. Вече не обичам този месец, тъй като брачният партньор ми умря и няма кой да чества с мен. “
Жаклин Мадрид загуби брачна половинка си, само че не и силата си. След нещастието стартира да работи като секретар в „ Шапекоензе “.
„ Клубът е доста значим в моя живот – прибавя тя. – Когато дойда на работа, се усещам мощна. Понякога ходя на терена и не помня всички проблеми. Това е като да те прегърне Бог. Така го усещам. За мнозина стадионът носи неприятни усеща, само че не и за мен. “
Сирли Фрайтас споделя възприятията й. Когато брачният партньор й Клеберсон Фернандо, пресаташе на клуба, умира, тя получава предложение да работи като фотограф в тима и приема. Грижи се и за двете деца Педро (9 г.) и Мариана (3 г.).
„ Много е комплицирано за момчето ми, тъй като баща му беше неговият воин – прибавя Фрайтас. – Онзи ден отидохме на гробището. Педро беше написал писмо до татко си. Той остана на гроба в продължение на два часа. Исках да го излъжа, че татко му ще се върне, само че плаках с него. Не можах да го направя и му споделих, че би трябвало да бъде мощен. “
Футболът не е пристрастеност за Педро. Той избира изкуството и музиката. Когато татко му умря, момчето се чувствало отговорно, тъй като би желал да показа повече моменти с татко си.
За Гилерме Битеко обстановката е изцяло друга. Той обичаше футбола, гледаше мачове всеки ден. Днес обаче играта не му носи същото наслаждение. Причината е гибелта на брат му, Матеус Битеко.
„ Вече една година не виждам футбол – признава Гилерме, който се грижи за Мигел, сина на Матеус. – Ако всичко беше наред, щях да виждам срещата „ Ювентус “ – „ Барселона “ от Шампионската лига. Сега обаче това е още един мач, който не желая да виждам. Пускам си единствено дуели, в които играе брат ми. Имам доста записи. Те ме карат да се усещам добре. Той беше моето ентусиазъм. “
Ксимена Суарес бе стюардеса в оня съдбовен полет. От тогава не се е качвала на аероплан.
„ Дните са дълги, а нощите се трансформират в кошмари – призна Суарес. – Хората ми се възхищават, виждат в мен някакво знамение. За мен това е Божията воля, само че въпреки и такава, тя ме кара да съм тъжна, тъй като изгубих другари. Смятам оживелите за братя, тъй като на оня 28 ноември, ние се родихме още веднъж в този полет към вечността. Дали скоро ще се кача на аероплан? Това зависи от моя психолог. Опитвам се да не помни станалото, даже не преставам да взимам успокоителни, макар че ми не разрешават. Спомням си всичко до последната детайлност. Беше естествен полет, а преди изключителната обстановка, беше доста безшумно. Винаги вършим симулация на повреда преди полет, само че за сходно нещо в никакъв случай не можеш да бъдеш квалифициран. “
Тримата оживели от „ Шапе “ са още в клуба. Алън Рушел се завърна в игра през август в другарски мач против „ Барселона “. Нето към момента не е играл, само че работи, с цел да бъде част от тима през идната година. Фолман, който загуби десния си крайник, върви на курсове и учи, с цел да стане шеф в клуба. Този месец беше поканен от локален водещ да се завърне на стадион „ Арена Конда “. Репортажът на журналиста стартира с думите: „ Първоначално Фолман отхвърли, тъй като не се усеща удобно и даже безвредно. Това сигурно не е лесна обстановка за него. В последна сметка той одобри и е тук до мен. Чудесно е да го видя толкоз благополучен, че може да тренира още един път. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ