Животът никога не свършва
Две към момента неродени близначета, братче и сестриче, си говорели в утробата на майка си и обсъждали незнайното, което им следва.
– Ти вярваш ли в живота след раждането? – попитало братчето.
– Разбира се, че имам вяра. Всеки знае, че животът след раждането съществува – съществено се произнесла сестричката. – Причината да сме тук, в утробата, е да съберем сили и да се подготвим за това, което ни следва.
– Живот след раждането? Ама че нелепост! Ти по какъв начин си го представяш въобще, какъв ще е този живот?
– Не съм сигурна какво тъкмо съставлява, само че имам вяра, че там ще бъде ярко и красиво, и ще вършим неща, каквито тук не можем. Например ще се разхождаме сами и ще се храним с устата си...
– Ти полудя ли? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Да се разхождаме сами и да се храним сами... звучи неуместно. Защо тогава имаме пъпна шнур? Не, не може да има живот след раждането.
– Напротив! Ще е малко по-различно, в сравнение с е тук, само че живот има. Сигурна съм в това.
– Как може да си сигурна?! Все още никой не се е върнал оттова, с цел да ни опише. Това, което знаем сигурно, е, че животът приключва с раждането. И че животът е страдалчество в цялостен мрак.
– Не, грешиш! Не зная по какъв начин тъкмо наподобява животът след раждането, само че знам, че тогава стартира същинският живот. Освен това там ще забележим мама, която ни обича и се грижи за нас.
– Ти вярваш в мама! И къде съгласно теб е тя сега?
– Тя е на всички места към нас. Тя е повода да ни има, да сме живи и да се движим. Без нея просто нямаше да съществуваме.
– Глупости! Мама е просто една небивалица! За да допускам в нея, би трябвало да я видя с очите си. Но аз в никакъв случай не съм я виждал, затова тя не съществува.
– Грешиш. Аз непрестанно чувствам ласките и любовта ѝ. А от време на време, когато в близост е напълно безшумно, я слушам по какъв начин пее. Повярвай ми, същинският живот стартира след раждането.
И тогава момченцето, което се родило първо, проплакало от ярката светлина...
Иисус му споделя: Тома, ти повярва, тъй като Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
Евангелие на Йоан 20:29
Притчата е част от сборника " Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота " / Гнездото
